това, че ходи неизменно облечен в проядената си от молци лъвска кожа и с огромната си тояга в ръка, Херкулес Атлас се беше превърнал в нещо като институция. Но това не му помагаше особено да си намери името сред списъците на поканените на домашните празненства в Рим, защото когато се напиеше — а за него се знаеше, че не прави особена разлика между вино и вода, — той ставаше заядлив и агресивен.
— Трябва да си полудял, за да поканиш този слон! — коментираше Метробий, докато си играеше с червените къдрици на Сула и се навеждаше над рамото му, за да види чие име още не е прочел в списъка на поканените. Всъщност същинската промяна, която беше настъпила у Метробий по време на странстванията му заедно със Сула, се изразяваше в това, че се беше научил да чете и да пише. Въпреки че наглед Сцилакс се беше постарал да го научи на всичко, на което сам беше способен, като се започне с актьорското майсторство и се свърши със содомията, на стария комик не му бяха стигнали силите, а и желанието да запознае ученика си с нещо далеч по-необходимо за живота сред общество, а именно с буквите.
— Херкулес Атлас ми е приятел — отговори Сула на момчето, докато целуваше един по един пръстите му нещо, което му доставяше далеч по-голямо удоволствие от това да се лигави с ръчичките на Клитумна.
— Но той буквално полудява, като се напие! — ужасяваше се Метробий. — Ще събори къщата и ще строши главите на поне двама-трима от гостите! Да го наемеш, разбирам, но да го поканиш като свой гост, е голяма грешка!
— Знаеш, че рядко греша. — По всичко изглеждаше, че той ни най-малко не се страхува. Протегна се назад, издърпа Метробий и го сложи на скута си. Момчето го прегърна през шията и повдигна лице към неговото. Сула целуна веждите му с цялата нежност, на която беше способен.
— Луций Корнелий, защо не ме задържиш при себе си? — попита Метробий, облягайки се върху ръката му и въздъхвайки от сдържано удоволствие.
Целувките секнаха. Сула се намръщи и рязко отвърна:
— Защото ти е много по-добре със Сцилакс.
Момчето разтвори широко черните си очи, в които почти се виждаше как плува лодката на любовта.
— Нищо подобно. Ама наистина! Нито подаръците, нито уроците му по актьорско майсторство, нито дори парите му означават нещо за мен, Луций Корнелий! Винаги бих предпочел да живея с теб, пък ако ще и да умираме от глад!
— Наистина примамливо предложение, на което не бих устоял, ако имах намерение да оставам беден. — Сула продължаваше да държи момчето върху скута си, сякаш то беше детенце. — Но аз няма да остана беден. Вече имам зад гърба си наследството на Никополис и смятам добре да се възползвам от него. Някой ден ще имам достатъчно, за да се кандидатирам за Сената.
Метробий чак подскочи от изненада.
— В Сената! — И като се изви назад, за да погледне Сула по-добре, допълни: — Но ти нямаш право, Луций Корнелий! Дедите ти са били роби като мен!
— Не, не са били роби — отвърна му той. — Аз съм от патрициите Корнелии. И мястото ми е именно в Сената.
— Не мога да го повярвам!
— Това е самата истина — увери го Сула с най-сериозен тон. — Затова и не мога да се възползвам от предложението ти, колкото и примамливо да ми звучи. За да кандидатствам за сенатор, ще трябва да се представя като самото олицетворение на непорочността и благоприличието. Около мен вече няма да има нито актьори, нито мимове, нито каквито и да било хубави момченца! — Плесна той Метробий по гърба и го притисна до себе си. — А сега да се върнем на нашия списък, момче — и стига си мърдал! Пречиш ми да се съсредоточа. Та бяхме стигнали до Херкулес Атлас, който ще дойде в качеството си едновременно на артист и на мой гост, и това е окончателно и не търпи възражения.
В действителност Херкулес Атлас се оказа сред най-първите гости. Разбира се, из квартала вече бяха научили за предстоящия гуляй и съседите се бяха приготвили психически да прекарат една безсънна нощ, изпълнена с виковете, крясъците и музиката, които неизменно съпровождаха веселбите у Клитумна, да не говорим за непредвидимите трясъци, които положително щяха да се разнесат след нечия пиянска глупост. Както обикновено и сега гостите идваха костюмирани. Самият Сула се беше преоблякъл като отсъстващата Клитумна, без да забравя да се накачули с куп шалчета, да си надене по един-два пръстена на всеки пръст, да си боядиса перуката с цвета на косата й и грижливо да я навие на къдрици, напомнящи с характерната си форма прясно сварени наденички. Но това не беше всичко — Сула твърде успешно имитираше не само жестовете на мащехата си, но и присъщите й хихикания, кикотения, както и плътния й, цвилещ смях. И понеже всички гости познаваха много добре Клитумна, изпълнението на доведения й син беше посрещнато с очаквания успех.
Метробий отново си беше окачил крилца на раменете, само че този път играеше ролята не толкова на Купидон, колкото на Икар, и за целта нарочно беше опърлил краищата на перата, така че да се сгърчат и да напомнят за злощастната съдба на Дедаловия син. Сцилакс се беше превъплътил в Минерва и естествено беше оприличил на стара и долнопробна проститутка иначе известната като непорочна девица богиня, която всеки би си представил с каменно лице и смразяващ поглед. Когато видя как Метробий нито за миг не се отделя от Сула, той потърси утеха в пиенето и след като глътката му се отвори, изведнъж се оказа, че му е трудно да се оправя с огромното си снаряжение, състоящо се от щит, хурка, препарирана сова и не на последно място от огромно копие — те се изхлузиха в краката му, а скоро и той се плъзна до една от стените и потъна в дълбок сън.
И така, Сцилакс изпусна запомнящото се представление, което дадоха поканените актьори и певци, започнали вечерта с въодушевяващи химни и прекрасни вокални изпълнения, за да я завършат с дрезгавите си пиянски гласове и мръсни песнички от типа на:
Естествено въпросните песнички бяха много познати на гостите и затова можеха да се подемат в хор от всички присъстващи.
В програмата участваха танцьорки, които с присъщата си артистичност разголваха най-интимните си части — по които между другото не можеше да се открие нито един косъм. Имаше майстор — дресьор, чиито кученца можеха да танцуват не по-зле от момичетата, с тази разлика, че нямаха какво да събличат. Един от гвоздеите на вечерта представляваше прословутият антиохийски номер човек и животно да се слеят, тъй да се каже, в едно, в случая изпълнен от апетитно момиченце и надарено магаре. Изпълнението предизвика бурни възгласи сред публиката, но като се имаха предвид размерите на члена на магарето, никой от мъжете, присъстващи на увеселението, не се осмели да прояви по-подчертан интерес към партньорката му.
Херкулес Атлас изпълни последен номера си, точно преди веселящите се да се разделят на две партии: онези, които са прекалено пияни, за да проявяват какъвто и да било интерес към секса, и онези, които са достатъчно пияни, за да не проявяват интерес към нищо друго. За да удостоят юначагата с вниманието си, зрителите се насъбраха около колонадата на перистила, наобикаляйки дървената площадка, издигната специално за Херкулес Атлас. След като се разгря с няколко огънати стоманени пръчки и още толкова натрошени на трески дебели дървени греди, исполинът награби половин дузина пищящи момичета, качи някои от тях на раменете си, други на главата си, а останалите прибра под мишница, и така въоръжен, хвана по една наковалня във всяка ръка и зарева свирепо като същински атласки лъв. Всъщност Херкулес Атлас си
