извади краката си от стремената, наведе се над бика, хвана го с двете си ръце за рогата, плъзна се върху гърба му и го стисна с краката си като в клещи. Бикът започна да рита и да скача като побеснял. Конят отскочи настрана, за да избегне острите му копита. Ковбоят дръпна бика за рогата и успя да извие малко мощния му врат…
Възторжени крясъци огласиха арената…
Изведнъж стана нещо неочаквано. Бикът, сякаш за да се подиграе с човека, който извиваше врата му, се обърна към пуснатия отзад кон без ездач, прободе го в хълбока с рогата си, събори го на земята, смачка го и като се наведе напред, изхвърли смелчагата от гърба си. И само с един удар на главата си повали ковбоя в безсъзнание.
Възторжените викове се замениха с общ вик на ужас. Разяреното животно изведнъж се почувствува на върха на силата си. Закривените рога поеха ковбоя като с вила и го подхвърлиха нагоре. Изгубилият съзнание състезател рухна тежко на земята. Бикът отново се насочи към него… На арената възцари поразителна тишина…
Внезапно светлокос мъж прескочи през бариерата на главната трибуна. Той светкавично прегради пътя на бика и преди още побеснялото животно да успее да забие смъртоносните си рога в тялото на безчувствения ковбой, стовари големия си жилест юмрук върху рунтавата му глава между кръвясалите очи. Разяреният бик спря зашеметен, падна на предните си крака, претърколи се на земята, стана, но в тоя момент огромният боцман за втори път стовари юмрука си между очите му. Бикът изрева и приклекна. Тогава морякът го хвана за рогата и с едно силно движение изкриви врата му и го повали на земята.
Няколко ковбои и индианци притичаха с ласа от ремъци в ръце. Свързаха краката на бика и едва сега боцманът пусна рогата на животното. Опря се тежко на лакти о неговото тяло, после стана и бавно започна да изправя гръб.
Учудени и възхитени от почти свръхчовешката сила на боцмана, зрителите продължаваха да стоят като вцепенени, а в това време морякът преодоля изнемощяването си и най-спокойно започна да изтупва панталоните си от праха.
Това просто и естествено движение възвърна зрителите към действителността. Разнесе се оглушителен вик. Под натиска на тълпата бариерите, които ограждаха арената, рухнаха. Възторжените и ентусиазирани зрители се спуснаха към боцмана — едни стискаха мазолестите му ръце и го целуваха. Други искаха да докоснат поне с ръка такъв атлет. Боцманът не разбра как се намери отново в ложата сред своите приятели. Заможните фермери, както и техните огненооки сеньори и сеньорити30 бяха забравили за своята важност. Всеки искаше да види отблизо необикновения атлет и с някакъв подарък да увековечи неговия подвиг. Отначало амбициозният варшавянин не искаше да приеме нищо, но Алан му прошепна, че американците имат обичай да даряват своите герои. Нашият великан седеше уж силно сконфузен, но с готовност даваше бузите си на красивите сеньорити, които го обсипваха с целувки.
Това се случи в деня преди конните състезания, но боцманът и приятелите му се върнаха доста късно в палатката си. Поканени от Алан и няколко фермери от Ново Мексико на гуляй в чест на боцмана, те се забавляваха до късна вечер. Само госпожа Алан и Сали се прибраха малко по-рано. Героят на вечерта беше боцманът.
Фермерите от неспокойния пограничен пояс слушаха с интерес разказите за необикновени случки. Боцманът словоохотливо разправяше по-интересните си преживелици, а Томек внимателно слушаше, да не би да изпусне нещо от приключенията на другаря си, които досега не знаеше. Всички събрани все още не можеха да дойдат на себе си от преживяното тая вечер. Отново всички хвалеха смелостта и силата на моряка, който бе спасил от неизбежна смърт злощастния ковбой, смятан за най-силния мъж в Ново Мексико. През време на разговора една дама попита боцмана дали досега е срещал достоен противник.
Боцманът помисли малко и накрая каза:
— Да си кажа правата, досега никой не е могъл да се справи с мене. Другарите ми моряци не се захващаха с мене освен по няколко души заедно. Но пък обичаха да насъскват непознати срещу мене и се хващаха на бас, за да спечелят по някоя и друга бутилка ром. Но веднъж насмалко не платиха сами черпнята.
