едновременно да гледа към комициите и към отвореното пространство на Форума; онези, които трябваше да го слушат от стъпалата на Курията, трябваше да гледат гърба му, а когато повечето сенатори — с изключение на малцината патриции — си запробиваха път през трибуните на Кладенеца към мястото, откъдето можеха да наблюдават лицето на Марий и съответно да го предизвикват и освиркват, на пътя им изведнъж застана плътна верига от телата на Мариевите клиенти и най-ревностни поддръжници, които всячески се мъчеха да попречат на сенаторите да излязат отпред. Дочуха се ругатни, заиграха юмруци, разнесоха се заплахи, но така или иначе Мариевите хора удържаха позицията си. Само деветте останали народни трибуни бяха допуснати до рострата, където застанаха зад Марий със сурови лица, но вътрешно се питаха дали е възможно точно в този миг да наложат вето и същевременно да останат живи.
— Народе на Рим, обвиняват ме, че не мога да сторя нищо, за да спася града ни от унищожение! — крещеше той на тълпата. — Защото сега Рим повече от всичко друго се нуждае от войници! От всички страни сме обградени от врагове, но въпреки това благородните отци от Сената както обикновено повече ги е грижа да опазят своето наследено от предците им право да управляват, отколкото да осигурят живот и бъдеще за Рим! Именно те, народе на Рим, изстискаха докрай кръвта на римляни, латини и италийци чрез своята безсъвестна, експлоатация на онези пет обществени класи, които открай време са представлявали римската армия! Защото мога с чиста съвест да ви заявя, че всички тези мъже, които трябваше да представляват петте класи, вече ги няма! Някои загинаха по бойните полета заради алчността, арогантността и отчайващото безразсъдство на не един и двама консули, други оцеляха, но се върнаха по домовете си болни и осакатени и повече не стават за войници, всички останали и до ден-днешен са в легионите, без никаква надежда да ги напуснат!
Но съществува и друг, неизползван досега източник на военна сила, при това на войници, които изгарят от готовност и желание да служат на Рим! Имам предвид пролетариите, онези римски граждани или жители на Италия, които са твърде бедни, за да имат право на глас в центуриите, за да владеят земя или да се занимават с търговия, твърде бедни, за да си позволят пълно бойно снаряжение! Но крайно време е, народе на Рим, тези хиляди мъже да бъдат призовани за нещо велико, и то в името на Рим, вместо да продължават да се блъскат на опашки за евтино зърно, да се стичат на тълпи в Цирка, когато има зрелища, и да създават синове и дъщери, които не могат да изхранят! Това, че те не могат да си позволят да притежават дори един роб, не ни дава право да ги считаме за недостойни! Убеден съм, че никой от тях не обича Рим по-малко от който и да било по-заможен гражданин! В действителност вярвам, че тяхната любов и преданост към Рим са много по-искрени и лишени от задна мисъл, отколкото привидната преданост и любовта по сметка, с която са обвързани със своята родина повечето от достопочтените членове на Сената!
Ораторът негодуващо скочи на крака и разпери ръце, сякаш да прегърне цял Рим.
— Ето ме тук, заедно с колегията на народните трибуни зад себе си, за да поискам от теб, народе, онези пълномощия, които Сенатът отказа да ми даде! Искам правото да прибягна до военния потенциал на пролетариите! Искам да превърна пролетариите, които толкова време сме считали за непотребни, в истински войници, които смело да се сражават в римските легиони! Искам да им предложа достойна и почтена работа — нещо повече от обикновените занаяти, с които при малко повече шанс биха могли да се захванат; да предложа бъдеще за тях, както и за семействата им, да им дам възможност сами да си извоюват почести и престиж и със собствени сили да си запробиват път напред! Искам да им дам шанс да се почувстват хора с достойнство и собствена цена, да дадат своя дял за по-нататъшното въздигане на Великия Рим!
Марий млъкна; множеството пред него не смееше да продума — всички смаяно наблюдаваха суровото му лице, облещените му очи, решително вдигнатата брадичка и гордо изпъчените му гърди.
