Тя чак потръпна при тези думи.
— Не, Луций Корнелий, не искам.
— Тогава ще си държиш устата затворена. Наградата ти ще бъде нещо толкова удивително и неочаквано, колкото не си и сънувала — отново зашепна Сула. — Да ти призная, ако продължиш през тези дни да изглеждаш също толкова съкрушена, колкото и досега, изненадата ще те зарадва още повече, имаш ми думата.
— Ще постъпя както ми казваш, Луций Корнелий тържествено се зарече жената.
На Сула не му беше трудно да прочете мислите на мащехата си, която несъмнено бе решила, че изненадата ще е някоя нова и възхитителна спътница в живота привлекателна, готова за секс, разбрана и което не беше за подценяване, достатъчно словоохотлива, за да може в нейната компания времето между две нощи, отдадени на страст, да минава по-бързо. От друга страна, Клитумна несъмнено си даваше сметка, че ако не спази условията, нищо чудно той изведнъж да си промени намеренията, да отведе момичето — което и да е то — и с парите, наследени от Никополис, го настани в самостоятелен апартамент, далеч от всякакви мащехи. Освен това случеше ли се Сула да заговори сериозно, рядко някой щеше да се осмели да му противоречи — една от причините, заради които и никой от прислугата в дома на мащехата му дори не помисли да разпространява клюки за това какви ги, вършат Клитумна, Никополис и Сула заедно всяка нощ. Е, случваше се някой да си поотвори устата тук и там, но страхът така го сковаваше, че думите му никога не звучаха достатъчно убедително, за да имат желания ефект.
— Има и друго условие — продължи той.
Клитумна се притисна към него.
— Да, Луций, миличък?
— Ако точно тази нощ се окаже облачна, изненадата няма да може да дойде. Така че ще трябва да уважиш капризите на времето и търпеливо да изчакаш до следващото пълнолуние с надеждата, че и тогава луната няма да ти изиграе някой номер.
— Разбирам, Луций Корнелий.
И така, Сула си нае двуколка и потегли обратно за Рим, а Клитумна остана във вилата да пази съкровената тайна, опитвайки се възможно най-убедително да играе ролята си на жена пред самоубийство. Дори Вити, която господарката й често викаше в леглото си, така и не се усъмни в искреността на чувствата й.
При пристигането му в Рим първата работа на Сула беше да повика при себе си иконома на къщата на Клитумна на Палатина. Той беше един от малкото роби, които не бяха последвали господарката си в Цирцеи, тъй като вилата си имаше отделен иконом, използващ дългите отсъствия на Клитумна, за да може в ролята си на пазител на напуснатото й имение да я мами, както си пожелае. В което начинание имаше конкуренция единствено в лицето на въпросния палатински колега.
— Колко души прислуга остави тук господарката ти, Ям? — попита Сула, разположил се царствено зад писалището в кабинета. Очевидно смяташе да си състави цял списък, защото бе приготвил парче пергамент.
— Само аз, две момчета, две момичета, освен това един от робите, отговарящи за пазаруването, и помощник-готвачът, това сме всички, Луций Корнелий — отговори му икономът.
— Е, значи ще трябва да наемем допълнителни хора, защото след четири дни, Ям, имам намерението да организирам празненство.
Той размаха списъка пред лицето на изумения иконом, който се намери в неудобното положение да се колебае струва ли си дали да напомни, че господарката Клитумна не му е давала нареждания за каквито и да било празненства в нейно отсъствие, или ще е по-добре просто да си гледа работата с надеждата, че когато дойде време за плащане на разходите, ще му се размине без бой. Но Сула побърза да го успокои.
— Празненството е в моя чест, така че аз си го плащам, а специално за теб ще има голямо възнаграждение, ако спазиш две условия: едното е да ми помогнеш с каквото можеш за добрата организация, а другото е да не споменаваш нито дума за него на господарката при завръщането й — когато и да е то. Ясен ли съм?
