Разбира се, напълно съм съгласен с теб, че нашият човек се оказа твърде муден — бих казал впечатляващо муден, — след като пристигна в Африка в началото на пролетта, а отложи военната си кампания чак за края на лятото. Но в докладите му неизменно се подчертава, че войските му се нуждаели от огромна подготовка и Сенатът поне досега с нищо не е показал, че не му вярва. И все пак ми е чудно защо е назначил точно теб, който цял живот си служил в пехотата, за началник на конницата и в същото време се е лишил от услугите на Публий Рутилий като командир на войскова част, за да го назначи за префект фабрум и да го прати да се занимава с обоза и доставките. Но също е вярно, че само главнокомандващият има правото да се разпорежда кой с какво ще се занимава, независимо дали става дума за висш легат или за редови войник от спомагателните части.
Всички римляни посрещнаха възторжено новината за завземането на Вага, макар ако се вярва на писмото ти, градът се е предал доброволно. Но между другото — съжалявам, ако ти прозвуча като адвокат на Квинт Цецилий — не виждам с какво толкова те е възмутил с назначаването на близкия си приятел Турпилий за началник на гарнизона във Вага. Толкова ли е важно това?
Във всеки случай твоят разказ за битката при река Мутул ми се стори далеч по-описателен и заслужаващ внимание от онзи, който Квинт Цецилий представи пред Сената, а това ти го казвам, за да не си мислиш, че всяка твоя дума я посрещам задължително със скептицизъм и недоверие. Трябва да знаеш, че във всичко продължавам да бъда единствено на твоя страна. Сигурен съм, че си бил прав, когато си твърдял пред Квинт Цецилий как единственият начин да се спечели войната против Нумидия е да бъде заловен самият Югурта, защото и аз съм дълбоко убеден, че именно той е душата на нумидийската съпротива.
Съжалявам, че тази първа година от военните действия се е оказала толкова безплодна за теб, както и че Квинт Цецилий толкова самоуверено се е лишил както от твоите истински способности, така и от тези на Публий Рутилий. Това, че не си имал възможност да блеснеш по време на Нумидийската кампания, ще намали шансовете ти да спечелиш изборите за консул по-следващата година. Но искрено вярвам, Гай Марий, че няма да останеш със скръстени ръце при едно такова предизвикателство и каквито и трудности да препречат пътя ти, ти пак ще съумееш да ги преодолееш и да докажеш способностите си, независимо дали това се харесва на Квинт Цецилий или не.
Ще завърша с още една новина от Форума. След като цялата Силанова армия потъна вдън земя в Трансалпийска Галия, Сенатът премахна и последния оцелял до днес закон на Гай Гракх, сиреч онзи, който ограничаваше военната служба. Отсега нататък легионерът нито ще трябва да е навършил седемнайсет години, за да го запишат в армията, нито ще е длъжен да я напуска след десетгодишна служба или след шест последователни кампании. Не е ли показателно това за времената, в които живеем? И Рим, и Италия все по-бързо губят своите най-достойни мъже.
Та така. Да се грижиш за себе си и да ми пишеш веднага щом ти попремине възмущението, задето съм се осмелил да защищавам Квинт Цецилий, и отново си възвърнеш добрите чувства към мен. Все още продължавам да ти бъда тъст и все още ти мисля само доброто.“
Според Юлий Цезар подобно писмо си заслужаваше непременно да бъде изпратено. Беше пълно както с новини, така и със съвети и утешителни слова. Ако всичко вървеше добре, Гай Марий щеше да го получи преди края на годината.
В крайна сметка, едва в средата на декември, с цената на дълги увещания, Сула най-сетне лично придружи Клитумна до Цирцеи. През цялото това време той се тревожеше да не би лека-полека настроението на мащехата му да се пооправи и плановете му да отидат на вятъра, но явно боговете наистина бяха на негова страна, защото тя не само не бе напусната от дълбоката си депресия, но и Марция я виждаше достатъчно често, за да съобщава за състоянието й на Цезар.
