Той заведе квестора си в таблиния, където вече ги чакаха двама посетители. Единият беше сенатор, наближаващ четиридесетте, когото Сула бегло познаваше по физиономия, а другият — младо момче, може би на осемнайсет.
Марий веднага ги представи на квестора си:
— Луций Корнелий, това е Авъл Манлий, когото помолих да стане един от висшите ми легати.
Ставаше дума за сенатора. „Този трябва да е някой от патрициите Манлии“ — каза си веднага Сула. Марий наистина си беше спечелил приятели и клиенти сред всички слоеве на обществото.
— А този млад мъж е Квинт Серторий, син на една моя братовчедка — Мария от Нерсия, но всички я знаят просто като Рия. Привлякъл съм го в личния си щаб.
„От Нерсия, значи сабин“ — заключи веднага Сула. Беше чувал, че сабините са сред най-ценените войници — с донякъде нетрадиционен начин на мислене, но затова пък ужасно смели и несломими по дух.
— Добре, време е да се залавяме за работа — прескочи набързо всички условности Марий. Той винаги щеше да си остане човекът, роден да действа, човекът, който от двадесет години беше чакал подходящия момент да въведе в римската армия онези промени, които щяха да я направят онова, което трябваше да бъде. — Ще си разделим задачите. Авъл Манлий, теб те натоварвам с издирването на най-хубавите мулета в Рим, както и с изнамирането на подходящи каруци за тях и още по-подходящи хора, които да се грижат и за едните, и за другите. Няма да пропуснеш нищо, нали — от храната до обсадната техника, всичко е в твои ръце. Двамата ми шуреи, Юлий Цезарите, ще дойдат тук може би след ден-два и ще ти помагат. Искам да си готов да отплаваш за Африка в края на март. Можеш да поискаш всякаква помощ, която сметнеш за необходима, но моят съвет е отсега да започнеш с набирането на спомагателните части, за да вземеш от най-хубавото, докато има и докато върви евтино. Така едновременно ще спестиш пари и ще имаш време да ги обучиш.
Младият Серторий не откъсваше поглед от Марий, явно поразен от обаятелната му личност, докато Сула от своя страна не сваляше очите си от него — считайки го за не по-малко обаятелен, особено след като с Марий вече беше свикнал. Не че Серторий беше сексуално привлекателен — ни най-малко. Но излъчваше някаква сила, която човек се учудваше да открие у толкова младо момче като него. По всичко изглеждаше, че когато стане по-зрял, физическата му сила не би имала равна на себе си. Може би това бе причина Сула да прояви такъв интерес към него — Квинт Серторий беше висок, но заради здравата си мускулатура изглеждаше набит; главата му беше четвъртита, вратът му — дебел, а очите му представляваха нещо забележително — светлокафяви, скрити дълбоко в орбитите, приковаващи погледа върху себе си.
— Аз самият имам намерение да отплавам в края на април начело на първите легиони — продължи Марий, обръщайки се към Сула. — На теб, Луций Корнелий, оставям да организираш останалите и да ми намериш свястна конница. Ако успееш да се справиш до края на квинктилис, ще бъда много доволен.
След което се обърна към младия Серторий:
— А колкото до теб, Квинт Серторий, така ще те засиля да работиш, че чак ще заподскачаш, тъй да знаеш! Не трябва да позволявам да се говори, че взимам на служба роднини, за да бездействат.
Момчето се усмихна замислено.
— Нямам нищо против да скачам, Гай Марий.
Пролетариите се надпреварваха кой по-напред да влезе в списъка на легионерите. Досега Рим никога не беше виждал нещо подобно, нито някой от Сената беше предполагал, че един по същество политически акт може да получи такъв отзвук точно сред онази част от обществото, на която досега не беше обръщано никакво внимание, освен по време на недостиг на зърно, когато винаги се е смятало, че е по-добре на бедните да се раздава жито на занижени цени, за да се избегнат бунтове.
За броени дни броят на новозаписалите се в армията, при това все римски граждани, достигна цифрата 20 480… Но Марий не престана да набира хора.
