постави на колене и Александрия.
Тъй като вече били успели да разорят цялото си царство и да съсипят цялата си армия, братята Птолемеи и сестра им Клеопатра II нямали друг избор, освен да се обърнат за помощ към Рим, който единствен можел да спре цар Антиох IV. Римският Сенат и народ (които според приказката, колкото и това да ни изглежда сега невероятно, в онези времена живеели в голямо съгласие) не останали глухи към такава молба, и пратили своя храбър и благороден бивш консул Гай Попилий Ленас да спасява Египет. Всяка друга страна по света би дала на своя герой армия, с която да воюва, но римският Сенат и народ сметнали за нужно да пратят с Гай Попилий Ленас само дванадесет ликтори и двама писари. Все пак да не забравяме, че понеже мисията трябвало да се изпълни в чужда страна, на ликторите разрешили да си облекат червените туники и да си пъхнат брадвите във фасциите, така че Гай Поилий Ленас да не се чувства съвсем беззащитен. Качили се на кораб и пристигнали в Александрия тъкмо по времето, когато армията на цар Антиох IV марширувала покрай бреговете на Канопийския ръкав на Нил и вече аха-аха пред нея да се покаже великият град, в който египтяните треперели от страх.
Издокаран в тога и туника с пурпурен ръб, Гай Попилий Ленас вървял подир своите дванадесет ликтори, облечени в моравочервено и носещи своите брадви между сноповете пръчки. Излязъл от Александрия през Портата на слънцето и продължил все на изток. Тъй като вече не бил в първа младост, той се подпирал на дълга тояга, а стъпката му била също тъй спокойна и невъзмутима, както чертите на лицето му. И понеже само храбрите, героични и твърде благородни римляни строят свестни пътища, Гай Попилий Ленас скоро затънал в прах до колене. Но нима това го накарало да се върне? Не! Продължавал да върви все напред и напред, докато някъде близо до хиподрума, където всички александрийци обичали да наблюдават надбягванията с коне, се натъкнал на стена от сирийски войници и бил принуден да спре.
Цар Антиох IV Сирийски излязъл пред войската си, за да се срещне с Гай Попилий Ленас.
— Рим няма работа в Египет! — рекъл царят и така свъсил вежди, че на всеки обикновен човек би му спряло сърцето от ужас.
Обаче Гай Попилий Ленас се усмихнал ведро — ведро и на свой ред заявил:
— И Сирия няма работа в Египет.
— Ти ще си вървиш в Рим — настоял царят.
— И ти ще си вървиш в Сирия — настоял Гай Попилий Ленас.
Но никой от двамата не мръднал и на сантиметър.
— В момента нанасяш жестока обида на римския Сенат и народ — рекъл Гай Попилий Ленас на злия цар, след като двамата постояли известно време втренчени един в друг. — Беше ми заповядано да те принудя да се върнеш в Сирия.
При тези му думи царят прихнал да се смее, и то толкова продължително, та чак сълзи му излезли на очите. Сетне попитал:
— И как ще ме накараш да се върна у дома? Къде ти е армията?
— Не ми е нужна армия, царю Антиох IV — обяснил му Гай Попилий Ленас. — Всичко, което Рим представлява, някога е представлявал и ще представлява в бъдеще, го виждаш пред себе си. Аз съм Рим и аз съм римската армия. И от името на Рим още веднъж ти казвам да се върнеш у дома си!
— Няма — отвърнал му цар Антиох IV.
Тогава Гай Поилий Ленас невъзмутимо пристъпил напред, описал с тоягата си в праха окръжност около краката на цар Антиох IV.
— Преди да пристъпиш извън кръга, царю Антиох IV, съветвам те пак да си помислиш — рекъл той. — А когато най-после излезеш от него, гледай да си тръгнал на изток, към Сирия, твоята родина.
Царят нито му отговорил, нито помръднал. И Гай Попилий Ленас не казал нищо повече и също не помръднал. А тъй като бил римлянин и не се срамувал да показва лицето си, отдалеч се виждала ведрата му усмивка Докато Антиох IV се гушел зад накъдрена изкуствена брада, но дори и тя не можела да скрие гнева му. Времето минавало. Но най-сетне могъщият сирийски цар се обърнал на изток, стъпил извън окръжността и повел войската си обратно към Сирия.
