си, че са улучили точния ден или час, когато квитанциите за нарушение на правилника нямаше да се появят под чистачката на предното им стъкло, поставени там от полицията или от техния униформен, мрачно гледащ, спомагателен женски състав. В два случая, когато връщайки се късно нощем, откривах входа към собствения си гараж препречен, аз прилежно счупих страничните огледала на колите паркирани там, за да намекна на нарушителите, че такива вдъхващи неуважение волности, отнасящи се до безпрепятственото преминаване на американски поданици, нямаше да бъдат толерирани. С радост мога да заявя, че повече никога не видях отново точно тези две коли.
Спомням си с по-голямо удоволствие за кафето на ъгъла, където сервираха хубава наливна бира, както и Muscadet, който можеше да ти смъкне емайла от зъбите. Там, също така се продаваха цигари и освен хавански пури човек можеше да си набави и пощенски марки, както и бърз, питателен обяд на цена, която студентите, младите войници, дребните магазинери, занаятчиите, бояджиите, чиновниците и стенографките, изпълващи кафенето с живот от седем сутринта до десет вечерта, можеха да си позволят. Ако човек се чувстваше притиснат от времето, там можеше да си купи също така часовник или пък поздравителни картички. Ако се нуждаеше от допълнителни развлечения, можеше да поиграе на минифутбол, или да изпробва майсторството си на един от двата ослепително крещящи флипери. В кафенето имаше също и телефон, удобен за съпрузи, предпочитащи да провеждат определен тип разговори от място, различно от техните собствени домове. Там човек можеше да поговори и на испански и да бъде разбран, а след седем години собственикът с гордост бе усъвършенствал произнасянето на думите „Hello“ и „Good-bye“, използвани за наши собствени, лични нужди.
За да удостовери моето присъствие на улицата, когато се случеше да се появи някоя от моите книги преведена на френски, собственикът на магазина, откъдето си купувах вестници, който никога не бе ме поздравявал по име, поставяше тома по средата на витрината си, като признак на мълчалив литературен повик към по-малко досетливите собственици на книжарници, в съседство на които съм живял в Америка.
Ако имаше желание да напуснеш улицата свойствено и непринудено, то няколко крачки те отвеждаха до масите на който и да е от около двайсетте ресторанта — някои от които действително бяха много добри.
Редом с един от най-авторитетните китайски ресторанти в Париж там имаше и оживено бистро с ниски цени, където в приятен ден човек можеше да поседне на открито около малките масички, гледащи към един изсечен от камък фонтан и да опита от конското месо и от истинското „Божоле“, фигуриращи в менюто. Оттатък малкото площадче, срещу бистрото, имаше един ресторант, декориран като публичен дом от 1890, обзаведен дори и с вита стълба, чиито функции са били да разкрива в най-големи подробности стоката, докато тя се е спускала надолу по стъпалата. На стотина метра от мястото, използвано от мен като входна врата, сякаш в някаква дупка в стената се бе загнездил един североиталиански ресторант, който бе станал толкова заслужено популярен с деликатесните си изненади, че преди посещение бе разумно да се запази маса един ден предварително; дори само insalata di frutti di mare и fondue Piemontese си струваха телефонното обаждане и разходката дотам. Също така наблизо имаше и един бар, който се бе посветил на вината Sancerre, както и солиден, модерен бургундски ресторант, където човек можеше да си направи угощение с oeufs meurette — яйца, варени в сос от червено вино, подправени с чесън, магданоз и парченца бекон и преглътнати с някои от най-добрите вина на Cote d’Or. И всички те процъфтяваха, редом с множество други, като почти всеки един от тях гарантираше, че ще подобри представите ти за живота и ще увеличи ширината на талията ти.
Ако си имал предпочитания да вечеряш в къщи, би могъл да си напазаруваш от близкия пазар — една оживена артерия на изобилието, — проправяйки си път сред каруци, натоварени с портокали, лимони, пъпеши, грозде, грейпфрути, авокадо, ябълки, круши, ягоди и цветя.
Откъм деликатесните магазини, с гъсто подредени по витрините редици от цели пушени сьомги, се носеше ароматът на печени пилета и горещо кисело зеле, съперничещ си със солената миризма на океана, идваща откъм сергиите с риба, както и земния парфюм на зеленчуковата градина от хилядите връзки с марули, репички, праз лук и целина. Дори и да си тръгнал към някой ресторант, очите и ноздрите ти така ще се наситят от земната красота и благоухание на майката Природа, че разходката ти през пазара със сигурност ще те изпроводи към твоята трапеза изгладнял стръвнишки.
