Бях си у дома и правех онлайн проучване. Покрай връзката между Майкъл и Тайлър Бел се заинтересувах от отношенията между роднини, замесени в случаи със серийни убийства. Намерих сведения за Дани и Лари Рейнс, които са действали поотделно през шестдесетте и седемдесетте. Както и за случая в Рочестър с близнаците Спахалски, които никой не можел да различава. Единият близнак се признал за виновен за най-малко две убийства, макар че го подозирали поне за още други две, докато брат му вече отлежавал присъдата си за едно много по-рано извършено убийство.
Освен кръвната връзка в нито един от тези случаи не се съобщаваше за някакво допълнително ниво на връзка — което нямаше нищо общо с моята роля в съдбата на братята Бел. Голяма част от това, което открих, беше свързано с двама или повече членове на едно и също семейство, партниращи си в съвместната си дейност.
Освен това оставаше неразрешена загадката с жената в Балтимор.
Включих се в електронната поща на нашия отдел, за да разпратя част от това, което бях открил.
И щом отворих пощенската си кутия, намерих ново съобщение, което очакваше да бъде прочетено. Не се оказа приятно четиво.
Какво искам ли, детектив Крос? Това ли те вълнува? Честно казано, останах изненадан, че ме питаш за това. Но нека ти го кажа, колкото мога по-ясно.
ИСКАМ да си платиш за това, което причини на брат ми. Това е оправдано, не мислиш ли?
ИСКАМ да те накарам да се замислиш за това как никога не се опита да го разбереш, преди да го убиеш. Също както и мен не разбираш сега. И никога няма да можеш.
ИСКАМ да ти покажа, че не си толкова добър в тази игра, колкото си въобразяваш. И никой от твоите съдебни психиатри не е. Нито профайлърите, които са невероятни измамници, както дори и на теб ти е известно.
ИСКАМ да разбереш още нещо: тази игра никога няма да се играе по други правила освен моите.
И така ще свърши. По начин, който аз пожелая и когато аз реша.
Още въпроси?
— Т. Б… или не е Т. Б.?21
Първото, което направих, бе да препратя съобщението на Анджали Пател с молба за бърза проверка, на което тя отвърна, че не било проблем въпреки късния час. Тя и без това не работеше по друг случай, освен по този на ВПУ.
После се свързах с Бри и два пъти й прочетох съобщението.
— Е, повярва ли му? — попита ме тя, след като свърших. — Онова там, за отплатата?
— Не, не съвсем. А ти?
— Защо трябва да му вярваме? Всичко, което е казал досега, е лъжа. А какво мислиш за начина, по който се е подписал?
Това продължаваше да ни измъчва, тъй като ние реално не знаехме каква част от ВПУ беше Тайлър Бел и каква — театрално изпълнение.
— Бих искам да огледам хижата му — казах, внезапно въодушевен от идеята, докато произнасях думите на глас. — Да подуша наоколо.
— И аз си мислех същото, но няма начин, нали? Трябва да разрешим този случай, колкото може по- бързо. Но съм съгласна с теб — бих искала да огледам хижата му.
— Можем да тръгнем в петък — предложих аз — и да се върнем в неделя.
Бри не отговори. Отначало помислих, че е сметнала думите ми за шега. Но после тя се засмя.
— Да не би това да е завоалирано предложение да заминем заедно за уикенда?
103.
Най-накрая Кайл Крейг се завърна във Вашингтон.
Преди да се прибере във Вашингтон, купи една кола на старо в Мериленд. Буикът се оказа изненадващо бърз. Освен това имаше предимството, че не биеше на очи сред другите автомобили. Крадците на коли от Вашингтон едва ли щяха да го пожелаят, което също не беше за пренебрегване.
За два часа, рано сутринта, от четири до шест, той се поразходи из столицата, като се преструваше, че се любува на гледките като турист. Спомняше си преживелиците като агент в този град. Премина по Първо авеню, покрай сградите на Върховния съд, Камарата на представителите, Сената, Капитолия, дори отдаде чест пред
Накрая Кайл подкара буика по Пенсилвания авеню и мина точно покрай „Хувър Билдинг“, или главната квартира на ФБР. Тук бе сцената на толкова много от триумфалните му успехи, когато служеше като агент, а после като директор — преследвайки жестоките убийци, най-вече серийните. По ирония на съдбата никой не бе постигал повече успехи в разкриването им, дори Алекс Крос.
И ето че той отново беше тук, готов за злодейски подвизи, докато усещаше как старата отрова пулсира в тялото му, готова да изригне. Също като в доброто старо време.
Имаше малък компютър „Сони“, с много добър звуков и видеоинтерфейс, така че можеше направо от колата да се свързва с Интернет. Доста интересни неща се бяха променили в света на техниката, докато си прахосваше времето в Ей Ди Екс във Флорънс. Беше ги пропуснал, благодарение на Крос и още неколцина от Бюрото, които му помогнаха да го изиграе.
Кайл включи компютъра.
После написа:
Аз съм в града. Донякъде емоционално преживяване. Ако нямаш друг ангажимент, спомни си за срещата ни в събота вечер. Вярвам, че заедно ще бъдем велики. Мястото е белязано с „X“.
Не си направи труда да добави „Сега ти си мой заместник“. Кайл предполагаше, че за ВПУ това би трябвало да е очевидно.
— Макар че това тепърва ще трябва да се докаже. Просто ще го проверим.
104.
Най-лошото тепърва предстои! Кайл помнеше тази завладяваща фраза от много отдавна, преди да бъде заловен от Алекс Крос. Тогава току-що бе убил най-безцеремонния криминален репортер от „Уошингтън Поуст“, както и жената на арогантното копеле. Беше планирал да засенчи най-великите мозъци на неговото време — Гари Сонежи, Джефри Шейфър, Казанова, с когото бе работил, така да се каже, като съавтор. Ала най-вече това, което бе и най-важното за него: Кайл възнамеряваше да надмине себе си — да израсне, да се развие, да постигне величие в бранша си, да следва мечтата си.
Внезапно си спомни още нещо, много болезнено, от времето на ареста му. Алекс Крос му беше избил два от предните зъби! Ето как
