непоправима грешка. Парите за пътуването от Чикаго до Брюксел взех на заем от последния човек, който съм мислел, че бих могъл да убедя да ми услужи дори с един долар. Дойдох тук, за да се опитам… за да те накарам да размислиш. Обикалям цял ден под дъжда из тоя град и преповтарям разни аргументи, с които да те накарам да промениш решението си. Не си поръчах нищо за пиене в самолета, докато прелитахме океана — усмихна се кисело той, — само защото исках, като се видим, да бъда в отлична форма, която обаче съвсем не се оказа отлична… Настроих се враждебно към приятелката ти, която, както ти отбеляза, не познавам, само защото ме погледна особено долу пред вратата, и започнах разговора, като си налях двойно уиски, което неизбежно ти напомни за неприятните уикенди с баща ти, когато майка ти те пращаше при мен, за да получиш бащински напътствия. Уили Абът отново се проявява. — Той рязко се изправи. — Хайде да отидем да вечеряме. Обещавам, че тази вечер няма да пийна нито капка повече, докато не се разделим пред хотела. След това ти обещавам, че ще се напия до забрава. Утре няма да бъда в прекрасна форма, но ти обещавам, че ще бъда трезвен. Къде е тоалетната? Сума време стоях под дъжда и сега мехурът ми ще се пукне. За твое добро и за доброто на американската армия реших, че не бива да се излагам на улицата пред добрите еснафи на Брюксел.
— Трябва да минеш през спалнята — каза Били. — Страхувам се, че там е доста разхвърляно. С Моника излизаме рано сутрин и се прибираме чак вечер. — Не искаше баща му да си помисли, че Моника е лоша домакиня, макар самият той от време на време да се оплакваше, че живеят в такава неразбория. Неотдавна й бе казал, че никъде в произведенията на Маркс, Мао или Че Гевара не пише, че добрите революционери трябва да хвърлят бельото си на пода. — Разтребваме в събота и неделя — добави той.
— Няма да коментирам начина ви на живот, Били — каза Абът. — И аз не съм много прибран, но парадоксалното е, че смятам тази черта за полезна добродетел у жената. Няма значение. Трябва да се примиряваме с каквото се случи. — Той огледа въпросително Били. — Защо не си в униформа, войнико? Как е възможно да не си униформен, след като си в благородната и необходима армия на Съединените щати?
— Извън службата може да ходим цивилни — отговори Били.
— По мое време не беше рака — каза Абът. — Четири години не бях обличал цивилни дрехи. Но войните сега са различни. — И се запъти с твърда крачка към банята. Този костюм сигурно му е от десет години, помисли си Били. Дали ще ми позволи да му купя нов?
По време на вечерята баща му говори много и на различни теми. Настоя Били да си поръча вино, но обърна чашата си, когато келнерът дойде да им налее. Каза, че храната е първокласна, но само ровеше из чинията си. Беше ту словоизлиятелен, ту почтително мълчалив, разкайващ се, циничен, оптимистичен, агресивен, самоукорителен и самоизтъкващ се.
— С мен още не е свършено, независимо как изглеждат нещата на пръв поглед — каза той. — Имам един милион идеи: мога да стана цар на рекламата, ако се откажа от алкохола. Това са ми го казвали десет от най-големите специалисти в тази област в Чикаго; предлагат ми работа със заплата от шест цифри, ако стана член на „Анонимен алкохолик“, само че аз не мога да си представя, че ще правя публични излияния пред разни жалки типове. Ако се откажеш от тази безумна идея да останеш в армията — просто не мога да се примиря с това, наистина не мога, интелигентен млад човек като тебе, с твоето образование, който дори не е офицер… какво, дявол да го вземе, правиш по цял ден — следиш движението на колите като диспечерка в таксиметрова служба…? Ако дойдеш с мен в Чикаго, ще отворим рекламна агенция — Уилям Абът и син. Чета писмата ти — навсякъде ги нося със себе си, щом тръгна да се местя, първо вземам кутията с писмата, — чета ги и искам да ти кажа, че можеш да пишеш, наистина те бива. Ако имах твоя талант, бюрото ми нямаше да е затрупано с недовършени пиеси, не, в никакъв случай нямаше да е така. Двамата можем чудеса да направим, чудеса, аз знам тайните на тая професия от А до Я, остави на мен да поема нещата и ще видиш как ще потекат заявките. И не си мисли, че в Чикаго ще си губиш времето, нали там е рожденото място на рекламата.
