ласкателствата на Югурта.
Самият Марий се захвана с постепенното овладяване на всеки квадратен километър населена нумидийска земя, изтласквайки царя й на юг от богатите речни долини и крайбрежието и лишавайки го от възможността да събере нова войска сред тамошните жители. Както и от възможността да разчита на големите богатства, които завзетите от римляните градове можеха да му дадат. Сега Югурта можеше да разчита само на живеещите дълбоко навътре в сушата берберски племена на гетулите и гарамантите — да му дадат подслон, да се бият за него и да пазят оръжията и съкровищата му от римляните.
През юни Юлила роди хилаво и болнаво недоносче на седем месеца — момиче, а през втората половина на квинктилис Юлия се сдоби с голямо, здраво момченце, което да прави компания на малкия Марий. Но се случи тъй, че именно недоносчето на Юлила оживя, а здравото бебе на Юлия си отиде от този свят, задушено от непоносимите горещини и изпарения, които през секстилис обхванаха с отровните си пипала цял Рим и го сковаха в епидемия от коремен тиф.
— Предполагам, че няма нищо лошо в това, дето ни се роди момиче — рече Сула на жена си, — но преди да замина за Африка, отново ще си забременяла и този път ще се постараеш да ми дариш момче.
Недоволна от себе си, че е родила на Сула такова гнусно хленчещо и повръщащо създание, при това момиче, Юлила се отдаде на идеята за бъдещото момче с голям ентусиазъм. Колкото и странно да изглеждаше, тя бе понесла първото си забременяване и самото раждане на дъщеричката си много по-леко, отколкото сестра й Юлия, и то въпреки телесната си слабост и нестабилното си здраве. Докато Юлия, иначе далеч по-силна и издръжлива физически, при това вече привикнала със съпружеските и майчинските си задължения, преживя жестоки родилни мъки.
— Поне ще си имаме дъщеря, която, дойде ли й времето, да омъжим, за когото трябва — сподели Юлила с Юлия есента, скоро след смъртта на Юлиното второ дете, когато вече знаеше със сигурност, че чака втора рожба. — Да се надяваме само, че това ще се окаже момче. — Тук носът й протече, тя подсмръкна и посегна за ленената си кърпичка.
Юлия още не можеше да прежали изгубеното си дете и затова й беше все по-нетърпимо да слуша безконечните приказки на сестра си, дори започваше да я мрази. Най-сетне й стана ясно защо още преди време Марция мрачно беше казала, че Юлила се е повредила завинаги.
„Колко странно — мислеше си тя сега, — можеш да прекараш детството си с някого и въпреки това дори да не усетиш какво става в душата му.“ Защото Юлила се състаряваше с всеки месец, с всеки ден — не физически, не дори и умствено; променяше се самият й дух, все по-склонен към самоунищожение. Продължителното гладуване беше сринало из основи нещо у нея, беше я лишило завинаги от способността да води щастлив живот. А може би още навремето, когато всички смятаха Юлила за едно глупаво и лекомислено момиче, под вечното си кикотене, под неизброимите си дребни хитринки, с които печелеше сърцата на близките си, тя е криела същото състояние на духа, което толкова явно проявяваше сега.
„На човек му се иска само болестта да се окаже причина за тази промяна — мислеше си с горчивина Юлия, — всеки си търси някакви причини, защото иначе би излязло, че тази душевна слабост е съществувала, само дето не сме я забелязвали.“
Юлила завинаги щеше да си остане една неотразима красавица, която приковаваше погледите със своята медено — кехлибарена кожа, с естествената си грация, със съвършеното си тяло. Но напоследък под големите й очи имаше сенки, между брадичката и носа й все повече се очертаваха две дълбоки бръчки, а ъгълчетата на устата й жално провисваха. Вечно изглеждаше уморена, вечно недоволстваше, вечно стоеше като на тръни. В гласа й постоянно се усещаха нотки на самосъжаление, а и не преставаше да съпровожда приказките си с тежки въздишки, които може би бяха несъзнателни, но със сигурност действаха на нервите на околните. Както и непрекъснатото й подсмърчане.
— Имате ли вино? — изведнъж попита Юлила.
