Индианците скочиха от мустангите, привързаха ги на поводите и ги оставиха да попасат. Двайсетте пешаци се отдалечиха от ездачите и седнаха на земята в широк кръг.
Томек и боцманът мислеха, че ще има пак някакво съвещание. Но скоро Черната светкавица им обясни причината за престоя.
— В каньона не можем да държим много коне, защото там трябва да се грижим преди всичко за изхранването на стадата добитък. Но когато ни потрябват мустанги, ползуваме стария обичай на племената сакси и лиси46, които на военни походи взаимно си услужват с мустанги.
— Нима саксите и лисите сега са се преместили в Ново Мексико? — попита Томек. — Чувал съм, че те живеят в околностите на езерото Мичиган.
— Моят бял брат греши. Саксите и лисите не са се преместили по тия места — обясни Черната светкавица. — Но по техен пример се обърнахме към нашите приятели от резервата с молба да ни услужат с мустанги за нашата експедиция. Начинът, по който боецът получава коня, не го задължава да се отплаща на тоя, който му го е дал.
— А как става всичко това?
— Суров и, както белите биха казали, див е тоя обичай, но достоен за подражание от истинските синове на тая земя. Ей сега моите братя ще задоволят любопитството ти, защото дарителите на мустанги пристигат.
Те отидоха при индианците, които бяха седнали в кръг на земята и пушеха къси лули, без да обръщат внимание на приближаващите се ездачи.
Индианците на конете видяха седналите на земята бойци и с крясъци пришпориха конете си. След малко двайсетте ездачи, които се движеха един след друг, започнаха да обкръжават в галоп обърнатите с гръб към тях индианци, които пушеха лули. Ездачите все повече стесняваха кръга, докато накрая препуснаха съвсем близо до седналите индианци. Когато някой ездач си избереше тоя, на когото желаеше да подари своя мустанг, удряше избраника си по гърба или по рамото с дебел и дълъг камшик и продължаваше да препуска. При следващата обиколка отново го шибаше с камшика си и повтаряше това, докато от раните, поради ударите, не потечеше кръв. Тогава той спираше коня си, даваше на боеца въжето с примка, което заместваше повода, и казваше:
— Подарявам ти коня си, но затова пък ти ще носиш моя знак на гърба си.
И от тоя момент индианецът, който е молел за кон, ставаше изцяло негов стопанин, а раната от камшика, като цена за мустанга, не се смяташе за унижение. Дарителят пък беше удовлетворен, че друг боец носи „знак“ от него и можеше да се хвали с великодушието си при разни тържествени случаи.
Тоя обичай беше наричан от индианците пушене за кон, защото молителят трябваше спокойно да пуши лулата си, когато камшикът се стоварва върху гърба му. По тоя начин той проявяваше пълно безразличие към причиняваната му болка.
Така всички бойци на Черната светкавица получиха мустанги. Скоро пристигнаха още двама конника, в които Томек и боцманът разпознаха стари познати: вожда Дългите очи и Хитрата лисица.
За голяма радост на Томек двамата вождове щяха да тръгнат с тях.
Сбогуването с дарителите на конете не мина без изпушването на традиционната лула на мира. Поради това, докато бойците възседнаха мустангите си и потеглиха на югозапад, мина доста време.
Те се движеха един след друг. Начело бяха: Черната светкавица, Дългите очи, Хитрата лисица, Томек и боцманът. Опитният вожд Черната светкавица не пренебрегваше предпазните мерки, толкова необходими на военната пътека. Двама разузнавачи излязоха на няколкостотин метра пред отряда и тяхната задача беше да разследват внимателно терена и да предупреждават главните сили за евентуална опасност.
Засега отрядът се движеше без каквито и да било препятствия. Едва привечер предната стража доведе при вожда тримата бойци, които веднага след първото военно съвещание в затънтения каньон бяха изпратени на разузнаване в околностите на ранчото на дон Педро. Всички искаха да знаят какви вести им носят те.
Томек и боцманът застанаха до Черната светкавица.