— Знам много добре какво си мислиш за рекламния бизнес — проститутката на консуматорското общество и други подобни глупости. Но независимо дали ти харесва, или не, това е нашето общество и законът на джунглата гласи: консумирай или ще бъдеш консумиран. Ако посветиш на това две години от живота си, после ще можеш да правиш, каквото си поискаш. Да напишеш книга или пиеса. Като се върна в Чикаго, ще преснимам писмата ти и ще ти ги изпратя, ще се учудиш сам на себе си, като ги прочетеш наведнъж едно след друго. Виж какво, майка ти се издържаше, и то доста добре, като пишеше за списанията, но в твоите съчинения до мен, които ти нахвърляш за няколко минути, има повече — коя е точната дума? — повече атмосфера, повече настроение, повече разбиране за това, какво представлява писането, отколкото в нейните най-добри статии. И нека ти кажа, че тя беше високо ценена от много интелигентни хора — редакторите непрекъснато я търсеха, аз така и не разбрах защо се отказа от тази дейност. И редактори, и читатели харесваха статиите й, само тя не ги харесваше. Тя е жертва на някакъв безумен стремеж към перфекционизъм — пази се от такова нещо, защото в края на краищата то може да те доведе до състояние на органична инертност — каква фраза само се получи, — тя затова и се оттегли. Боже мой, все
— Това семейство Джордах… старият се самоуби, единия брат го убиха, а безгрешния Рудолф за малко да го пребият до смърт в собственото му жилище. Само това й липсваше на майка ти — и той да умре. Та да станат общо трима. Двама братя и един съпруг. Ама че бройка! А момчето — Уесли, — писах ли ти, че дойде при мен в Чикаго? Искаше да му разкажа какво знам за баща му, преследва го бащиният образ — боже мой, замъкът в Елсинор, — човек не може да го кори за това, но има много странен вид и гледа страховито, един господ знае докъде ще стигне. Аз дори не съм виждал баща му, но взех да се преструвам, че съм чувал добри думи за него, и да поукрасявам нещата, а той ме прекъсна по средата на изречението и каза: „Благодаря, сър. Страхувам се, че и двамата си губим времето.“
— Ти си половин Джордах, а може и да си повече от половин, няма жена с по-силни гени от Гретхен Джордах, така че внимавай, никога не разчитай, че ще имаш късмет, нито от едната страна на семейното дърво, нито от другата…
— И чуй какво ще ти кажа, побързай да приключиш с тая проклета армия и ела в Чикаго да работим заедно, обещавам ти, че до края на живота си няма да пийна нито капка алкохол. Знам, че ме обичаш — ние сме зрели мъже и можем да си го кажем, — и сега ти се предоставя възможност, каквато много малко синове получават: можеш да спасиш живота на баща си. Не е нужно да казваш нищо в момента, но като се върна в Чикаго, искам да намеря от теб писмо, в което ми съобщаваш кога пристигаш. Аз ще си бъда у дома след около седмица. Утре отивам в Страсбург. Там трябва да се срещна с един човек. Ще водя деликатни преговори във връзка с един мой стар ангажимент. Към една химическа компания. Искам да разбера дали този французин е съгласен да получи възнаграждение, хонорар или направо да го кажем — подкуп, за да прехвърли интересите на моя клиент към собствената си компания. Няма да ти казвам за каква сума става въпрос, но като разбереш, ще ахнеш. Ако успея да свърша работа, ще си получа дела. Не е особено приятно да си изкарваш прехраната по този начин, но само така успях да взема пари на заем, за да дойда да те видя. Нали помниш какво ти казах за консуматорското общество. Вече е късно и приятелката ти сигурно те чака, пък и аз съм капнал от умора. Ако държиш поне малко на баща си и на живота, който му е останал, ще напишеш писмото, което ще пристигне преди мен в Чикаго. Знам много добре, че това е изнудване. И накрая искам да ти кажа, че вечерята е от мен.
Били качи баща си в такси и бавно закрачи по мокрите улици на Брюксел, под лампите с мъгливи сияния, прибра се вкъщи, седна зад бюрото си и се загледа в пишещата машина.
Непоправим, непоправим, помисли си той. Нещастен, непоправим, овехтял, любим фантазьор. А аз така и не успях да му кажа, че искам да му купя нов костюм.
Легна си много късно в празното легло.
Тази нощ Моника не се прибра.