— Назначените отци в Сената отказват да признаят на тези хиляди люде правото да опитат нещо по- добро! Отказват и на мен правото да се възползвам от техните услуги, от тяхната преданост, от тяхната любов към Рим! И защо? Защото обичат Рим повече, отколкото аз? Не! Защото обичат себе си и своята класа повече от Рим или от каквото и да било друго! И затова дойдох тук пред теб, народе, за да поискам да ми дадеш — на мен и на Рим — това, което Сенатът ми отказва! Дай ми
При тези му заключителни слова насъбралите се хора изведнъж се размърдаха, започнаха да викат, да го поздравяват, да тропат с крака, щастливи, че изведнъж им се дава възможност с един замах да сринат една хилядолетна традиция. Деветте народни трибуни се спогледаха и без да си кажат нито дума, решиха, че няма да наложат вето, и на деветте им беше скъп животът.
— Гай Марий — започна своята реч пред Сената Марк Емилий Скавър, след като
Аз съм принцепс сенатус и през всичките години, прекарани от мен като член на тази институция, която искрено обичам, защото именно тя въплъщава духа на Рим, такъв какъвто е, никога не съм се срещал с друг толкова коварен, толкова опасен човек, колкото този пладнешки разбойник Гай Марий! Само за три месеца той на два пъти отне от Сената неговите свещени прерогативи и ги смачка по най-унизителен начин пред набързо и нескопосано издигнатия олтар на народа! Първо, той има наглостта да анулира нашия сенатски декрет, с който се удължаваха пълномощията на Квинт Цецилий Метел като главнокомандващ в Африка, а сега, за да задоволи своите болни амбиции, се възползва от непросветеността на народа, за да се сдобие с едно новоизмислено право да набира войници по начин, който е неестествен, неоправдан от никаква логика, даващ простор на личната му безотговорност, и следователно напълно неприемлив!
От години не бяха присъствали толкова хора на заседание; от тристате живи сенатори в Курията бяха дошли повече от двеста и осемдесет, буквално измъкнати от домовете им — някои дори от болничните им легла — от Скавър и сподвижниците му. Бяха насядали по трите реда трибуни, опасващи Курия Хостилия, върху малките си сгъваеми столчета и напомняха огромно ято снежнобели кокошки, които са се наредили една до друга да мътят в гнездата си — ако не бяха пурпурните ръбове на консуларните и преторните сенатори, нищо чудно човек да си загубеше зрението от толкова ослепително бяло. Десетимата народни трибуни седяха важно на дървената пейка в средата на залата, от едната им страна, изолирани от останалите си колеги, се разполагаха върху издигнатите върху специални подиуми столове от изящно резбована слонова кост магистратите, притежаващи империум — двамата куриатни едили, шестимата прегори и двамата консули, а от другата се отваряше внушителната двукрила, бронзова врата, която водеше навън.
На един от тези подиуми седеше и самият Гай Марий, малко зад първия консул Касий, държан настрана от останалите, което олицетворяваше изобщо положението му в Сената — сам срещу всички. Марий изглеждаше спокоен, доволен почти като някоя котка, и слушаше Скавър, без да се гневи, нито дори да се възмущава от думите му. Той си беше свършил работата. Беше получил, каквото иска, и можеше да си позволи да се държи великодушно с противниците си.
— Сенатът трябва да стори всичко по силите си, за да ограничи по възможност властта, която Гай Марий току-що връчи на пролетариите. Защото те трябва да си останат завинаги онова, което са били — тълпа от гладни гърла, за които ние, привилегированите, трябва да се грижим, като ги храним и ги понасяме, но без да искаме от тях нещо в замяна. Защото, докато те не работят и не служат за нищо, ще си останат изцяло зависими от нас. Пролетариатът, това е жената на Рим, която за нищо не се грижи, но и която не държи никаква власт и е лишена от право на глас. Той не може да иска от нас нищо повече от онова, което ние благоволяваме да му дадем, защото не прави нищо. Пролетариатът просто
Но сега, благодарение на Гай Марий, се сблъскваме с всички проблеми и абсурди, които неизбежно съпътстват една армия, която спокойно мога да нарека професионална, защото ще се състои изключително