За тържествени случаи би могъл да посетиш един магазин, намиращ се на три минути пеша, където можеш да намериш шери Tio Pepe, кристализирал ginger, холандски Hopjes, горчив шоколад или ядки от литчи, доставени от далечната китайска земя. Ананаси, които обикновено се наемаха от домакините за основна декорация на масата при някои по-формални обеди, след което се връщаха на следващия ден, можеха също да бъдат купени през всеки годишен сезон от това чревоугодническо кътче, при това на, както изглеждаше, разумни цени.
Съседството с това място не беше удачно за живеене на човек, който едновременно се бореше с теглото си, с изкушението на алкохола и с разходите по изхранването.
Като други форми на удоволствия кварталът предлагаше един голям и обикновено празен киносалон, който понякога показваше филми, подходящи за семейно гледане, а в съседство до него имаше английска кръчма, която трябва да е изглеждала като великолепна инвестиция на някакви дръзки, обичащи риска финансисти, но се бе провалила, оставяйки махагоновата си украса и рекламите за английски ейл, ирландско кафе и шотландско уиски на паяците. Ако имаш нужда от прическа или желание да си вечно млад, то би могъл да направиш своя избор между половин дузина фризьорски и козметични салони, най-често само с един или двама бръснари или фризьори, работещи зад витрина, на която можеш да видиш обезпокояващи фотографии на млади жени и мъже, позволили си волността да бъдат обезобразени от някой обезумял стилист на прически, подтиквани към тези космати ексцесии от напъните на човешката суета и от страстта към новаторство сред младото поколение с много пари в портфейлите си.
За мен, поне, имаше по-добри методи за харчене на пари, отколкото да си направя косата по такъв начин, че да изглеждам като някой руски балетист или като приятел на Наполеон III. Без да изпитвам нужда да се возя на такси или автобус, аз можех да купя солиден, високомощен клапан за голяма, непонятна за мен машина, теракотена делва за засаждане на портокалово дръвче, диамантен пръстен, лоша, но оргинална картина, плетена, ракитена кошница, правена от слепи, да заложа на някой кон, да взема вафла от някоя будка на открито, тапи и приспособления, за да бутилирам собственото си вино, плажни столове, тенис ракета, маратонки и бутони за футболни обувки, гравирани картички, обявяващи за годежа ми или за смяна на адреса, въже, с което да връзвам големи вързопи или да се обеся, нож за отваряне на стриди, алармена система против крадци, пишеща машина или компютър, място в малък театър, който поставя авангардни пиеси, да се възползвам от удобствата на перални или ксерокс машини, или пък от услугите на благонадеждна студентка, която бе написала върху малка бележка в аптеката, че би могла да живее при мен, като в замяна предлага да гледа децата, които аз евентуално бих могъл да имам, да си взема пица за да я унищожа, тиган, който би могъл да се постави върху печката и да оставя следи върху пържолите сякаш са били печени, кухненски пособия за манипулациите, свързани с ядене на готвени охлюви, енциклопедия Larousse, вана за къпане и ковчег.
Можех също да купя, на едро, купища консерви с грах или зелен фасул, или да изкарам готварски курс в Cordon Bleu, или пък да се запиша за един курс по съвременна литература в удобно разположения Американски колеж. Ако бях толкова ентусиазиран, можех да направя снимки на който и да е спонсориран от мен банкет — поет, оформен и разпределен между гостите ми. Можех да си купя памфлети с всякакво съдържание, печатани къде ли не или да взема лондонския „Таймс“. Ако имах добър музикален слух можех да слушам струнен квартет, изпълняващ Моцарт и Шуберт в църквата, намираща се недалеко от полицейското управление. Можех да си купя детски мебели, или ученически чанти, или велосипед. Коли на втора ръка, чуждестранни и местни, се намираха на разположение за моята инспекция. Ако случайно ми се приискаше да си извадя паспорт за Румъния, единственото което трябваше да направя бе, да се разходя до посолството на страната, добре накичено с внушителна редица от радиоразпространителна екипировка на покрива си и с прозорци, замрежени като на някой затвор, макар че отношенията между Франция и тази латинизирана нация изглеждаха сърдечни, вероятно поради факта, че това бе единствената комунистическа страна, която се среща с Франция на спортното поле по ръгби.
Бих могъл да си наема и кола с шофьор, ако мислех, че ще се напия за вечеря и не исках бъда подлаган на проба за алкохол, или да си набавя два билета за театър само на малко по-висока цена от тази, която
