Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

от хора без никакви доходи и следователно зависими единствено от нея. Хора, които ще държат на своето място в легионите, ще искат да участват във всяка военна кампания и които следователно ще струват на държавата несметни купища пари. При това, назначени отци, това ще бъдат хора, на които не може да не бъде дадено правото на глас по въпросите, засягащи съдбата на Рим, защото те вече ще служат на същия този Рим и ще работят за интересите му. Вече чухте народа и това, надявам се, ви е станало ясно. Ние в Сената, които се разпореждаме с хазната и разпределяме нейното съдържание между различните обществени фондове в Рим, трябва сега да бръкнем в неговите спестявания, за да изнамерим парите, с които Гай Марий да въоръжи, облече и нахрани своята армия. Освен това народът иска от нас да плащаме редовно на новоизлюпилите се войници своего рода заплата, вместо, както е било винаги досега, след всяка победна кампания, да възмездяваме участвалите в нея със заловената плячка. Цената на тези легиони, състоящи се изключително от хора без имущество, ще строши гръбнака на държавата — в това не можем и да се съмняваме.

— Това са пълни глупости, Марк Емилий! — възрази му от мястото си Марий. — В римската хазна има толкова много пари, че никога не сме знаели за какво да ги използваме… Защото, назначени отци, вие никога за нищо не сте ги харчили, ами през цялото време само ги пазите като зеницата на окото си.

Сред сенаторите отново се дочуха гласове на възмущение, лицата отново се разкривиха от възмущение, но Скавър веднага вдигна ръка и колегите му дадоха отново думата.

— Да, наистина, римската хазна е пълна. Та защо е една хазна, ако не, за да бъде пълна! Дори и при всички онези разходи, които направихме по обществените строежи, започнати от мен в качеството ми на цензор, хазната продължава да е пълна. Но в миналото е имало достатъчно случаи, когато тя се е изпразвала, и то съвсем. Трите войни, които трябваше да водим срещу Картаген, ни доведоха до ръба на финансовата катастрофа. И не виждам какво лошо има в това да се застраховаме веднъж завинаги от подобно нещастие? Докато хазната стои пълна и Рим ще знае що е благоденствие.

— Рим ще познае още по-голямо благоденствие, когато пролетариите се сдобият с достатъчно пари, че да започнат и те да харчат — обади се отново Марий.

— Това въобще не е вярно, Гай Марий! — не се съгласи Скавър. — Пролетариите просто ще пропилеят онова, което спечелят. Парите ще изчезнат от обръщение и никога няма да се превърнат в нещо по- голямо.

Скавър се премести от първия ред, където се намираше столът му, и застана пред големите бронзови врати, така че и от двете страни на залата да го виждат и чуват еднакво добре.

— Чуйте ме какво ви казвам, назначени отци, ние трябва да използваме цялата си сила и влияние, за да попречим за в бъдеще някой друг консул да се възползва от лекс Манлия и да започне да набира войници сред пролетариите. Народът изрично ни заповяда да заплатим разходите по сформирането армията на Гай Марий, но нищо в текста на закона, така както е записан, не ни задължава и в бъдеще да отговаряме за екипирането на някоя друга армия от просяци! И тъкмо за тази сламка трябва да се уловим. Нека бъдещите консули набират колкото си искат бедняци в легионите, но обърне ли се някой от тях към нас, пазителите на римските съкровища, за да му дадем средствата, нужни му за въоръжаването и снабдяването на тези просешки легиони, то тогава ние просто ще му кажем да си гледа работата.

Всеки от вас трябва веднъж завинаги да си набие в главата, че държавата не може да си позволи лукса да храни цяла една армия от просяци. Пролетариите са хора некадърни, безотговорни, без никакво отношение към частната собственост. Помислете — ако на някого държавата даде без пари ризница, ако той не се е бръкнал изобщо в кесията си, ще си помисли ли, пък и за секунда даже, че ще е добре да я пази тази ризница? Не! Разбира се, че няма! Ще я остави на дъжда, за да ръждяса, ще напусне лагера и ще забрави да си я сложи, преди да са му я откраднали, ще я захвърли под леглото на някоя чуждоземна курва и на сутринта ще се чуди, защо му я е взела, за да я даде на приятеля си скордиск! Ами какво ще стане, когато беднякът остарее и трябва да напусне армията? Нашите войници винаги са имали някаква собственост, имали са дом, в който да се върнат, имали са пари, вложени в това или онова съдружие, имали са все някакво състоянийце, на което да разчитат в бъдеще! Докато бедняците — ветерани ще бъдат една постоянна заплаха за останалите. Колко от тях ще помислят да спестят от парите, които държавата ще им даде? Колко от тях ще вложат някъде на сигурно дела си от плячката? Никой. На края на службата си ще са също толкова бедни, колкото и когато са се записали в армията, няма да имат дом, в който да прекарат остатъка от дните си, нито ще могат да разчитат, на каквито и да е доходи. Питате се, какво толкова, нали те и без това така са свикнали да живеят. Но забравяте, назначени отци, че тези бедняци — войници вече ще са свикнали държавата да ги храни, да ги облича, да им дава подслон. И когато при уволнението им всичко това им бъде отнето, те ще недоволстват, така както и една разглезена жена недоволства, когато парите в къщата свършат. И пак ли ние ще трябва да мислим тогава за пенсии на тези бедняци ветерани?

