души, който дава тази вечер, ще трябва да мине без почетния гост, защото го е хванал грипа или са го арестували. Това е сезонът и мястото за майки, чиито дъщери, станали за женене, са прекарвали всичките си нощи в последните шест месеца с графове, за които се е оказало, че произхождат от семейства на водопроводчици в Сицилия; за американски пратеници, дошли във Франция, специално за да убеждават президента де Гол да направи нещо, което той не иска да направи или изобщо за да направи каквото и да било; за представители на американски фирми, които за пръв път стъпват в Париж и сляпо вярват на всичко, което са им разправяли в Чикаго за французойките; за американки, които за пръв път стъпват в Париж и сляпо вярват на всичко, което са им разправяли в Сейнт Луис за французите; за играчи на тенис, които току-що са станали професионалисти и са убедени, че могат да победят Гонзалес стига да им падне на кортовете в Стад Кубертен; за пенсионирани генерали, които току-що са прочели какво са написали за тях в мемоарите си други пенсионирани генерали.
Париж през зимата е град за женомразци, мизантропи и песимисти, за студенти по история, които вярват, че цялата работа е само едно дълго, устремно спускане надолу; за всички любовници от човешката раса, които са готови да поклащат глави по повод мъжката неблагодарност, да осъждат нехайната склонност на света да прощава и да претеглят суетата на тленните придобивки. Париж е град, претъпкан с паметници и улиците му са наречени на отдавна умрели велики мъже, но кой изобщо знае какво е направил генерал Рошамбо в битката при Йорктаун, за да заслужи да носи бронзова сабя пред гаража на „Фиат“ на Рю дьо Шеийо; кой си тананика мелодия от Амброаз Тома, докато опитва да си намери място за паркиране на улицата, която носи името на композитора; кой вдига поглед към унилото небе и вижда благородните криле или чува бръмченето на смелите примитивни двигатели, когато се скрива от дъжда в някой еспресо бар на Рю Жан Мермоз? Кой днес е излекуван от каквото и да е на Рю Дотор В. Ютинел?
Дали някой декламира: „Sur le printemps de ma jeunesse folle, je ressemblais a l’hirondelle qui vole, puis ca, puis la…“1, докато се подстригва на Рю Клеман Маро? Къде са потомците на Петър Първи Сръбски? Къде е Сърбия? Кой като влезе в Музея на модерното изкуство на улица „Президент Уилсън“ може честно да заяви, че е живял съобразно Четиринайсетте точки на президента? Такива са януарските размисли на Париж.
Париж постоянно е сравняван с красива жена и ако сравнението е правилно, през зимата Париж е красива жена, която преди две седмици се е върнала от почивка на слънце, позагубила е тена си и сега има този нездрав жълт оттенък, който кара резултатите от почивката да изглеждат като начало на жълтеница. Ако Париж е красив и женствен през пролетта и лятото, когато двеста деветдесет и петте хиляди дървета на града са разперили листата си, то това е красотата на възрастна дама с фини кости, изкусно увила около себе си ярък зелен шал, който те кара да забравиш бръчките. Зимата оголва костите на града и на старата дама започва да йй личи възрастта.
Париж през зимата е за тъжни географи, за създатели на печални карти, за туристи с вкус към посещение на места, откъдето е избягала радостта. За такива аматьори в скръбта ми позволи да предложа Народното събрание, натъпкано с политици, които никой не слуша и чиито закони никой не спазва. Влез в мрачната червена зала, с нейните редици амфитеатрално подредени скамейки и чуй ехото от речите, които някога са били произнасяни тук — чуй гласа на Гамбет, вслушай се в изгубените властни интонации на Клемансо и Ерио и се замисли дълго и усилено за демокрацията. За зимно пътуване към Ла Санте. Това е затворът близо до Монпарнас, един квартал от край време известен с комбинацията си от веселие и култура, но той допуска малко от звънките му качества да достигнат до стените на затвора, които са точно до неговите граници. Погледни към мрачната грамада и си помисли за събраната вътре престъпност, убийствата, палежите, изнудванията, злоупотребите, влизанията с взлом, противодържавните дейности, сводничествата, оскърбленията на обществения морал, кражбите с насилие, развращаването на младежи, жестокостите с деца, поставянето на бомби и хвърлянето на киселина, даването на допинг на коне и продаването на наркотици на малолетни, добавянето на долнокачествени продукти към храната и фалшифицирането на старите майстори, контрабандирането, лъжесвидетелстването и подстрекаването към дезертьорство, шпионирането за врага и отказването на помощ на човек в опасност. Има много хора в опасност през зимата в Париж и отказването на помощ приема величествени размери. Отдалечи се по булеварда от затвора, където утре сутринта може да гилотинират сина на някое добро семейство, полял с бензин и запалил момиче близо до Фонтенбло, защото то вече не искало да дели с него припечеленото като проститутка, върни се към ярките реклами на заведенията със стриптийз на няколко преки оттам и си помисли колко много потресаващи възможности може да предложи един-единствен квартал в съвременния град.
