небрежно Рудолф, — тя смята, че ти си много красив младеж…
— О, стига, моля те — прекъсна го смутено Уесли.
— Както и да е. Всеки си има вкус — каза Рудолф. — Но така или иначе тя мисли, че ти си подходящ за една определена роля, и иска да те пробва.
— Аз? Във филм? — зачуди се Уесли.
— Аз не мога да преценя — отвърна Рудолф, — но Гретхен разбира от филми. Щом смята, че…
Уесли поклати глава и добави:
— Много искам да се видя с Гретхен, но няма да приема нищо от този род. Имам да свърша много неща и не искам да си губя времето. Освен това не искам хората да ме срещат по улицата и да ми казват: „Познах ви, мистър Джордах.“
— И аз разсъждавам точно като теб — отговори Рудолф, — но мисля, че е по-учтиво първо да изслушаш Гретхен и после да й откажеш. А името ти все едно няма да е Джордах. В киното сменят имената на всички, особено ако се казваш Джордах. Ще ти обяснят, че никой няма да знае как се произнася името ти.
— Това може и да се окаже добра идея. Имам предвид смяната на името — уточни Уесли. — И то не само за филма.
Рудолф изгледа сериозно племенника си. Това, което каза, беше странно. Той не го разбираше напълно, но то го смути, без да знае защо. И си помисли, че е време да смени темата.
— Разкажи сега какво правиш — подкани го той.
— Напуснах дома — каза Уесли.
— Да, ти ми съобщи това, когато се обади по телефона.
— Но не ти съобщих, че бях поканен да напусна.
— Така ли?
— От майка ми — продължи Уесли. — Може да се каже, че двамата просто не се разбираме. Не я обвинявам. Двамата не можем да живеем под един покрив. Може би и под едно небе… Тормози ли те заради мен… заради оная заповед за арестуване и така нататък?
— Всичко това е уредено — отвърна Рудолф.
— Предполагам, че от теб. — Гласът на Уесли прозвуча почти обвинително.
— Колкото по-малко говорим за това, толкова по-добре — небрежно каза Рудолф. — Между другото къде беше през цялото това време?
— На много места — уклончиво отвърна Уесли. — Във и извън Ню Йорк…
— Не ми съобщи къде си — Рудолф се опита гласът му да не прозвучи обидено.
— Ти си имаш достатъчно неприятности.
— Може би щях да ти помогна.
— Ще се възползвам от услугите ти, когато наистина имам нужда от помощ — засмя се Уесли и веднага стана сериозен. — Имах късмет. Намерих си приятел. Добър приятел.
— Не изглеждаш зле — отбеляза Рудолф. — Имаш вид на преуспяващ. Облечен си с хубав костюм… — Внезапно му хрумна мисълта, че някой може би използва Уесли, възлага му съмнителни поръчения, като например да подмамва бедни момичета по автобусните спирки и да ги праща при разни сводници или да изпълнява куриерска служба за пренасяне на наркотици. След побоя Ню Йорк бе придобил за него зловещ вид и се бе превърнал в място, където всеки преследва някого, всички са жертви и никой не е в безопасност. А едно младо, неопитно момче, което се скита из Ню Йорк без пукната пара… — Надявам се, че не си се замесил в нещо незаконно.
— Не — засмя се Уесли. — Или поне още не. Приятелят е една дама. Работи в редакцията на „Тайм“. Помогна ми, когато отидох в Ню Йорк да науча нещо за баща си. Мислех, че може да открие и други хора, които са го познавали. Адреси и така нататък. В това списание, изглежда, знаят всичко за всеки. Сигурно й е станало жал за мен. Във всеки случай обаче оказа се, че правилно съм постъпил. Тя ме насочи по верни следи.
— Тя ли ти купи този костюм?
— Тя ми даде парите на заем — защити се Уесли — и избра костюма заедно с още няколко неща.
— На колко години е? — Рудолф си представи някоя стара мома, която дебне младежи от провинцията, и тази картина го разтревожи.
— Две-три години по-голяма от мен.
— Щом е под трийсет години, значи всичко е наред — засмя се той.
— Много време има още, докато стигне до трийсет.
— Имаш ли любовна връзка с нея? — попита Рудолф и добави: — Извинявай, че питам направо.
Уесли не изглеждаше засегнат от въпроса.
— Не — отговори той. — Спя на канапето. Тя ме представя за свой братовчед.
— Бих искал да се запозная с тази млада дама.
— Ще ти хареса. Много е симпатична — каза Уесли. — Голямо ровене му хвърли заради мен.
— С кого се срещна? — попита любопитно Рудолф.
— С четири-пет души — отвърна Уесли. — Някои приятни, други — не. Предпочитам да не говорим за тях, ако не възразяваш. Трябва още да помисля, да се опитам да разбера какво означава всичко това.
— Смяташ ли, че сега познаваш по-добре баща си?
— Не — каза сериозно Уесли. — Знаех, че като млад е имал ужасни неприятности. Сега просто установих някои конкретни факти за тези неприятности и може би му се възхищавам повече, като знам откъде е почнал и докъде стигна — не знам. Знам обаче, че сега си го
— Мисля, че да — отговори Рудолф. — А сега ми кажи за какво всъщност дойде. Освен за обяда — засмя се той.
Уесли се поколеба и накрая, вперил поглед в масата, изрече:
— Дойдох да те помоля за една услуга. Всъщност за две.
— Какви са те?
— Искам да се върна в Европа. Искам да видя Кейт и детето й. И Бъни. И Били Абът, искам да видя как е оцелял другият син на фамилията. И да се срещна с още няколко души в Антиб. В Америка не се чувствам у дома си. Откакто съм тук, не съм имал нито един хубав ден. — Гласът му беше прекалено развълнуван и думите му не можеха да се възприемат като оплакване. — Може би всичко това ще премине, но засега е така. Ти ми каза веднъж, че адвокатът в Антиб обещал след една година да се опита да уреди нещо, та да се върна във Франция. Би ли му писал… да видим какво може да се направи.
Рудолф стана и закрачи бавно пред камината.
— Пак ще говоря направо, Уесли — каза той. — Това ли са истинските причини, поради които искаш да отидеш в Европа, или… — и замълча.
— Или какво? — попита Уесли.
— Или смяташ да издириш човека, с когото баща ти се сби?
Уесли се поколеба. Накрая каза:
— Тази мисъл ми е минавала през ума.
— Това би било глупаво, Уесли — заяви Рудолф. — Много глупаво. И много опасно.
— Обещавам да бъда внимателен — отвърна Уесли.
— Надявам се, че няма да се наложи да ти припомням това обещание — каза Рудолф. — Каква е другата услуга?
— За нея ми е по-трудно да говоря — отвърна Уесли и отправи поглед към морето. — Свързана е с пари. Има още една година, докато стана на осемнайсет и получа дела от наследството. Исках да те помоля, ако не те затруднява много, да ми дадеш на заем хиляда долара, ще ти ги върна на осемнайсетия си рожден ден…
— Въпросът не е в парите — каза Рудолф и веднага си помисли, че всъщност всяко решение, което взема, е свързано с пари — пари, за да убеди майката на Уесли да даде развод, пари, за да помогне на Гретхен в новата й професия, пари, за да се сдобри с бащата на Уесли, пари, за да се премести да живее тук, на брега на Атлантическия океан, защото, когато двамата мъже го нападнаха във входа на кооперацията в Ню Йорк, в джоба му имаше само няколко долара и дребни монети. Пари бяха нужни и за да
