Отиде най-напред в стаята си, забинтова китката си с парче от стара риза, а отгоре я стегна с чиста носна кърпа. Това вече му даваше право да се разкарва из мината и да предизвиква съчувствие у всички срещнати. Сетне излезе.
По пътя за платформата за теглене на шахта №1 той срещна дребен, жилав, подвижен мъж с неспокойни черни очи и мършаво будно лице. Беше облечен в обикновен миньорски комбинезон, но въпреки това никой не би го взел за обикновен работник. Всичко в него говореше за власт.
— Добро утро, мистър Картрайт — рече Хал.
— Добро утро — отговори главният надзирател. Сетне хвърли поглед към превръзката на Хал. — Пострадал си?
— Да, сър. Леко изкълчване, но си помислих, че е по-добре да поотпочина.
— Ходи ли на лекар?
— Не, сър. Смятам, че не е чак толкова сериозно.
— По-добре иди. Човек никога не може да бъде сигурен с тези навяхвалия.
— Добре, сър — каза Хал. Сетне, докато надзирателят се канеше да отмине, той добави: — Мислите ли, мистър Картрайт, че Макдъгъл има някакъв шанс да бъде избран?
— Не зная — отговори изненадано другият. — Сигурно не. Ти няма да гласуваш за него, нали?
— О, не! Аз съм републиканец — по рождение. Просто си мислех дали сте чули да говорят за нето.
— Хм, точно аз едва ли ще чуя такова нещо. Интересуваш ли се от политика?
— Да, сър… в известен смисъл. Впрочем това обяснява навяхването на ръката ми.
— Как така? Да не си се бил?
— Не, сър. Виждате ли, мистър Стоун искаше да поопипам настроенията в мината и смяташе, че е по- добре да навехна ръката си и да не работя, известие време.
„Главният“ се втренчи в Хал и не можа да сдържи смеха си. Сетне се огледа наоколо.
— Трябва да внимаваш, като говориш такива неща — рече той.
— Смятах, че спокойно мога да се доверя на главния надзирател — отбеляза Хал сдържано.
Другият го измери с острия си поглед. И Хал, обхванат от духа на политическата демокрация, си позволи да отвърне със същия поглед.
— Буден младеж си — рече накрая Картрайт. — Ориентирай се тук, постарай се да бъдеш от полза и аз ще се погрижа да не бъдеш забравен.
— Добре, сър… Благодаря ви.
— Сега по тези избори може да станеш и изборен агент. Това носи по три долара на ден.
— Много добре, сър. — И Хал отново се усмихна. — Чух, че вие сте кметът на Норт Вали.
— Така е.
— А мировият съдия бил служител във вашия магазин. Добре, мистър Картрайт, ако ви дотрябва председател на здравната комисия или кучкар, на ваше разположение съм — веднага щом се оправи китката ми.
И Хал продължи пътя си. Подобно „майтапене“ от страна на един помощник-миньор звучеше, разбира се, невероятно нахално. Главният надзирател остана да гледа след него, начумерен и недоумяващ.
7
Без да хвърли поглед назад, Хал влезе в магазина на компанията. Табелата над вратата гласеше: „Търговска компания Норт Вали“. Вътре една сръбкиня обясняваше с жестове какво иска да купи, а две литовски момиченца гледаха как им теглят фунт захар. Хал приближи до мъжа зад везните: това бе човек на средна възраст, с пожълтели от тютюневия сок мустаци.
— Добро утро, съдия!
— Ъхъ! — избоботи вместо поздрав Сайлъс Адамс, мирови съдия в град Норт Вали.
— Съдия, какво мислите за изборите? — попита Хал.
— Нищо не мисля, тегля захар.
— Някои от тукашните дали ще гласуват за Макдъгъл?
— Ако има такива, по-добре да не ми се обаждат!
— Какво? — усмихна се Хал. — В нашата свободна американска република?
— В тази част на свободната американска република човек е свободен да копае въглища, но не и да гласува за мерзавец като Макдъгъл.
Сетне, като премери захарта, мировият съдия отряза ново парче тютюн за дъвчене от пресованата пачка и се обърна към Хал:
— Какво ще купуваш?
Хал поиска половия фунт сушени праскови, за да оправдае мотаенето си из магазина и за да може да прави, компания на челюстите на съдията. Докато, му изпълняваха поръчката, той седна на тезгяха.
— Знаете ли — рече Хал, — едно време и аз работех в колониал.
— Тъй ли? Къде?
— „Петерсън & Ко“ в Уестърн сити. — Хал беше казал това вече толкова пъти, че сам започна да си вярва.
— Добре ли плащат там?
— Ами, доста добре. — И като се усети, че си няма и понятие какво би било „добра заплата“ в един колониал, Хал бързо добави: — Взех, та си навехнах китката!
— Тъй ли?
Съдията не беше от общителните, но Хал упорствуваше, защото не можеше да повярва, че в един провинциален магазин някой ще пропусне възможността да побистри политиката, дори и с един помощник- миньор.
— Кажете ми — попита той, — какво толкова му е лошото на Макдъгъл?
— Лошото му е, че компанията е срещу него — отсече съдията. Той погледна изпитателно младия миньор. — Ти бистриш политиката, а? — изръмжа той.
Но в смеещите се кестеняви очи на младия миньор личеше само задоволство от предишния отговор и това подлъга съдията да уточни подробно всички пороци на евентуалния конгресмен. Завърза се разговор и скоро към него се присъединиха и други от намиращите се в магазина: Боб Джонсън, счетоводител и началник на пощата, и Джейк Предович, евреин от Галиция, който беше член на местното училищно настоятелство и знаеше наименованията на основните бакалски артикули на петнайсет езика.
Хал чу подобно изложение на престъпленията на опозицията в окръга Педро. Нейният кандидат Макдъгъл дошъл в щата като нагъл комарджия, а сега държи речи из църквите и разисква моралната етика на обществото.
— При това дружи с областния председател на партията, който има три различни семейства в Педро! — твърдеше Адамс.
— Да — осмели се Хал, — но ако слуховете са верни, и председателят на Републиканската партия не е светец. Разправят, че на последния конгрес бил пиян…
— Може и така да е — рече съдията. — Но ние не гоним гласовете на въздържателите, не ни трябват и гласовете на работниците — да се мъчим като демократите да настървяваме сбирщината в мините, като им обещаваме големи заплати и по-къс работен ден. Не знае ли този приятел, че не може да им издействува тези неща? Но той си прави сметка, че ще иде във Вашингтон и ще ни остави тук да сърбаме кашата, която е забъркал!
— Що се тормозиш — намеси се Боб Джонсън, — тоя няма да види никакъв Вашингтон!
Другите двама кимнаха в знак на съгласие. Хал се осмели пак:
— Макдъгъл разправя, че пускате фалшиви бюлетини в урните.
— А какво мислиш правят неговите хора в градовете? Трябва да им излезем насреща по някакъв начин, не е ли тъй?
— Разбирам — рече Хал наивно. — Пускате повече фалшиви бюлетини от тях.
— Понякога пълним урните, а понякога тъпчем избирателите. — Последва самоволно хихикане от другите. Съдията се отдаде на спомени. — Преди две години бях преброител в Шеридан и разбрахме, че сме им дали да ни изпреварят — бяха спечелили целия щат. „По дяволите! — рече Алф Реймънд. — Ще им