Поскърби за по-добрите времена, разхождайки се бавно из Булонския лес в началото на февруари, когато зимата сякаш е траяла през целия ви живот и виж как изскачат от мъглата ездачи, как копитата на конете им хвърлят кал, докато галопират край езерото, по което през лятото младите мъже дрънкат на китари, а техните момичета гребат между лебедите. През февруари помисли за всички мъртви рози на флиртаджиите, помисли за момичетата, танцували под дърветата на великолепните балове давани от Али Хан в нощта на Гран При. Докато си още в Леса потърси, с неудоволствие, наскоро издигналата се зала, където електрифицирани пътеки за боулинг ечат от грохота на ударите и си помисли за нашествието на неона и механизираните забавления в света на природата. Погледай пазачите, които събират мъртвите листа и секат разпрострелите се нашироко явори и кестени с вид, сякаш могат да издържат триста години, но се оказва, че наистина са изгнили отвътре, мъртви от дишането на парижкия въздух.
Отдалечи се от Леса по авеню Генерал Кьониг и погледни към къщите-лодки, завързани по бреговете на реката, с олющената им лятна боя и студените корпуси, оградени от плаващи плевели и захвърлени кори от портокали. Помисли за самоубийците, извадени изпод най-близкия мост и забележи задушаващите се, наблъскани, набързо построени блокове, които покриват брега от другата страна на реката, където до неотдавна имаше тенис кортове и градини.
Спри при вратата на някое ecole communale и забележи колко блед и нездрав вид имат децата, докато се потапят в зимния сумрак, колко често имат нужда от носна кърпичка, колко преждевренно състарени изглеждат. Спомни си как е трябвало да прекарат дългия ден, без да им е разрешено да пият вода, когато ожаднеят или да ходят до тоалетната, когато изпитат нужда. Заговори ги и се шокирай от тяхната образованост и ерудираност и открий, че са били научени на единствения ужасен парижки урок — състезавай се или умри.
Наблюдавай техните бащи и майки, докато идват с колите си и проумей колко добре и те, в своето време, са научили същия урок. Около извисяващия се монумент на Триумфалната арка, с барелефите говорещи за слава и стремления, една раса на колела демонстрира колко много егоизъм, себичност, нетърпение, невъзпитано държане и нехайство към човешкия живот могат да бъдат изразени с помощта на двигателя с вътрешно горене.
За умора на сърцето и потвърждаване на връзката между зимата и Индустриалната революция, вземи метрото към Източната гара от предградията Шел, Бобиньи и Ноази-льо-Сек. Постой до работниците с посивели лица в претъпканите влакове, докато те минават покрай мрачните си домове в опушената каменна рана, която е североизточния край на Париж. Виж през техните очи загорелите дами с норки, които се връщат от прекарания в Сен Мориц сезон и си спомни, че първата комуна беше установена в този град от прадядовците на твоите спътници във влака и помисли колко много кръв бе проляна.
Разстройва ли те религията? Иди на някоя модна сватба и докато булката се приближава към олтара, хванала баща си под ръка, послушай разговора за бащата, който води дамата облечена в „Диор“ на скамейката вдясно от теб.
Съдебните спорове депресират ли те? Имаш ли чувството понякога, че всички гори по земята ще бъдат изсечени, за да бъде произведена достатъчно хартия за адвокатските досиета? Сънуваш ли кошмари, в които си пленник на свят, където е необходимо да се консултираш с адвокат, преди да напишеш името си на визитна картичка, преди да създадеш дете или да го кръстиш, преди да говориш със статистика, който преброява населението или да наемеш детегледач, преди да си погребеш кучето или да си купиш самолетен билет за Цюрих? Отиди в Съдебната палата и преброй адвокатите, които си шушукат по коридорите и се опитай да им простиш за онова, което си шушукат. Влез да изслушаш делото по завещанието на покоен банкер, оспорено от членовете на семейството. Следи известно време доводите и се опитай за себе си да