— Разкажете ни, моля ви се, за това!
— О, тук няма нищо необикновено, мила госпожо! Не си струва дори да говоря за това — бранеше се боцманът.
Но понеже всички много настояваха, той се покашля и започна да разказва:
— Това се случи в една кръчма а Буенос Айрес, в Аржентина. С другарите си моряци загубихме всичко на карти и не беше ни останала нито стотинка дори за една чашка, преди да отплуваме; затова другарите ми по стар навик започнаха да възхваляват силата, ми. Тогава аржентинците ме изгледаха внимателно и заявиха, че макар да съм действително мускулест, няма да мога да се оправя с един техен познат мулат, който така можел да стисне ръката, че пръстите ти ще се изпотрошат и ще потече кръв. Моите другари им се изсмяха, защото наистина досега винаги съм успявал да завра в миша дупка разни там здравеняци. Аржентинците се нервираха и се хванаха на бас с нас. Няколко души от тях веднага отидоха в града да търсят мулата. След един час го доведоха и тогава започнахме да губим самоувереност. Мулатът беше най- малко половин глава по-висок от мене. Когато влизаше в кръчмата, обръщаше се настрана, за да мине през тясната врата. Най-напред ми се дощя да се изсмея, защото другарите ми бяха вече се хванали на бас, без да имат пукната пара в джоба си, но после ми стана жално за тях — та нали всички бяхме от един параход. Мулатът ме погледна през рамо, изсмя се подигравателно и ме попита: „И ти ли се обзаложи?“ Почесах се по кратуната, защото в джоба си нямах пукната пара, а в това време аржентинците избухнаха в смях.
Боцманът млъкна. Алан бързо напълни чашата, която стоеше пред него. Боцманът си накваси устата и продължи:
— Засрамих се, защото само аз бях поляк в цялата компания. Моите другари се почувствуваха неудобно. Аржентинците разбраха, че загубихме самоувереността си, добиха кураж и започнаха да викат: „Залагаме едно срещу десет за нашия мулат.“ Понеже не исках да засрамя другарите си и своята нация, приех баса. Подкрепих се само с една водна чаша истинска ямайка, а после стиснах бронзовата лапа. Мулатът имаше меки кости. След най-много две минути той клекна пред мене и веднага от пръстите му бликна кръв. С топлата си ръчичка ни тръсна цяла стотарка. Моите другари също напълниха джобовете си с „хартийки“, а след това гуляхме чак до отплуването на парахода.
Разказите биха продължили още дълго, ако здравият разум на Алан не напомни, че на следващия ден е родеото.
Всички започнаха бързо да се разотиват по квартирите, а нашите приятели и шерифът се върнаха на почивка в палатките си извън града.
X
Надбягването на десет мили
Сали неспокойно гледаше стартовото поле. Непрекъснато прииждаха нови ездачи, които щяха да участвуват в надбягването на десет мили, а чичо й Алан и Томек още ги нямаше. Нима на кобилата беше се случило нещо лошо пред самото състезание?
Тоя ден арената бе добила малко по-друг вид, отколкото при другите състезания. В средата й на земята беше теглена широка бяла линия. Оттук конете щяха да започнат дългото състезание по трасе, което водеше в откритата степ извън игрището. На разстояние пет мили от трибуната пъстри знаменца бележеха пътя, по който щеше да стане състезанието, и чертаеха широк полукръг обратно към игрището. По тоя начин цялото разстояние възлизаше кръгло на десет мили. На всяка половин миля бяха поставени контролни постове, които щяха да отбелязват номерата на конете.
Боцманът, госпожа Алан и Сали ставаха все по-нетърпеливи поради отсъствието на Томек. Сали беше много любопитна как ще изглежда той със своите индиански дрехи и дали ще спечели за чичо й Алан това вълнуващо състезание. Приятелите се разтревожиха още повече, като видяха фермера дон Педро, който излизаше на плаца с конете си. Тоя богат мексиканец беше записал за състезанието пет отлични ездитни коня. Неговите жокеи бяха с жълти панталони и червени ризи, а в ръцете си държаха къси бичове. Всички бяха ниски и слаби като клечки мъже с криви крака. Самият им вид показваше, че по-голямата част от живота си бяха прекарали на кон.
