това, че Том беше на това отвратително място тази вечер.
Рудолф отпиваше мълчаливо от уискито. „Аз откъде да знам, като винаги съм бил чужд в семейството“ — беше казал Том в съблекалнята. Изолиран от всички, като малък той беше реагирал по най-примитивен и груб начин — с юмруците си. Сега, макар и възрастен, продължаваше все така. В жилите и на тримата течеше кръвта на баща им, а Аксел Джордах беше убил двама души. Рудолф поне не знаеше Томас да е убил някого. Може би децата ще се окажат по-добри от родителите си.
— Ах, колко е объркано — каза Гретхен. — Всички сме объркани. И ти също. На теб нещо доставя ли ти удоволствие, Руди?
— Аз не преценявам нещата по този начин — отговори той.
— Ти си монах, обладан от търговски дух — каза остро Гретхен. — Но вместо да се обречеш на бедност, си дал обет да станеш богат. Което в края на краищата е може би по-добре.
— Не говори глупости, Гретхен. — Сега той вече съжаляваше, че е дошъл с нея в дома й.
— И още два други обета си дал — продължаваше Гретхен. — За целомъдрие и послушание. Целомъдрие заради нашата непорочна майка, така ли? И послушание пред Дънкан Колдъруд, върховния първосвещеник на Търговската палата в Уитби.
— Всичко това скоро ще се промени, — каза Рудолф, но не изпита никакво желание да се защищава повече.
— Искаш да кажеш, че ще прескочиш оградата на манастира, така ли, отче Рудолф? Че ще се ожениш, ще затънеш в грехове и ще кажеш на Дънкан Колдъруд да върви по дяволите?
Рудолф се изправи и подтискайки яда си, отиде да си налее още сода.
— Глупаво е, Гретхен, да си изкарваш всичко на мен тази вечер — каза той колкото се може по- спокойно.
— Извинявай — отговори тя, но гласът й прозвуча все така грубо. — О, аз съм най-зле от всички. Живея с мъж, когото ненавиждам, върша работа, която е унизителна, незначителна и безполезна, и съм най-лесно достъпната жена в цял Ню Йорк… Шокирах ли те, братко? — каза тя подигравателно.
— Смятам, че незаслужено си приписваш такава титла — отговори Рудолф.
— Не се шегувам — продължи Гретхен. — Искаш ли списък? Да започнем с Джони Хийт. Да не мислиш, че се държи така добре с теб заради хубавите ти очи?
— А Уили какво мисли по този въпрос? — попита Рудолф, без да обръща внимание на злобния и намек. Независимо как и поради какви причини се бяха сближили, сега Джони Хийт му беше приятел.
— Уили не мисли за нищо друго, освен в кой бар да отиде, с коя пияна жена да преспи и как да подреди живота си, без да работи и без да поема задължения. Ако по някакъв начин в ръцете му попаднат скрижалите на завета, тоест десетте божи заповеди, първата му мисъл ще бъде коя туристическа агенция ще му плати повече, за да рекламира чрез тях екскурзиите си до Синайската планина.
Рудолф се засмя, а Гретхен, която също не се сдържа и се разсмя, добави:
— Неуспешните бракове стимулират красноречието у хората.
Рудолф се засмя, защото изпита облекчение. Гретхен беше насочила нападките си другаде и той вече не се чувствуваше като обвиняем.
— Уили знае ли какво мислиш за него? — попита той.
— Да — отговори Гретхен. — Освен това е напълно съгласен с мен, което е най-лошото. Той твърди, че не може да се възхити от никого и от нищо на този свят и най-малко от себе си. Щял да бъде дълбоко разочарован от себе си, ако не е неудачник, какъвто е. Да пази господ от романтични мъже.
— Защо тогава живееш с него? — попита Рудолф направо.
— Спомняш ли си, че веднъж ти изпратих една бележка, в която пишех, че имам неприятности и искам да те видя?
— Да. — Рудолф си спомняше много добре, спомняше си как беше преминал целият му ден. Когато отиде в Ню Йорк една седмица след това и попита Гретхен какви неприятности има, тя му каза: „Няма нищо, всичко се размина.“
— Почти бях решила да се разведа с Уили — каза Гретхен — и исках да се посъветвам с теб.
— Кое те накара да си промениш решението?
