придобило мъртвешки вид. Анахо се пресегна и дръпна от него и втория чувал.
Вратата на надеждата вече се различаваше ясно — тихо и безопасно убежище отвъд границите на ловния район. Ловците зад тях се носеха с огромни подскоци.
На половин миля от Вратата Траз взе да забавя темпо.
— Онмале! — извика зад него Рейт.
Ефектът бе изумителен. Траз сякаш се извиси и порасна. Той спря и погледна през рамо към преследвачите. Лицето му бе променено до неузнаваемост — лице на мъдър, суров и властен човек, въплъщението на емблемата Онмале.
Онмале бе прекалено горд, за да отстъпва.
— Бягай! — викна му Рейт, завладян от паника. — Ако ще се бием, нека да бъде на наша територия!
Траз, или Онмале — сега не беше ясно кой властва в душата му, — сграбчи единия чувал от Анахо и втория от Рейт и се понесе с невъобразима скорост към спасителния изход.
Рейт отдели половин секунда, за да прецени разстоянието до най-близкия дирдир, сетне го последва. Траз се носеше напред през равнината. Анахо, с почервеняло от усилие лице, го следваше на няколко крачки.
Траз пръв достигна Вратата на надеждата. Обърна се и зачака, с арбалет в едната ръка и сабя в другата. Анахо също я прекоси, после Рейт, само на петдесетина крачки от първия дирдир. Траз стоеше на няколко метра отвъд невидимата граница и сякаш предизвикваше нападателите. Водещият дирдир нададе яростен вик. Той разклати глава и сияещият щит започна да вибрира. Ала миг след това той забави крачка и свърна на юг, след другарите си, които вече се връщаха към хълмовете.
Анахо се облегна задъхан на Вратата. Рейт едва си поемаше въздух през свистящото си гърло. Лицето на Траз беше сиво и безизразно. Коленете му се подгънаха, той се свлече на земята и остана да лежи там, без да помръдва.
Рейт се приближи, олюлявайки се, към него и го претърколи по гръб. Траз не дишаше. Рейт се наведе над чергаря и започна да му прави изкуствено дишане. Траз изхърка, закашля се и бавно си пое дъх.
Струпаните край вратата зяпачи — носачи от хотелите и просяци — се бяха разпръснали при приближаването на дирдирите. Пръв се върна млад мъж с дълга, отпусната роба и размаха възбудено ръце.
— Това беше нечувано! Никога досега дирдири не бяха идвали толкова близо до Вратата! Още малко и щяха да видят сметката на вашия другар!
— Тихо! — скастри го Анахо. — Пречиш ни.
Младежът отстъпи назад, Рейт и Анахо помогнаха на Траз да се изправи, ала дори на крака той изглеждаше сякаш е в несвяст.
Младежът отново се приближи, попивайки всяка подробност с кафявите си, бдителни очи.
— Позволете да ви помогна. Казвам се Исам Танга и съм представител на странноприемница „Успешно начинание“, която предлага чудесна атмосфера за отдих. Разрешете да ви нося с чувалите — той вдигна чувала на Траз, премери тежестта му на ръка и погледна учудено Рейт и Анахо. — Хризоспин?
Анахо дръпна чувала от ръката му.
— Я да се махаш! Имаме си други планове!
— Както желаете — отвърна Исам Танга, — но нашата странноприемница е съвсем близо и малко встрани от шумните, улици и игралните домове. Освен че предлага уют и удобства, тя не е така безбожно скъпа като хотел „Алеун“.
— Много добре — заяви Рейт. — Води ни в „Успешно начинание“.
Анахо промърмори нещо недоволно под носа си. Исам Танга ги подкани вежливо с ръка:
— След мен, ако обичате.
Те се отправиха към Мауст, като Траз накуцваше с ранения си крак.
— Паметта ми изневерява — оплака се той. — Помня като прекосявахме крайбрежието, после някой ми извика нещо в ухото…
— Това бях аз — рече Рейт.
— И след това нищо, ама съвсем нищичко, до мига, когато се съвзех да лежа от тази страна на Вратата на надеждата — той помисли малко и продължи: — Чувах някакви кънтящи гласове. Хиляди лица се извръщаха към мен — лица на разгневени войни. Виждал съм такива неща в сънищата си — гласът му пресекна и той не каза нищо повече.
