гадно, че направо ми се иска да ги заплюя всички.
— Мислех си, че ще бъдеш щастлив — каза Метробий, едва ли не доволно.
— И аз така мислех — жална се още веднъж Сула и потъна отново в мълчание.
— Защо идваш точно днес?
— О, защото бях на празненство.
— И не беше ли хубаво?
— Не и от наша гледна точка, момче. За тях събирането представляваше истински успех. Но на мен ми се искаше да се забавлявам. После, като си тръгвах за вкъщи, изведнъж си дадох сметка, че сред цялата компания нямаше нито един, с когото бих могъл да си кажа нещо смешно. Нито един!
— Освен мен — отбеляза Метробий и вдигна глава. — Няма ли да кажеш нещо повече за празника?
— Знаеш кои са Лициний Красите, нали?
Метробий впери поглед в ръцете си.
— Аз съм просто едно момче, което си изкарва хляба в комедиен театър. Откъде ще познавам знатните фамилии?
— Фамилията на Лициний Красите е излъчвала римски консули, а от време на време и по някой върховен понтифекс от векове! Те са баснословно богат род, но се делят на два вида — едните въздържани във всичко, а другите — разхайтени, пак във всичко. Е, бащата на въпросния Крас Оратор беше от най- въздържаните и именно той записа върху таблиците онзи смехотворен закон за лукса — нали го знаеш?
— Да не се използват златни прибори, да не се носят пурпурни дрехи, да не се ядат стриди, да не се пие вносно вино, нали за това ставаше дума?
— Точно така. Но самият Крас Оратор, който, изглежда, не се е разбирал много добре с баща си, обожава всякакъв възможен лукс. А пък Квинт Граний, аукционерът, моли Крас Оратор за някои политически услуги — сега, след като го избраха за народен трибун, — така че седнал и организирал тържество в чест на Крас Оратор. Темата — допълни Сула не така равнодушно — беше в най-общи линии: „Да правим напук на лекс Лициния сумптуария!“
— И затова ли те бяха поканили?
— Бях поканен, защото по всичко изглежда, че във висшите среди — така де, в средите, в които движи Крас Оратор, а донякъде и Квинт Граний — на мен се гледа като на странна птица, хем съм от високо потекло, хем съм израснал в низините. Нищо чудно да са се надявали, че ще се съблека гол и ще им изпея няколко мръсни песнички, докато обладавам пред погледите им Колубра.
—
— Колубра.
Метробий чак подсвирна от смайване.
— Ама ти се движиш в интересно общество, Луций Корнелий! Та за нея се говори, че получавала за
— Може и така да е, но на мен ми предложи същото, без да ми иска нищо — усмихна се Сула. — Отказах й.
Момчето потръпна.
— О, Луций Корнелий, това, че си влязъл във висшите кръгове, не е причина отсега да си създаваш врагове! Жени като Колубра имат огромна власт.
По лицето на Сула се изписа дълбоко отвращение.
— Пфу! Да им пикая на фасона!
— Това сигурно би им се харесало — рече Метробий замислено.
Тук улучи, защото Сула прихна да се смее и реши да му разкаже по-подробно за вечерта си.
— На празника присъстваха и няколко жени — все сенаторски съпруги, от онези празноглави авантюристки, чиито мъже са под чехъл. Присъстваха две Клавдии и една маскирана дама, която държеше да я наричаме Аспазия, но всъщност съм сигурен, че беше Лициния — братовчедката на Крас Оратор — спомняш ли си, навремето лягах от време на време с нея?
— Да — навъсено кимна Метробий.
— Накъдето и да се обърнеш, очите ти срещат злато и тирски пурпур — продължи разказа си Сула. — Дори кърпите за бърсане бяха от тирски пурпур, извезани със злато! Да беше видял как робът, дето отговаря за сервирането, чака господарят му да се обърне на другата страна, за да извади по-обикновен парцал и да обърше разлялото се киантско вино — естествено, че златовезаните кърпи за нищо не ставаха.