— Като ти дават, еж, кат те гонят, беж — говореше той на Сула. — Метел имаше шест легиона под ръка. Не виждам защо и аз да нямам шест. Тъй и тъй държавата ще плаща за всичко! Освен това, ако се вярва на Скавър, подобно нещо няма да се случи втори път, затова предчувствам, че и за Рим ще е добре още отсега да сформираме два легиона в повече. Предвиждам, че бойните действия няма да се разгърнат на широк фронт, та затова колкото повече войници успеем да обучим и екипираме, толкова по-голям резерв ще имаме за в бъдеще. Най-хубавото е, че всичките шест легиона ще са съставени изключително от римски граждани, без никакви италийски съюзници. Което означава, че италийските пролетарии ще почакат някоя и друга година, докато ни се наложи наистина да прибягваме до услугите им.
Всичко вървеше по план, което, както отбеляза Сула, не беше никак изненадващо, след като в палатката на командващия бе не друг, а самият Гай Марий. В края на март Авъл Манлий вече беше вдигнал платната и плаваше от Неапол към Утика. Корабите му бяха пълни с товарни мулета, с балисти, катапулти, с оръжие, провизии и всичко останало, без което една армия не би могла да победи. В момента, в който той слезе на брега в Утика, корабите се обърнаха и се прибраха в Неапол, където вече чакаха Гай Марий и два от легионите му. Сула остана в Италия, за да се заеме с организирането и екипирането на останалите четири легиона и да намери конница. В края на краищата се наложи да отиде до Италийска Галия, в областите на север от река Пад, където нае великолепни бойци — ездачи от гало-келтски произход.
Освен че се състоеше от пролетарии, армията на Марий се отличаваше и с други нововъведения. Защото бедняците представляваха по принцип огромна маса хора, но без военна подготовка, та затова и всички се показваха еднакво неграмотни относно уредбата на легиона. Това само развърза още повече ръцете на Марий — след като никой от войниците не можеше да разбере в какво се състоят въведените от него промени, никой нямаше да протестира срещу тях. От дълги години основната тактическа единица в римската армия, тъй наречената „манипула“, се оказваше твърде малка и слаба, за да се справя с огромните, недисциплинирани тълпи, с които все по-често се налагаше да се сражават легионите; затова постепенно манипулата се изместваше от три пъти по-голямата от нея кохорта. И все пак, досега никой не бе посмял официално да прегрупира легионите в кохорти, вместо в манипули, нито да реструктурира състава на центурионите въз основа на кохортите вместо на манипулите. Но Гай Марий го стори, като въведе реформата още през пролетта и лятото на своето първо консулство. Манипулата практически престана да съществува, освен за паради — кохортата я измести напълно.
Обаче със сформирането на подобна армия, съставена изцяло от пролетарии, възникнаха и неочаквани спънки. Докато традиционните римски войници бяха в голямата си част грамотни и не изпитваха трудности да разпознават флагове, числа, букви и символи, то Мариевите избраници се оказаха масово неграмотни. Сула въведе цяла програма, според която във всяка единица от по осем души — осем души, които постоянно съжителстваха заедно и решаваха заедно битовите си проблеми, — трябваше да има поне един, който да знае да чете и пише; той получаваше командването на тази бойна единица, но в замяна на това се задължаваше да учи другарите си да разпознават буквите и числата, воинските символи и знамена, а по възможност да ги научи да четат и пишат. Но прогресът в това отношение беше бавен; до падането на първите зимни дъждове в Африка, които щяха да прекратят бойните действия, в Мариевата армия малцина можеха да се нарекат грамотни.
Самият Марий измисли ново, твърде просто, но действащо крайно емоционално, свързващо звено за всеки един легион. С негова помощ разчиташе да вдъхне у войниците си суеверна вяра и почит към самия легион. Това свързващо звено беше красивият сребърен орел, гордо разперил криле, който всеки легион получи заедно с прът, също обкован със сребро; орелът трябваше да бъде носен от т.нар.
Разбира се, той много добре разбираше какво ще постигне с това. След половин живот, прекаран под знамената, при това с характер като своя, Марий вече си бе създал твърди убеждения, а пък и знаеше много повече за мисленето на отделния войник, отколкото който и да било аристократ. Ниското му потекло му помагаше да забелязва подробности, които убягваха на други, а природната му интелигентност му даваше възможност да си изважда правилните заключения от наблюденията си. След като в продължение на години умишлено се бяха недооценявали постиженията му, след като от неотречимите му способности на
