знам, че не е била сама цялата вечер. Но просто беше невъзможно да се прибера.
— Няма защо да ми се извиняваш, Уили — успокои го той.
— Тя се шегуваше, нали? За боксовия мач? — запита Уили. — Това някаква гатанка ли е или нещо друго?
— Не. Наистина бяхме на боксов мач.
— Никога не мога да я разбера тази жена — каза Уили. — Когато искам да гледам боксов мач по телевизията, трябва да ходя по чуждите къщи. Е, тя сигурно ще ми разкаже. — Той стисна сърдечно ръката на Рудолф и Рудолф излезе. Уили затвори вратата, заключи я и сложи веригата.
Опасността е вътре, Уили, помисли си Рудолф. Ти я заключваш у дома си. Заслиза бавно по стълбите, чудейки се къде ли щеше да бъде тази нощ, какви ли извинения щеше да измисля, какви ли изневери и разочарования щяха да го очакват, ако през юнската нощ в хиляда деветстотин и петдесета година едно момиче беше вдигнало телефонната слушалка в стая деветстотин двадесет и три в хотел „Сейнт Мориц“.
Ако бях религиозен, щях да повярвам, че господ бди над мен, каза си той.
Спомни си, че обеща на Гретхен да направи каквото може, за да получи развод при изгодни за нея условия. Тъй като беше човек на логиката, трябваше да предприеме и първата логична стъпка. Къде ли може да се намери сигурен частен детектив? Джони Хийт сигурно знае. Той беше просто създаден, за да се оправя в Ню Йорк. Рудолф въздъхна, още отсега му ставаше неприятно, като си представеше момента, когато ще влезе при детектива, и самият детектив, макар и непознат, му беше неприятен, защото професията му щеше да го принуди да докаже разпадането и края на една любов.
Рудолф се обърна и погледна за последен път къщата, която току-що беше напуснал и срещу която кроеше тайни планове. Знаеше, че никога вече няма да може да изкачи тези стълби, никога вече няма да се здрависа с дребничкия, отчаян от живота мъж. Двуличието също има граници.
ГЛАВА ШЕСТА
1
На сутринта в урината му имаше малко кръв, но нищо не го болеше. Когато влакът навлезе в един тунел, той се погледна в прозореца и видя, че лейкопластът над окото придава на лицето му зловещ вид, но иначе не се отличаваше по нищо от всеки друг човек, тръгнал към банката. На октомврийското слънце Хъдсън имаше студеносин цвят и когато влакът мина край „Синг Синг“, той си помисли за затворниците, които гледат как реката тече свободно към морето, и каза на глас: „Горките нещастници.“
Потупа издутия си портфейл под сакото. Когато тръгна за града, взе седемстотинте долара от човека, който беше заложил за него. Ако Тереза се развика много, ще трябва да й даде двеста долара.
Той измъкна портфейла си. Бяха му платили в банкноти от сто долара. Извади една и взе да я разглежда. Бащата на Америка, Бенджамин Франклин, го гледаше от късчето хартия и приличаше на някоя стара жена. Да откриеш с помощта на едно хвърчило електрическия характер на гръмотевицата, припомни си смътно той; и все някой е щял да го направи. Франклин сигурно е бил много по-опасна личност, щом сега образът му краси толкова голяма банкнота. Май че негови бяха думите: „Господа, не бива да се разединяваме, иначе ще трябва да ни съберат, за да ни обесят всички заедно!“ Трябваше поне гимназия да завърша, помисли си разсеяно Томас, загледан в стодоларовата банкнота, припомнила му един епизод от историята.
Томас сгъна внимателно банкнотата и я отдели в джоба си, за да я прибави към другите банкноти от сто долара, които чакаха да бъдат извадени от тъмното подземно хранилище в ден като днешния.