— Ти самият сигурно си бил потресен — предположи Метробий.
— Наистина — въздъхна Сула и продължи да разправя. — Покривките на кушетките бяха обшити с бисери. Няма лъжа! Всички гости до един си откъсваха по някой бисер с надеждата, че няма да ги видят, но от толкова лакомия накрая не остана ни един. Изсипваха ги в златовезаните кърпи, които връзваха за краищата, да не изпадне ценното съдържание, и си ги прибираха. Нищо, че всеки можеше да си купи същото количество перли от пазара и дори да не погледне колко пари са му взели.
— Освен теб — тихо се обади Метробий и отметна кичура коса, който скриваше челото на Сула. —
— По-скоро бих умрял — вдигна рамене той. — Пък и те не бяха кой знае колко качествени.
Момчето се закиска.
— Без уточнения! Харесваш ми, когато се представяш за мъж.
Сула се усмихна и го целуна.
— А ти за такъв ли ме мислиш?
— За такъв. Какво ядохте?
— Приготвена навън храна. Дори кухнята на Граний не би могла да устои на глада на шейсет — е, да речем петдесет и девет — лакомници. За пръв път виждам такова нещо. Кокоши яйца, повечето с по два жълтъка, яйца от лебед, яйца от гъска, яйца от патица, яйца от морски птици, че дори и няколко яйца с позлатени черупки. Крави вимета с пълнеж; месо от пилета, угоявани с меденки, обилно полято с фалернско вино; охлюви, докарани специално от Лигурия; стриди, извадени преди часове от морето при Бая; а във въздуха се носеше толкова силна миризма на екзотични подправки, че за малко да се разкихам.
Метробий усещаше, че Сула изпитва нужда да злослови по адрес на всичко, и се чудеше в какъв ли странен свят е попаднал възлюбеният му. Явно, че това, което сега чуваше, по нищо не е приличало на онова, което Сула си е представял преди — макар че Метробий си нямаше и понятие какво точно е било то. Защото Сула нямаше навика да говори. Никога не го беше имал. До този миг. Сега изневиделица се появяваше и започваше да излива всичко, което му се беше насъбрало! Метробий вече се беше примирил веднъж завинаги, че няма да види повече любимото лице, освен може би случайно и отдалеч. А ето, че съвсем неочаквано Сула се беше появил на вратата му в ужасен вид… Имаше нужда от любов. Но и от утешение. Той, Сула! Колко ли самотен се е чувствал!
— Какво друго имаше? — попита, само и само приятелят му да не млъква.
Сула вдигна златисточервената си вежда съучастнически. Черната линия на стибия се беше изтрила отдавна.
— Както се оказа, основното блюдо тепърва се очакваше. Робите го внесоха върху възглавница от тирски пурпур и в златен поднос, осеян със скъпоценни камъни — огромен тибърски костур, който в главата много точно напомняше на злобен мастиф, пребит до смърт с камшик. Подносът обиколи на няколко пъти тържествено помещението, като по страхопочитанието, с което всички го гледаха, човек можеше да си помисли, че са влезли жреците да отдадат почит на дванадесетте богове. И то за някаква си риба!
Метробий смръщи чело.
— Какво представлява костурът?
Сула отметна глава, за да го изгледа по-добре.
— Как какво представлява? Костур.
— Не се сещам. Може и да не съм ял.
Сула се замисли и промълви.
— Нищо чудно наистина да не си ял. Костурите се смятат за голям деликатес и един беден комедиен актьор трудно би си ги позволил. Нека само ти обясня, млади Метробий, че всеки глупак от висшите кръгове в Рим, който живее със самочувствието на голям гастроном, изпада в същински екстаз само при мисълта за тибърски костур. Но всъщност тези риби ги ловят между Дървения мост и Понс Емилиус, където костурите