В никакъв случай не бива да позволяваме това да се случи! Повтарям, скъпи колеги — сенатори, че трябва да се стремим на всяка цена да обезвредим всички онези несъзнателни люде, които възнамеряват да набират войници сред пролетариите. За целта можем да прибегнем до едно ефикасно средство — като откажем да дадем и един-единствен сестерций за въоръжаването и снабдяването на техните просяшки армии!

Гай Марий стана от мястото си, за да отговори:

— По-късогледа и смешна политика от тази, която ни предлагаш ти, Марк Емилий, сигурно не би дошла на ума и на най-загубената наложница в харема на някой партиянски сатрап! Защо не искате да проумеете очевидното? Ако Рим желае да задържи поне това, което в момента е негово, то той трябва да вложи своя капитал на доверието във всички свои граждани, включително и в онези, които са лишени от правото да гласуват в центуриатните комиции! Ние погубваме нашите средни и дребни стопани, погубваме нашите дребни търговци и предприемачи, като ги пращаме да гинат на бойното поле, особено като им налагаме некомпетентното командване на хора като Карбон и Силан… О, извинявай, Марк Юний, забравих, че и ти си тук!

Не мога да разбера какво лошо виждате в това да се възползваме от услугите на една голяма прослойка от обществото ни, която досега е била необходима на Рим, колкото и на бика му е необходимо виме? Единственото обяснение за това ви несъгласие аз лично виждам в нежеланието ви хазната да се раздели с известна част от своето съдържание. Ако наистина е така, то всички вие сте късогледи! Ти, Марк Емилий, си убеден, че пролетариите ще се окажат лоши войници. Докато аз мисля, че, напротив, те ще бъдат най- прекрасните войници, които Рим е виждал някога! Ще продължаваме ли да циврим за парите, които трябва да им дадем? Нима ще ги лишим от това, което съм убеден, ще им дължим с лихва до времето, когато напуснат армията, нима ще ги отпратим с празни ръце? Това ли целиш, Марк Емилий?

Е, аз пък бих искал да видя как държавата се разделя с част от обществената земя, за да може всеки войник — пролетарий да разчита при оттеглянето си от армията на малък парцел, който би могъл да обработва или ако иска, да продаде. Това ще бъде пенсията, която той заслужава. Както и вливане на макар и не съвсем чиста според вас кръв в отмиращото дребно земевладение. Какво по-добро, би могло да има за Рим? Защо не искате да разберете, че Рим ще забогатее още повече само ако даде по малко и на дребните риби?

Но сенаторите отново бяха наскачали от местата си, за да заглушат нечестивите му слова, а първият консул, Луций Касий Лонгин, реши, че в ден като този най-важна е предпазливостта, заради което и разпусна заседанието и отпрати назначените отци по домовете им.

Марий и Сула се заловиха с търсенето на нужните 20 480 пешаци, 5120 души свободни за спомагателните части, 4000 роби, 2000 конници и още 2000 помагачи на конницата.

— Аз ще се заема с Рим, а ти обиколи Лациум — потъркваше ръце Марий. — Много се съмнявам, че ще ни се наложи да пътуваме по-далеч от Италия. Е, Луций Корнелий, вече поехме по нашия път! Независимо какви номера ще ни погодят в бъдеще, вече сме започнали, а докъде ще стигнем, ще видим. Натоварил съм тъста ни Гай Юлий да се оправя с майсторите и търговците на бойно снаряжение, а вече съм писал и до Африка синовете му да се връщат и да помагат… Може и да ни потрябват. В интерес на истината нито у Секст, нито у Гай не откривам чертите на истинския лидер, но затова пък и двамата са идеалните подчинени — вършат си работата с упорство и с интелигентност, при това знаят какво е да бъдеш лоялен.