Юлия запремига в учудване, дори трябваше да си признае, че въпросът на сестра й леко я скандализира — реакция, за която с укор си каза, че е доста изкуствена и превзета. В крайна сметка вече не се забраняваше на жените да пият! Нито пък някой гледаше на това като на признак за нравствен упадък — освен в известни среди, които самата Юлия считаше за непоносимо лицемерни. Но сега, когато сестра й, едва навършила двадесет години и при това отгледана в семейството не на друг, а на Гай Юлий Цезар, я молеше за чашка вино, при това далеч, преди да е дошло време за обяд, а още по-малко в присъствието на някой мъж или наличието на чинийка с мезе — е, това наистина я шокира!
— Разбира се, че имаме вино!
— Бих искала да си налея една чаша — не устоя Юлила.
Не й беше никак приятно да си навлича неодобрението на по-голямата си сестра, която при това вече си беше извоювала уважение, а нищо чудно да споменеше пред някого за странностите й. И все пак изкушението се оказа по-силно, след като тъй и тъй разговорът вървеше трудно, още повече че беше съвсем служебен.
От известно време Юлила установяваше, че й е трудно да поддържа нормален контакт със семейството си, че роднините й стават все по-безинтересни, дори скучни. Особено Юлия, от която всички се възхищаваха заради това, че мъжът й е консул, че тя самата бързо бе станала една от най-уважаваните римлянки. Никога да не направи грешна стъпка, беше смисълът на живота за Юлия. А това означаваше да бъде щастлива, да обича своя ужасен Гай Марий, да бъде идеалната съпруга и идеалната майка. Наистина, твърде скучно.
— Навик ли ти е да пиеш сутрин? — попита Юлия, като се постара, доколкото й е възможно, въпросът й да прозвучи непринудено.
Думите й улучиха право в целта, както пролича от колебливото вдигане на рамене на Юлила, лекото й изчервяване и разтреперването на пръстите й. Но все пак сестра й поне се опита да излезе от положението:
— Ами и Сула го има този навик, а пък винаги му е било приятно някой да му прави компания.
—
Юлила се засмя.
— О, Юлия, колко си старомодна! Разбира се, че го наричам така! Нали знаеш, с него не живеем в Сената! Всички, с които общуваме, се наричат помежду си с прозвищата си, така е по-модерно. Освен това съпругът ми много обича да го наричам Сула — казва, че ако му викам Луций Корнелий, щял да се чувства като на хиляда години.
— Да, явно наистина съм старомодна — съгласи се Юлия, правейки сетни усилия да остане невъзмутима. На лицето й изведнъж грейна усмивка — може би беше от светлината, но в този момент сякаш се подмлади и стана по-красива от сестра си. — Пък и нали се сещаш, Гай Марий си няма прозвище.
Донесоха виното. Юлила си напълни чашата, но дори не погледна към алабастровата гарафа с вода.
— Често съм си мислила за това — подхвана тя темата и отпи жадно. — Сигурна съм, че като смаже Югурта, мъжът ти ще успее да прикачи някой когномен към името си, при това достатъчно впечатляващ. Само като си помисля, че онзи надут пуяк Метел има наглостта да поиска от Сената правото да си чества триумф и да присвои прозвището „Нумидик“! Та повече от ясно е, че то трябваше да бъде запазено за Гай Марий!
— Метел Нумидик — възрази й Юлия, която никога не подминаваше фактите с лека ръка — си е заслужил триумфа, Юлила. Той уби много нумидийци и се върна в родината си с достатъчно плячка, за да си го позволи. А ако е искал да се кръсти Нумидик и Сенатът му е дал това право, не виждам защо да недоволстваме. Освен това самият Гай Марий винаги е твърдял, че за него е достатъчно да носи скромното латинско име на баща си. В Рим има само един Гай Марий, докато Цецилий Метели с лопата да ги ринеш. Ще видиш — мъжът ми няма нужда от разни прозвища, за да се отличи от останалите. Един ден ще стане Пръв сред римляните — и ще постигне целта си единствено със своите забележителни способности.
Умението на Юлия да хвалебства по адрес на хора като Гай Марий беше направо отчайващо; чувствата на Юлила към зетя й бяха смесица от естествена признателност заради щедростта му към нея и пълно презрение, възприела от новите си приятели, неспособни да простят на едно, в очите им, парвеню, а оттам — и на жена му. Затова Юлила напълни отново чашата си и смени темата.
— Виното никак не е лошо, сестро. Но пък като се замисля, Марий сигурно има достатъчно пари да си