— Били се разболя — сви рамене Гретхен. — Нищо особено. Лекарят смяташе, че е апандисит, но не излезе това. Уили и аз останахме цяла нощ при детето — гледах го как лежи в леглото пребледняло от болки, а Уили се суети около него, защото явно го обича и просто не можах да понеса мисълта, че синът ми ще попадне в злощастната категория деца на разведени родители, тъгуващи цял живот за истински дом, принудени рано или късно да потърсят помощта на психиатрите. Но този прекрасен прилив на майчинска сантименталност отмина — каза тя с твърд глас. — Ако нашите родители се бяха развели, когато аз съм била на девет години, днес щях да бъда по-свестен човек.
— Значи, сега искаш да се разведеш?
— Ако оставят Били на мен. А той никога няма да ми го даде — каза Гретхен.
Рудолф се поколеба и отпи бавно от уискито.
— Да се опитам ли да поговоря с него? — Ако не я беше видял как плаче в таксито, никога нямаше да предложи да се намеси.
— Ако смяташ, че ще има някаква полза — отговори Гретхен. — Аз искам да спя с един мъж, а не с десет, искам да съм честна, да правя най-сетне нещо полезна Господи, също като в „Три сестри“. Разводът е моето спасение. Налей ми още малко, моля те — подаде тя чашата си.
Рудолф стана и напълни двете чаши.
— Уискито ти се свършва — каза той.
— По-добре — отговори тя.
Отново се чу сирената на линейка, вой, който премина и заглъхна; приближавайки се, той звучеше като предупреждение, а отдалечавайки се — като ридание. Колко измамен е ефектът на звуковите вълни. Дали това е същият нещастен случай, или е някое от безкрайните, ежедневни кръвопролития, които стават по улиците на града?
Рудолф й подаде чашата и тя, свита на канапето, я загледа мълчаливо.
В далечината се чуха ударите на часовник. Един часът след полунощ.
— E — каза Гретхен, — Томи и онази дама сигурно вече са свършили с китайската вечеря. Възможно ли е единствен той от семейство Джордах да има щастлив брак? Може би се обичат, уважават и държат един на друг, докато ядат в китайския ресторант и спят в мекото брачно ложе?
На входната врата се чу шум от ключ.
— О-о — възкликна Гретхен, — ветеранът се връща у дома, увенчан с медали.
Уили влезе в стаята с подчертано изправена походка.
— Здравей, скъпа — каза той и целуна Гретхен по бузата. Всеки път, когато видеше Уили, Рудолф се изненадваше от ниския му ръст. Може би в него се криеше истинският му недостатък. Той махна с ръка на Рудолф. — Как е нашият принц на бизнеса тази вечер? — попита той.
— Поздрави го — намеси се Гретхен. — Днес е подписал онази сделка.
— Поздравявам те — каза Уили и огледа с присвити очи стаята. — Господи, колко е тъмно тук! Вие двамата за какво си говорите — за смърт, за гробове, за пъклени дела, които се вършат нощем? — Той си наля в една чаша остатъка от уискито и каза: — Скъпа, трябва да донесем нова бутилка.
Гретхен стана машинално и отиде в кухнята. Уили погледна разтревожено след нея и прошепна:
— Руди, тя сърди ли ми се, че не се върнах за вечеря?
— Не, мисля, че не.
— Радвам се, ти си тук сега — продължи Уили. — Иначе щяха да ми четат лекции. Благодаря, скъпа. — Уили пое бутилката от Гретхен и си доля чашата. — А вие какво правихте тази вечер? — попита той.
— Имахме семейна среща — обади се Гретхен от канапето. — Ходихме на боксов мач.
— Какво? — каза Уили недоумяващо. — Какво говори тя, Руди?
— Гретхен ще ти разкаже после. — Рудолф се изправи, оставяйки чашата си недопита. — Аз ще тръгвам. Трябва да ставам в зори. — Беше неудобно да седи с Уили и да се преструва, че тази вечер е като всички останали вечери, да се преструва, че не е чул какво е казала Гретхен за мъжа си и за себе си. Наведе се и целуна Гретхен, а Уили стана да го изпрати до вратата.
— Благодаря ти, че дойде да правиш компания на моята жена — каза Уили. — Сега ми е по-леко, като