По пътя си към Египет обаче той бил завладял остров Кипър, който дотогава принадлежал на Египет. Египтяните се нуждаели от Кипър, защото оттам могли да се сдобиват с качествено дърво за строеж на кораби и сгради, а освен това и със зърно, и с мед. Така че, след като оставил египтяните в Александрия да се радват на победата му, Гай Попилий Ленас отплавал за Кипър, където отново се натъкнал на сирийска войска.
— Вървете си у дома — казал той на войниците.
И те си тръгнали.
Гай Попилий Ленас се върнал в Рим, където, без нито за миг да престава ведро да се усмихва, обявил пред всички, че е отпратил цар Антиох IV обратно в Сирия и че е спасил и Египет, и Кипър от жестока съдба. Би ми се искало малката ми приказка да завършваше щастливо и да ти кажа, че след заминаването на Гай Попилий Ленас двамата Птолемеи и сестра им Клеопатра II продължили да си живеят и управляват в мир и любов… но уви, нищо подобно не се случило. Те продължили да воюват помежду си, да убиват близките си роднини и да разоряват страната си.
Сигурно отдавна се питаш какво, в името на боговете, ми е хрумнало да те занимавам с детски приказки. Много просто, мили ми Гай Марий. Може би в родния ти Арпинум майките не разказват на мъничките си дечица точно тази приказка, но в Рим всички я научават още преди да могат да говорят. От най-богатите до най-бедните, всяко дете знае приказката за Гай Попилий Ленас и окръжността, която очертал около краката на сирийския цар.
Та питам те сега: можеше ли правнукът на героя от Александрия да замине в изгнание и да остави всичко след себе си на съда? Ако наистина беше заминал доброволно, щеше да признае вината си пред всички… Което пък не би било справедливо спрямо него, защото, ако питаш мен, под стените на Бурдигала той е постъпил точно както трябва. Но и сега той знаеше какво трябва да стори и го стори — Попилий Ленас остана, за да се яви пред съда.
Народният трибун Гай Целий Калд (действайки от името на цяла една сенаторска клика, която няма да назова, но и която ти сам се сещаш кого включва — клика, която е твърдо решена да прехвърли вината за поражението при Бурдигала върху плещите на всеки друг, но не и на Луций Касий) тържествено се зарекъл, че ще види Ленас осъден. Тъй като обаче единственият досега специално сформиран за обвинения в държавна измяна съд е упълномощен да действа само около случая «Югурта», делото трябваше да се разглежда пред центуриатните комиции. Няма скрито-покрито — всяка центурия чрез своя представител крещи присъдата си: «КОНДЕМНО» или «АБСОЛВО!». Но кой, питам те пак, след като помни от скута на майка си приказката за Гай Попилий Ленас и окръжността около краката на сирийския цар, ще посмее да извика «КОНДЕМНО!»?
Това обаче дали щеше да спре човек като Калд? Ни най-малко. Той внесе предложение пред плебейското събрание, според което, също както при избори, гласуването при съдебните процеси, ако са свързани с обвинение в държавна измяна, да се извършва тайно във всяка центурия поотделно. По този начин всеки би могъл с чиста съвест да отсъди как вижда нещата, пък никой няма да разбере дали е бил «за» или «против». Предложението му беше прието и всичко изглеждаше наред.
В началото на декември Гай Попилий Ленас беше призован на съд пред центуриатните комиции по обвинение в държавна измяна. Точно както Калд бе настоявал, гласуването във всяка центурия поотделно протече тайно. Но някои от нас трябваше само да подшушнат на ухото на преброителите, които представляваха в случая съдебните заседатели, за смелия и благороден бивш консул Гай Попилий Ленас и… това беше достатъчно.
Когато най-накрая всяка центурия произнесе своята присъда, нямаше нито една, която да не е каза: «АБСОЛВО».
Ето как понякога, за да възтържествува справедливостта, човек трябва да си припомни приказките от детството.“
5
