Сали.
— Не се отчайвай толкова бързо — успокои го боцманът. — Черната светкавица казва, че ще разберем нещо от другите пленници.
— А индианците взеха ли хората от ранчото?
— Ами хората на дон Педро не отвлякоха ли нашата Сали? Много ти е меко сърцето, братче, много меко! Войната си е война, разбираш ли? Хайде, ела на себе си!
Черната светкавица и Пламтящия лъч разглеждаха Нил’ши с очите на познавачи.
— Опитвали се да я сломят с глад — обади се Черната светкавица. — Нека Нах’тах ни уз’зи вземе кобилата за въжето и я заведе при коня си. Тръгваме!
— А къде ще отидем? Нали не можахме да разберем къде е скрита Бялата роза? — отговори Томек.
— Най-напред трябва да се отдалечим оттук час по-скоро — обясни Черната светкавица. — Ще спрем в степта и там ще изтръгнем сведения от пленниците. Едва тогава ще си съставим по-нататъшен план за действие.
— Хайде, път ни чака! На конете! — извика боцманът.
XIX
Първите следи
Индианците отвлякоха от ранчото на дон Педро стадо отлични коне. Натовариха ги с богата плячка, след което осем бойци тръгнаха с тях на изток, като взеха със себе си и двамата си ранени другари. Както обясни Черната светкавица, близо до Планината на знаците имало на бивак отряд индианци от резерватите, които щели да се погрижат за конете и плячката, както и за ранените.
Петнайсетина индианци метнаха върху шиите на пленниците примки, за да могат по тоя начин да ги водят край конете си. Не след дълго цялата дружина бързо се отдалечаваше от пепелищата на ранчото. Последните трима индианци навиха одеялата си, вързаха ги за въжета и ги повлякоха след себе си по земята. Това беше стар начин за заличаване на следите, но във всички случаи той значително би затруднил евентуалното преследване.
Едва късно след обяд спряха да си починат. Черната светкавица сякаш се страхуваше от преследване, защото постави стража на много места. След като всички утолиха глада си, вождът поръча да му доведат пленниците. Това бяха двама метиси и четирима индианци от племето пуеблоси. Започна разпитът.
Пуеблосите упорито мълчаха, а метисите, след като ги заплашиха с изтезания, казаха всичко, което знаеха. Техните думи потвърждаваха предположенията на шерифа Алан.
И тъй, един от метисите бил свидетел как няколко неизвестни пуеблоси довели в ранчото кобилата Нил’ши. Дон Педро купил от тях коня, като им платил много скъпо в злато и разни други стоки. След сключването на сделката пуеблосите бързо си заминали. Двамата метиси непрекъснато уверяваха, че в имението никога не е имало бяла девойка, нито пък са слушали от дон Педро за нея. Те единодушно изразиха предположението, че пуеблосите може би са я отвлекли в своето поселище. По нареждане на Черната светкавица бойците отново отведоха пленниците настрана. Индианските вождове започнаха кратко съвещание с белите си приятели.
— Проклетите пуеблоски кучета непременно знаят кое племе е отвлякло Бялата роза и кобилата Нил’ши, но не искат да ни кажат това — обади се Черната светкавица. — Ще видим дали така упорито ще мълчат при стълба на мъченията.
— Вожде, имам голяма молба към тебе — обади се Томек.
— Ушите ми са винаги широко отворени за моите приятели — отвърна Черната светкавица. — Нека моят брат каже какво желае.
— Подари живота на пленниците!
Черната светкавица го погледна изумен.
— Пленниците трябва да умрат — заяви той твърдо. — Бих ги избил дори ако бяха казали кой е отвлякъл Бялата роза. Само умрелите няма да кажат на никого, че именно ние нападнахме ранчото на дон Пелро. Пуеблоските кучета сигурно ме познават. А Нах’тах ни уез’зи знае ли, че губернаторът на Ново Мексико е обещал висока награда за моята глава? Заради тия пари Многото гриви стана предател. Пленниците трябва да умрат, защото видяха Черната светкавица и особено вождовете Дългите очи и Хитрата лисица, които след експедицията отново ще се върнат в резервата. Затова нека моят бял брат не моли милост за пленниците.