Седналият срещу него мъж държеше някакъв вестник, разтворен на спортната страница. Томас видя, че чете за снощния боксов мач. Интересно какво ще му отговори, ако го потупа по рамото и му каже: „Искате ли да чуете от самия участник как е преминал мачът?“ В същност отзивите във вестниците бяха много добри, а на последната страница на „Нюз“ имаше снимка на Върджил, когато се опитва да стане за последен път, а Томас го гледа от единия ъгъл на ринга. Един журналист пишеше даже, че с този мач Томас се нарежда сред претендентите за шампионска титла, а Шулци му се обади развълнуван точно преди да тръгне от къщи, за да му каже, че някакъв менажер от Англия, конто гледал мача, предложил след шест седмици Томас да опита силите си в Лондон. „Ставаме известни — беше казал развълнувано Шулци. — Можем да се бием из цяла Европа. И ти ще ги направиш на пух и прах. В Англия боксьорите от твоята категория са по-зле и от Върджил Уолтърс. А човекът каза, че ще ни плати част от парите тайно, за да не трябва да ги декларираме пред данъчните власти.“
Значи, при това положение би трябвало да се чувствува добре сега, докато пътува във влака, а затворът остава зад гърба му, пълен със затворници — много от тях сигурно са по-умни от него и вероятно невинни за много от нещата, в които ги обвиняват. Но той не се чувствуваше добре. Тереза му вдигна скандал, че не й е казал за обзалагането и за префърцунените му, както тя се изрази, роднини. Сърдеше се, че никога не е споменавал за тях, сякаш беше укрил кой знае какво съкровище.
„Тази твоя сестра ме гледаше така, сякаш съм най-долно нищожество — беше казала Тереза. — А превзетият ти брат отвори прозореца, сякаш му миришех на конюшня, и се отдръпна в ъгъла, като че ли, ако се докосне до мен, ще го хване трипер. И след като не са виждали брат си десет години, не благоволиха да дойдат и да изпият едно кафе с него, боже мой. А ти, големият боксьор, не можа една дума да им кажеш, ами с всичко се съгласи.“
Беше изприказвала всичко това в леглото след ресторанта, където яде в мрачно мълчание. Том искаше да спи с нея, както правеше винаги след мач, защото преди това не я докосваше по цели седмици и възбудата му толкова нарастваше, че просто не можеше да се сдържа, но тя остана студена като камък и не му позволи да се доближи до нея. По дяволите, мислеше си Том, не съм се оженил за нея заради приказките й. А освен това, дори когато беше в най-добро настроение, Тереза не представляваше нищо особено в леглото. Ако и разрошиш косата, когато вече съвсем си се разгорещил, тя вдига олелия до бога и винаги намира извинение да го отложи за другия ден, за другата седмица или за другата година. Все разправяше, че произлиза от религиозно семейство — сякаш архангел Михаил бдеше със сабята си над всички проститутки католички. Можеше да се обзаложи с всичките си пари от следващия мач, че сестра му Гретхен с правата си коса, с лицето си без всякакъв грим, с черната си рокля и с целия си вид на недостижима дама ще достави на един мъж много повече удоволствие за нула време, отколкото Тереза за половин час.
Затова спа лошо и думите на жена му кънтяха в ушите му цяла нощ. За съжаление обаче тя беше права. Уж вече е възрастен мъж, а щом брат му и сестра му се появиха, той веднага се, почувствува както в детството, си — лигав, глупав, негоден за нищо, подозрителен.
И какво от това, че печели мачове, че снимката му се появява във вестниците, че в урината му има кръв, че хората му ръкопляскат и го тупат по гърба, че го канят в Лондон — двама мърльовци, за които си мислил, че никога повече няма да видиш, се появяват, казват ти „здравей“ и ти изведнъж преставаш да съществуваш. Но неговият проклет брат, любимецът на мама и на татко, който свири на лъскав тромпет и отваря прозорците на таксито, ще получи неподозиран урок днес от нищожния си брат-боксьор.
За миг в главата му мина безумната мисъл да продължи с влака до Олбъни и оттам да отиде до Елизиум, Охайо, при единствения човек в целия свят, който го бе докосвал някога с любов и го бе накарал да се почувствува като истински мъж, когато беше още шестнайсетгодишно момче. Клотилд, робиня в леглото на чичо му. Свети Себастиан във ваната.
Но когато влакът спря в Порт Филип, той слезе и отиде в банката, както беше намислил да направи.
