победителите. Те му помилвали живота, както и на останалите. Дори след това в желанието си да покажат за какви алчни люде ни имали, ни оставили целия обоз! От скъпоценностите прибрали само онези, които Касий им отнел след първото сражение — тук на Сула не му стигнаха силите да продължи и трябваше да си поеме дълбоко дъх. — Не забравили обаче да прекарат Попилий Ленас и всички останали под хомота. След което ги изпроводили обратно до Толоза, където се уверили, че враговете им ще се върнат в Нарбон и повече няма да им се покажат пред очите.
— Като че ли започнахме твърде често да минаваме под хомота в последните години — сви заканително юмруци Марий.
— Всъщност това е и основната причина за всеобщия гняв и възмущение на Рим по адрес на Попилий Ленас — съгласи се Сула. — Ще бъде изправен пред съда да отговаря по обвинение в държавна измяна. Преди да отплавам чух, че най-вероятно няма да дочака да бъде съден. Мисля, че ще събере всичко, което може да носи, и в най-скоро време ще замине в изгнание.
— Би било и най-мъдрото от негова страна, защото по този начин поне ще опази състоянието си. Ако дочака да го изправят пред съда, държавата ще му конфискува всичко.
С тези думи Марий като че ли приключи темата и потупа с длан картата пред себе си.
— Но съдбата на Луций Касий няма да ни постигне, Луций Корнелий! С честни средства или с измама, но ние ще натикаме Югурта в миша дупка, а след това ще се върнем в Рим, за да поискаме от народа да ни гласува пълномощия срещу германите!
— Ето за това, Гай Марий, си струва да пием! — радостно вдигна чашата си Сула.
Експедицията срещу Капса се оказа успешна — всъщност на такава лесна победа не се беше надявал никой. Разбира се — и това всички го признаваха, — събитията се развиха толкова гладко единствено защото начело на легионите стоеше човек като Гай Марий. Неговият легат Авъл Манлий, началник на конницата, на която Марий нямаше особено доверие заради известния брой нумидийци в нея — нищо, че се кълняха в Рим и княз Гауда, — успя така да заблуди подчинените си, че Марий е напуснал базите си само за да търси фураж за конете, че Югурта просто нямаше как да научи за заплахата, надвиснала над главата му.
Затова когато Марий се появи пред самите порти на Капса, начело на цялата си армия, Югурта го мислеше на поне сто — сто и петдесет километра разстояние. Никой не го бе предизвестил, че римляните отдавна са се подсигурили с вода и зърно, така че спокойно биха могли да се устремят през пустинята — от долината на Баградас до стените на Капса. Когато считаната за непревземаема крепост осъмна обградена от море римски шлемове, защитниците й я предадоха, без дори да помислят да се бият. Югурта обаче както винаги успя да се спаси.
Гай Марий реши, че случаят е подходящ най-после да бъде даден един страшен урок на Нумидия и особено на племената на гетулите. Затова, затваряйки си очите пред факта, че Капса е отворила вратите си доброволно, той заповяда на войниците си да оплячкосат града, да се отдадат на всякакви жестокости и в крайна сметка да го изравнят със земята; всички възрастни, независимо мъже или жени, минаха под ножа. Ценностите, които римляните откриха, включително голямата част от баснословните богатства на Югурта, бяха натоварени на каруците и Марий можеше спокойно да изведе невредима армията си от пределите на Нумидия и да я разквартирува в Утика, преди да са започнали зимните дъждове.