— Съвсем ясен, Луций Корнелий — поклони му се почти до земята Ям: да спечели щедростта на господарите, беше нещо също толкова елементарно за един роб, издигнал се до положението на домашен иконом, колкото и да преправи цифрите в книгата за разходите.
Сула отиде да си търси танцьори, музиканти, акробати, магьосници, смешници и всякакви други интересни личности, които да развличат гостите. Защото това щеше да е последното увеселение, което щеше да даде на приятелите си, празненството, с което веднъж завинаги да приключи с празненствата. А за него трябваше да се вдигне шум, какъвто подобава, из целия Палатин.
Последната му спирка се оказа домът на комика Сцилакс.
— Искам да наема Метробий за една вечер — каза той вместо поздрав, щом нахълта в таблиния, който Сцилакс беше предпочел да превърне от кабинет в нещо като всекидневна. Жилището на актьора издаваше ленивия и сладострастен живот, който той водеше: мебелите бяха до един от касиево дърво, стените бяха покрити с грозни гоблени, способни да съкратят живота на всекиго с поне мъничко вкус, а из стаите почти не можеше да се върви от всевъзможните легла, кушетки и табуретки, натъпкани с най-качествена вълна.
Сцилакс се надигна от любимата си кушетка, но преди още да е успял да изрази възмущението си, Сула на свой ред се изтегна сред възглавниците на отсрещната.
— Честно казано, Сцилакс, тук е толкова меко, че на човек чак му се струва как потъва като в яйчен крем — започна да обсъжда мебелировката той. — Да не си някой сирийски деспот, че да се излежаваш така неблагопристойно? Защо не вземеш да се обзаведеш с мебели, напълнени с конски косъм като всички хора? Или ти се иска постоянно да си мислиш как се гушкаш с някоя огромна курва? А!
— Да ти пикая на вкуса — беше единственият отговор, който актьорът сметна за уместно да му даде.
— Докато Метробий е все още при теб, можеш да пикаеш, на каквото поискаш.
— Какво намекваш, дивак такъв? — прокара пръсти Сцилакс през грижливо сресаните си, боядисани в златно къдрици. Дългите му, черни, изписани със стибия мигли потрепнаха и очите му заиграха между тях.
— Намеквам, че момчето е твое само доколкото го държиш насила при себе си — подритна Сула табуретката пред себе си с надеждата тя да се окаже по-поносимо мека.
— А пък аз ти казвам, че си е мое и тялом, и духом! Но откакто ти го отвлече, за да го влачиш със себе си из цяла Италия, вече не е същото, и отдавна чакам случай да ти го кажа, Луций Корнелий! Не знам какво си му направил, но определено му има нещо оттогава!
Гостът широко се усмихна.
— Ами може би просто съм го накарал да се почувства мъж, не мислиш ли? Като че ли му е омръзнало да го унижаваш, а? Пфу! — изсумтя Сула, обзет от отвращение, и като вдигна глава, извика: — Метробий!
Момчето веднага влетя в стаята и се хвърли право в прегръдките му, обсипвайки лицето му с целувки.
Сула отвори едното си око, погледна над чернокосия Метробий и като намигна с рижавата си вежда, се обърна към актьора:
— Предай се, Сцилакс, твоето момче просто харесва мен. — И за да докаже, че е прав, надигна поличката на Метробий и разкри възбудения му член. Домакинът не можа да се сдържи и избухна в сълзи, размазвайки черния туш по цялото си лице.
— Хайде, идвай, Метробий — подкани любимеца си Сула, като с мъка се изправи на крака. На вратата се обърна и подхвърли на хлипащия Сцилакс. — След четири дни в къщата на Клитумна ще има празненство. Ще бъде най-великолепното, на което някога си присъствал, така че си преглътни мъката и ела. Ако дойдеш, току-виж съм ти върнал и Метробий.
Бяха поканени всички, включително Херкулес Атлас, който се славеше като най-силният човек на земята, и продаваше мускулите си по празници и панаири от единия край на Италия до другия. Известен с