— Откъде идват моите братя? — попита ги вождът.
— Съгласно твоята заповед ние се отправихме към ранчото на мексиканеца дон Педро — отговори един от разузнавачите, наричан Съсеченото лице поради белега, който имаше на бузата си.
— Какви сведения ми носят моите братя? — продължи Черната светкавица.
— Не успяхме да разберем дали дон Педро е извършил нападението срещу шерифа Алан. Неговите хора ни уверяват, че не е напущал ранчото си още от родеото в Дъглас — отговори Съсеченото лице. — Не знаем също дали Бялата роза се намира в неговата къща. Затова пък сме сигурни, че кобилата Нил’ши е укривана в специално помещение, което белите наричат конюшня.
— Хоуг! А откъде моите братя знаят това? Да не би да сте видели кобилата Нил’ши?
— Не сме я виждали, защото двама метиси много усърдно пазят помещението. Увери ме в това обаче един познат пеон47, който е видял как кобилата хвърлила дон Педро от седлото. Оттогава не извеждат коня от помещението, защото искали да го принудят с глад към послушание.
— Това не е изключено за тоя негодник! — извика боцман Новицки. — Значи, все пак той има пръст в тая мръсна история!
— Бях сигурен в това още когато Нах’тах ни уез’зи спомена, че мексиканецът искал да купи коня след родеото — добави Черната светкавица и като се обърна към разузнавачите, попита: — А този твой познат пеон нищо ли не е чувал за Бялата роза?
— Нищо не знае за нея. На пеона не е позволено да влиза в ранчото.
— А къщата охранявана ли е? — продължаваше да разпитва вождът.
— Да, слугите на дон Педро са само пуеблоси, които не пускат никого.
Черната светкавица погледна многозначително Томек и боцмана. Нима шерифът Алан не беше предположил, че нападението са извършили индианци пуеблоси?
— Добре ще бъде да се подложи мексиканецът на разпит — предложи боцманът. — Навярно той знае доста неща.
— Ще посетим дон Педро в неговото ранчо — реши Черната светкавица.
— Уверен съм, че доброволно няма да каже нищо. Изглежда ми подъл и отмъстителен човек — забеляза Томек.
— Не се грижи, братче! Като го помолим любезно, той ще пее и ще разказва — увери го боцманът и намигна на вожда.
Черната светкавица разбра отлична двузначните думи на боцмана, затова само се усмихна и каза:
— Нека моят бял брат бъде напълно спокоен. Дон Педро ще ни разкаже всичко, за което го помолим.
Томек въздъхна тихо. Той разбра значението на тая страшна закана. Както боцманът, така и Черната светкавица признаваха правото на силата. И неизвестно за кой път Томек се попита дали е постъпил правилно, като е повикал индианците на помощ. Но веднага си спомни за безсилието на капитан Мортън и ужасната участ на нещастната Сали. Затова колебанието му не трая дълго. Той смръщи сърдито вежди.
— Да, дон Педро трябва да ни съобщи къде се намира Бялата роза — каза той.
— Хоуг! Ей сега ще направим военно съвещание — обади се Черната светкавица и скочи от мустанга си.
Както после се оказа, тримата разузнавачи не бяха си губили времето напразно. Съсеченото лице нарисува с пръчка на земята подробен план на ранчото. Черната светкавица предложи къщата да се обкръжи от всички страни, за да не може никой от нападнатите да вика за помощ. По-нататъшните действия щяха да зависят от това какво ще им каже дон Педро. Вождовете Дългите очи и Хитрата лисица веднага похвалиха тактиката на вожда, а боцманът потриваше ръце от задоволство. За първи път от дълго време той беше намерил приятели, които признаваха принципи като неговите.
— Трябва да побързаме, за да могат на разсъмване всички да бъдат по местата, си — приключи съвещанието Черната светкавица.
— Ха, ха, ха… — разсмя се боцманът. — Ех, че ще се учуди мексиканецът, когато му кажем: „Добър ден, уважаеми господине!“