Просяшките му легиони си бяха заслужили почивката. А на началника им му достави несравнимо удоволствие да напише едно нежно писъмце до Сената (което трябваше да бъде прочетено лично от Гай Юлий Цезар), в което възхваляваше бойния дух, храбростта и морала на армията си от пролетарии. Той не успя да устои на изкушението и добави към посланието си своето виждане, че след потресаващо слабото командване на Луций Касий Лонгин, неговия колега консул, повече от сигурно било, че Рим ще се нуждае и от други армии, съставени от
Ето какво съобщаваше на свой ред Публий Рутилий Руф на Гай Марий в писмото си, пратено в края на годината:
„Да беше видял колко много червени лица имаше онзи ден в Сената! Тъстът ти ревеше с пълно гърло, изчитайки посланието ти, щото дори онези, които си стискаха ушите с пръсти, да чуеха какво им казваш. Прасчо Метел — когото напоследък някои започнаха да наричат Метел Нумидик — изглеждаше тъй, сякаш му идеше да убие човек. Пък и как иначе хората му, с които той толкова се гордееше, сега лежат непогребани по бреговете на Гарумна, а пък твоите дрипльовци, събрани от кол и от въже, са живи и здрави. «Няма справедливост!» — чухме го да казва малко по-късно, но аз не се сдържах и като се обърнах към него, любезно отбелязах: «Право казваш, Квинт Цецилий. Защото, ако наистина имаше поне малко справедливост на този свят, нямаше да се наричаш
Най-много ме удивлява, Гай Марий, силата, с която щастливата ти звезда грее все по-ярко. Знам, че така и така никога не те е било грижа за това, но редно е да ти кажа, че допреди само няколко седмици шансовете ти да видиш пълномощията си в Африка удължени се свеждаха до нула. И изведнъж какво се случва? Луций Касий се оставя да го заколят като последното добиче, като води със себе си в кланицата най-голямата и най-добре обучената римска армия, и в резултат лишава Сената от всяка възможност да ти се противопостави. Твоят народен трибун Манлий се яви пред плебейското събрание и ти издейства без никакви усилия плебисцит, според който пълномощията ти в Африка се удължават и за следващата година. Сенаторите дори не посмяха да гъкнат — вече и на тях е повече от ясно, че тепърва ще имаме нужда от теб. Защото напоследък Рим не е никак спокойно място. Заплахата от германите е надвиснала над главите ни и мнозина вече твърдят, че не се е родил онзи, който ще ни спаси от зла участ. «Къде отиде Сципион Африкански — питат всички, — къде отидоха Емилий Павел, Сципион Емилиян?» Но ти, Гай Марий, можеш да разчиташ повече от всякога на своите винаги лоялни поддръжници и последователи. Откакто Касий си замина от този свят, гласът им се чува все повече и повече, а според тях не друг, а само ти би могъл да спреш германската вълна. В редиците им вече се е вписал и обвиненият в предателство легат Гай Попилий Ленас.
Понеже винаги ще си останеш един изостанал италийски селянин без думичка гръцки, ще ти разкажа една приказка.
Имало едно време един много зъл и жесток сирийски цар на име Антиох. Да, но понеже не бил първият сирийски цар, който се наричал с това име, а дори не можел да се похвали, че е най-великият (баща му вече се бил нарекъл Антиох Велики), той трябвало да постави след името си номер. Та той бил Антиох IV, четвъртият поред сирийски цар с това име. И макар Сирия да била богата, цар Антиох IV все ламтял за съкровищата на съседното царство Египет, където управлявали заедно братовчедите му Птолемей Пилометор, Птолемей Евергет Шкембето и Клеопатра (която също не била единствената царица с това име, затова я знаели като Клеопатра II). Би ми се искало сега да кажа, че тримата царували в пълна хармония, но уви, не било така Братя и сестра, съпруг и съпруга (да, в източните царства кръвосмешението е позволено), те продължавали с години да воюват помежду си и вече почти били успели да опустошат докрай богатата и плодородна долина на великата река Нил. И така, когато сирийският цар Антиох IV решил да завладее Египет, си мислел, че заради пререканията между братовчедите му — двамата Птолемей и Клеопатра II — това ще му се удаде лесно.
Но уви, в мига, в който обърнал гръб на Сирия, там се случили няколко неприятни инцидента, намирисващи твърде много на бунт, за да остане той безразличен към тях и да не се върне у дома си. Всичко се свършило с няколко отрязани глави, с няколко осакатени крайника, с няколко извадени зъба и може би с някои по-нелицеприятни гледки. Но минали цели четири години, докато цар Антиох IV най-сетне решил, че се е нагледал на отсечени глави, ръце, крака, зъби и човешки вътрешности. Тогава се захванал за втори път със завладяването на Египет. Този път Сирия се оказала по-послушна и докато той си вършел работата в Египет, никой не гъкнал в негово отсъствие. Цар Антиох IV нахлул в Египет, превзел Пелузиум, прекосил цялата делта, за да достигне Мемфис, превзел го и него, сетне се прехвърлил на другия бряг на Нил, за да