7.
Странноприемница „Успешно начинание“ се намираше в дъното на тясна уличка. Беше потъмняла от времето сграда с мрачна фасада, която вероятно никога не се бе радвала на небивала посещаемост, ако се съдеше по състоянието на фоайето, в което цареше сумрак и хлад. Исам, както се оказа, бе собственикът. Той изигра прочувствена сценка на гостоприемство, като поръча веднага да донесат вода, фенери и чисти дрехи в „кралския апартамент“ и тези разпореждания бяха изпълнени от навъсен прислужник с огромни червеникави ръце и също тъй червеникава къдрава коса. Тримата се изкачиха по виещата се стълба до „апартамента“, който се състоеше от всекидневна, баня и няколко несъразмерни ниши, обзаведени с намирисващи на мухъл кушетки. Прислужникът запали лампите, донесе гарафа с вино и си тръгна. Анахо помириса виното в гарафата и я побутна настрана.
— Не бива да рискуваме — винаги съществува опасност да ни сипят отрова. А когато се събудим — ако изобщо се свестим, — богатствата ни ще са изчезнали яко дим. Разочарован съм, по-добре да бяхме отишли в „Алеун“.
— Утре ще имаме достатъчно време за това — успокои го Рейт и се отпусна безкрайно изморен в едно кресло.
— Утре вече трябва да сме напуснали Мауст — възрази Анахо. — Ние сме белязани хора, а и да не сме все още, скоро ще бъдем — той излезе навън и не след дълго се върна с хляб, месо и вино.
Ядоха и пиха, след това Анахо провери здраво ли са залостени вратите и прозорците.
— Всичко може да се случи на подобно място. Нож в гърба, малка суматоха и кой накрая ще излезе най-големият хитрец — Исам Танга.
След като провериха още веднъж помещенията, тримата се настаниха на кушетките. Анахо, който заяви, че спи най-леко, постави чувалите до себе си. Изгасиха всички лампи, освен една, която едва мъждукаше. Но само след няколко минути Анахо се доближи безшумно до леглото на Рейт.
— Не бих се учудил, ако ни наблюдават през тайни отвори и ни подслушват по тръби — прошепна той. — Ето, вземи чувалите. Сложи ги до теб. Ще полежим няколко минути и ще се ослушваме.
Рейт с мъка прогони сънливостта си. Умората обаче надделяваше, скоро клепачите му клюмнаха и той заспа.
По някое време Анахо го разбуди със сръгване в ребрата. Рейт скочи изплашено.
— Тихо! — скастри го Анахо шепнешком. — Виж там.
Рейт се взря в мрака. Първото, което видя, бяха някакви сенки, тъмни помръдващи, очертания — после изведнъж блесна светлина. Траз скочи, стиснал готовия за стрелба арбалет и ножа.
Двамата мъже при леглото на Анахо се извърнаха към лампата с изопнати, изплашени лица. Единият беше Исам Танга, вторият — навъсеният слуга с червените ръце, който търсеше по възглавницата шията на Анахо. Прислужникът нададе изненадано възклицание и се метна през стаята с вдигнати за удар ръце. Траз стреля и стрелата се заби право в изкривеното от ярост лице. Мъжът падна, без да издаде и звук, и се пренесе в света на забвението, преди още да осъзнае какво е станало. Исам хукна към един отвор в стената. Рейт го застигна и повали на пода. Исам се съпротивляваше отчаяно, въпреки привидно крехкото си телосложение той се оказа силен и гъвкав като змия. Рейт го приклещи в удушаваща хватка и го изправи на крака, без да обръща внимание на болезненото му хриптене.
Анахо метна тънко въже на шията на Исам и се приготви да го стегне. Рейт се намръщи, но не възрази. Така се раздаваше справедливост в Мауст, изглеждаше му съвсем естествено Исам да преживее последните мигове от безпътния си живот в тази стая, на трепкащата светлина на лампата.
— Чакайте! — извика хрипкаво съдържателят. — Не ме убивайте! Аз съм само един жалък гостилничар.
