Най-накрая забелязах парче хартия под вратата, но изчаках няколко секунди, преди да запаля лампата. За по-сигурно.
Черно-бяла снимка. Мигновени асоциации и връзки се стрелнаха през мислите ми. Английска пощенска картичка, може би от първото десетилетие на века. По онова време тези картички са били колекционирани като псевдоизкуство, но най-често като умерена порнография.
Наведох се, за да разгледам по-добре старомодната фотография.
Картичката изобразяваше одалиска, пушеща турска цигара в смайваща акробатична поза. Жената беше с тъмна кожа, млада и красива, около петнайсетгодишна. Беше гола до кръста и налетите й гърди висяха надолу в позата, която бе заела заради снимката.
Обърнах картичката с помощта на молив.
Близо до мястото, където би трябвало да се залепи марката, пишеше с печатни букви:
Текстът беше подписан с мастило и печатни букви:
Той знаеше, че аз съм в Дърам. Той знаеше кой съм.
Казанова беше оставил визитната си картичка.
25
Жива съм.
Кейт Мактиърнън бавно си наложи да отвори очи в мъждиво осветената стая… кой знае къде.
Тя премигна няколко пъти. Струваше й се, че се намира в хотел, в който нямаше спомен да се е регистрирала. Изключително странен хотел от още по-странен филм. Но това нямаше значение. Нали беше жива.
Внезапно си спомни, че някой я беше прострелял точно в гърдите. Спомни си нападателя. Висок… с дълга коса… приятен глас… истинско животно.
Направи опит да стане, но веднага си промени мнението:
— Опа — каза на глас. Гърлото й беше сухо, а гласът й звучеше дрезгаво и отекна неприятно в главата й. Имаше чувството, че езикът й се нуждае от обръсване.
„Аз съм в ада. В някой от кръговете на Дантевия ад, но от тия с по-малките номера“ — помисли си тя и се разтрепери. В този миг всичко я изпълваше с ужас, но беше толкова кошмарно и неочаквано, че изобщо не бе в състояние да се ориентира.
Ставите й бяха болезнено схванати; изпитваше болка навсякъде. Усещаше главата си огромна, раздута като съзряващ плод и това й причиняваше болка, но въпреки това можеше да си припомни живо образа на нападателя. Беше висок, може би към метър и деветдесет, доста млад, изключително силен, изразяваше се изискано.
Тя си спомни и още нещо за чудовищното нападение в апартамента й. Той бе използвал електрошоков пистолет или нещо подобно, за да я обездвижи. И хлороформ, а може да е било халотан. Вероятно на това се дължеше убийственото главоболие.
Светлината в стаята очевидно неслучайно беше оставена включена. Идваше от модерни лампи с регулатор, монтирани в тавана. Таванът беше нисък, под два метра.
Стаята изглеждаше сякаш беше строена наскоро или мебелирана наново. Всъщност беше обзаведена така, както самата тя би подредила апартамента си, ако разполагаше с пари и време… Истинско месингово легло. Старинен бял шкаф с огледала и месингови дръжки. Тоалетна масичка със сребърна четка, гребен, огледало. Към таблата на леглото бяха привързани разноцветни шалчета точно както бе направила самата тя у дома. Това я порази, защото й се стори неестествено. Много странно.
Нямаше прозорци. Изглежда, единственият изход беше през тежката дървена врата.
— Хубаво обзавеждане — тихо промълви Кейт. — Ранно психо. Не, този психо е в късен стадий.
Вратата към малкия дрешник беше оставена открехната. Това, което видя, й причини физическа болка.
Използвайки всичката сила, която й бе останала, Кейт Мактиърнън седна в леглото. Усилието накара сърцето й да забие лудо и блъскането му в гърдите я изплаши. Имаше чувството, че към ръцете и краката й са прикрепени огромни тежести.
Тя се съсредоточи, опитвайки се да фокусира погледа си върху невероятната сцена. Продължи да се взира в шкафа.
Осъзна, че това всъщност не са нейните дрехи. Той беше купил дрехи също като нейните! По нейния вкус и стил. Дрехите в шкафа бяха чисто нови. Можеше да види част от етикетите, който още висяха от блузите и полите. От магазините, в които тя самата пазаруваше.
Погледът й се стрелна към старинния бял шкаф в другия край на стаята. Нейният парфюм също беше там. „Обсешън“, „Сафари“, „Опиум“.
Нима той бе купил всичко това заради нея?
До леглото бе поставен екземпляр от „Всички прекрасни коне“.
26
Д-р Кейт Мактиърнън спа. Събуди се. Спа още малко. Започваше да се чувства е по-бистра глава, нащрек и с по-сигурен контрол над самата себе си, ако не се броеше загубеният усет за време. Нямаше представа дали е сутрин, обед или нощ. Нито дори кой ден е.
Мъжът бе идвал в тайнствената стая, докато тя е спала. Мисълта й причини физическа болка. Една бележка бе подпряна на нощното шкафче, където не можеше да не я види.
Беше написана на ръка.
Скъпа доктор Кейт — започваше тя. Ръцете на Кейт се разтрепериха, когато прочете собственото си име. — Исках да прочетеш това, за да разбереш по-добре мен, а и правилата на къщата. Това е може би най-важното писмо, което си получавала, така че го прочети внимателно. И се отнеси към него сериозно, ако обичаш. Не, нито съм луд, нито съм изгубил контрол над себе си. Точно обратното. Използвай целия си висок интелект, за да вникнеш в мисълта, че съм относително нормален и знам точно какво искам. Повечето хора не знаят какво искат. А ти, Кейт? По-късно ще говорим за това. Знаеш ли какво искаш? Получаваш ли го? Защо не? Заради благото на обществото? Чие общество? Чий живот живеем ние в крайна сметка? Няма да се преструвам, че ти е приятно да бъдеш тук, така че никакви лицемерни поздравления с добре дошла. Никакви покрити с целофан кошнички с пресни плодове и шампанско. Както ще забележиш скоро или вече си забелязала, постарах се да направя престоя ти възможно най-удобен. Което ни отвежда до един важен момент, може би най-важният от този първи опит за общуване помежду ни. Твоят престой ще бъде временен. Ти ще напуснеш, ако — голямо ако — се вслушаш в това, което ти казвам… Така че слушай внимателно, Кейт. Изхвърли от главата си справедливия гняв и благопристойните чувства. Важно е да знаеш колко специално е отношението ми към теб. Ето защо ти си в пълна безопасност тук. Ето защо ще си отидеш в крайна сметка. Избрах те сред стотиците хиляди жени, които имам на разположение, ако мога така да се изразя. Знам, че ще си кажеш: „Ега ти късмета.“ Знам колко насмешлива и цинична можеш да бъдеш. Знам дори, че смехът те е спасявал, когато ти е било трудно. Познавам те по-добре от всеки друг, който някога те е познавал. Почти толкова добре, колкото познаваш самата себе си, Кейт. А сега лошите новини. И имай предвид, че тези следващи точки са толкова важни, колкото и всяка една от добрите новини, с които започнах по-горе. Това са правилата на дома и те трябва да бъдат спазвани стриктно:
1. Най-важното правило: никога не се опитвай да избягаш или ще бъдеш екзекутирана в рамките на