— Вожде, много държа на твоята безопасност, както и на безопасността на вождовете Хитрата лисица и Дългите очи. Но не смяташ ли, че аз и моят приятел също можем да бъдем подведени под отговорност за нападението?
— Хоуг! Моят брат правилно забеляза — пленниците може би познават и вас.
— Прав си! Един от тия метиси беше жокей на дон Педро на родеото. Познах го и съм сигурен, че той също ме позна. Въпреки това много те моля: подари живота на пленниците!
Шепот на негодувание се разнесе сред индианците. Вождовете Дългите очи, Хитрата лисица и Пламтящия лъч гледаха Томек почти враждебно. Черната светкавица беше не по-малко сърдит от тях, но още веднъж се въздържа и каза рязко:
— Моят бял брат е лош съветник. Не може боец на военна пътека да излага другарите си без нужда на опасност. Ако такова предложение беше направено от индианец, щях да му строша главата с моя топор.
Разтревожен, боцманът погледна Томек, но като видя необикновена упоритост на лицето му, разбра, че момчето не се е уплашило от заплахата и няма намерение да отстъпи лесно.
Томек в пълното с напрежение мълчание спокойно гледаше Черната светкавица. Младото бяло момче и страшният вожд на апахите дълго се измерваха с погледи. Накрая Томек се обади със сериозен глас:
— Странни са думите ти, вожде. Преди всичко не бих молил милост за пленниците, ако наравно с вас не съм изложен на опасност. Ти каза, че ако индианец би ти направил такова предложение, би му разбил главата с топора си. Племената на апахите и наваите ме приеха в средата си, затова сега и аз съм подчинен на твоите заповеди. Помисли добре дали съм заслужил това, а после ме убий!
След тия думи Томек се наведе към Черната светкавица, който изумен се отдръпна малко и със сърдит глас извика:
— Хоуг! Изглежда, че някакъв зъл дух е влязъл в тебе! Какво искаш от мене?
Томек се изправи с изпълнен с достойнство порив:
— Слушай, вожде, и вие всички мои червенокожи братя — обади се той. — Ще ви обясня сега защо моля да бъде подарен животът на нашите пленници. Въпреки мнението на някои бели, че индианците ся жестоки и диви, аз ви смятам за благородни хора. Доказателство за това беше фактът, че на родеото аз се облякох с дрехите, подарени ми от съвета на старейшините на апахите и наваите. Обърнах се също към вас, като към приятели, да ми помогнете да намерим Бялата роза. Можете ли да допуснете, че щях да направя това, ако не вярвах във вашата честност? Честният човек не отнема живота на ближния си само затова, че временно има надмощие над него. Убиването на пленник е обикновено убийство и затова се застъпвам за пленниците. Вярвам, че като храбри и безстрашни воини ще изпълните молбата ми.
— Изглежда, че Нах’тах ни уез’зи има два езика. Най-напред ни накара да изровим военния топор, а сега не иска да убива враговете — разпалено извика Пламтящия лъч.
— Зле тълкуваш думите ми, Пламтящи лъч! Казах, че убиването на човека може да бъде оправдано само от висша необходимост, например при отбрана на собствения живот. А пленниците сега за нас не са опасни. Убиването им само защото биха могли да ни обвинят за нападението на ранчото би било една обикновена страхливост.
— Тогава всички бели са страхливци, защото убиват индианците, без това да се налага — сухо се намеси вождът Дългите очи.
— Ако разсъждавам като моя червен брат, тогава мога да кажа, че всички индианци са предатели, понеже Многото гриви предаде на белите вожда Черната светкавица — отби удара Томек.
Пламтящия лъч измъкна от колана томахавката си.
— Лъжеш, бяло куче! — изкрещя побеснял. — Ти обиди всички ни.
— Съвсем не съм имал такова намерение — възрази Томек спокойно. — Казах само, че както измежду белите, така и между индианците има хора благородни, добри и… лоши. Неразумно постъпва тоя, който по