Подобно на повечето вили по кампанийския бряг и Клитумнината не беше кой знае колко голяма, но дори и да не можеше да се мери с някои други като нея, в сравнение с къщата на Палатина пак беше огромна. Римляните, които можеха да си осигурят почивка в провинцията, винаги гледаха около тях да бъде просторно. Беше построена на най-високата точка на един нос, образуван от застинала лава, и се радваше на самостоятелен плаж, както и на това, че е достатъчно далеч на юг от Цирцеи, за да не се нарушава спокойствието на обитателите й от любопитни съседи. Беше издигната три зими по-рано от предприемчив строител, каквито често можеха да се срещнат в Кампания — област, твърде щедра за спекулантите. Клитумна я беше купила веднага щом се убеди какъв гений по канализациите е въпросният строител, че освен с класическата вана беше сдобил банята и с душ.
Затова първата й работа след пристигането беше да използва нововъведението, след което да се навечеря и да си легне в самостоятелна спалня, отделно от Сула. Той щеше да остане в Цирцеи не повече от два дни, колкото да обкръжи с възможно най-голямо внимание мащехата си, която, макар и да го искаше при себе си, дори не намираше сили да му се усмихне.
— Имам една изненада за теб — съобщи й той, докато се разхождаха из имението рано сутринта преди заминаването му.
Но дори това не предизвика очаквания интерес.
— Така ли? — попита с неприкрито безразличие Клитумна.
— Ще си я получиш първата нощ, когато има пълнолуние — наблегна той на това пояснение, надявайки се, че поне то ще прозвучи примамливо.
— През нощта ли? — учуди се тя, изведнъж заинтригувана.
— През нощта, и то, когато има пълнолуние! Да се надяваме, че няма да бъде облачно и луната ще се вижда.
Бяха спрели срещу високата фасада на вилата. Както беше възприето, вилата беше построена на наклонен терен, така че лоджията да се издига над входа и собственикът да се наслаждава на гледката около имението си. Зад тънката стена на фасадата беше широкият перистил, а зад него самата вила с повечето стаи и други помещения. Конюшнята беше в ниското, на едно ниво с фасадата, до нея се издигаше постройката за конярите и прислугата, а точно зад нея беше самата лоджия.
Поляната пред вилата се спускаше под лек наклон към скалите над морето и сред избуялите треви тук- там се показваха цветовете на пълзящи рози. От всички страни имението беше оградено от дървета, които със зеленината си биха скрили интимния живот на обитателите на вилата, дори и ако с времето в околността се появяха нежелани съседи.
Сула се обърна наляво и посочи към горичката от пинии и кипариси.
— Това е тайна, Клитумна — продължи той с леко ръмжащия си глас, което обикновено означаваше, че предстои продължителен и изпълнен със сладости любовен акт.
— Кое е тайна? — попита тя, ставайки необичайно нетърпелива.
— Ако ти кажа, вече няма да е тайна — прошепна й и нежно я захапа за ухото.
На мащехата му хем й стана неудобно, хем — приятно.
— Тайната и изненадата, която ме чака по пълнолуние, едно и също ли са?
— Да, но ти самата
— Давам ти я.
— От теб се иска да излезеш от вилата три часа след падането на мрака. Трябва да слезеш тук съвсем сама и да се скриеш между онези дървета, ей там — погали я Сула по бедрото.
От тъгата на Клитумна не беше останала и следа.
— Аууу! Ама нали изненадата ще бъде приятна? — тъничкото й гласче наблегна на последната дума.
— Ще бъде най-голямата изненада в целия ти живот — увери я той, — и това не е само обещание. Но имам няколко условия.
Клитумна навири носле като момиченце и малко глуповато попита:
— Така ли? И какви са те?
— Първо, никой за нищо на света не трябва да разбере за това, дори малката Вити. Ако споделиш с някого за изненадата, тя ще се превърне в голямо разочарование за теб. А пък аз много, ама много ще се ядосам. Не искаш да се ядосвам, нали, Клитумна?
