Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

Марий въздъхна.

— Не е наказание, а просто проверка. — Остави той чашата си на подноса и скръсти ръце. — Кажи ми какво знаеш за Луций Касий. Официалните донесения ми дават съвсем бегла представа за събитията, при това са твърде редки.

Лицето на Сула се разкриви в тъжна гримаса.

— Ами да започна отначало. Както се предполагаше, той взе със себе си всичките шест легиона, доведени от Метел от Африка… Между другото как ти се струва новото му име „Нумидик“? Та Луций Касий събра всички войници, с които разполагаше, и ги поведе смело напред, стигайки чак Нарбон, където по всичко личи, е пристигнал в началото на квинктилис, след осемседмичен преход. Легионите се състояха все от тренирани войници, така че биха могли да се придвижват и по-бързо, но никой и не помисля да държи сметка на Луций Касий за това, защото от самото начало войната се очертаваше изключително тежка. Благодарение на Метел Нумидик, който беше решил да не остави нито един човек зад себе си в Африка, легионите на Касий бяха всички подсилени с по две кохорти, означаващо, че само пехотата е наброявала към четиридесет хиляди души. Като добавим конницата, към която по пътя се присъединиха и доста гали, за да закръглят силите й на три хиляди човека, излиза, че армията е била голяма.

— При това все опитни войници — изсумтя Марий.

— Знам. Дори мога да ти се похваля, че лично имах случай да ги видя, докато прекосяваха долината на Пад по посока на прохода при Монс Генава. Точно по това време набирах конницата ни. Може да ти се стори странно, Гай Марий, но никога допреди не бях виждал римски легиони в походен марш: редица след редица, всеки войник, въоръжен до зъби и безупречно облечен, а най-отзад — големият обоз. Никога няма да забравя каква гледка представляваха! — печално въздъхна Сула. — Както и да е… Разбра се, че германите са влезли в някакво споразумение с волките тестосаги, които твърдят, че им били братя по кръв, и им позволили да се заселят в земите на север и изток от Толоза.

— Признавам, Луций Корнелий, че галите са не по-малко мистериозни люде от германите — прекъсна го Марий, който облегна лакти на коленете си. — Но от това, което сме имали възможност да научим, галите и германите не принадлежат към една раса. Как така изведнъж волките тестосаги са решили да се изкарат една кръв с германите? Та тях не можем да причислим дори към дългокосите гали. Населявали са земите около Толоза още преди времето, когато стъпихме в Испания; при това знаят гръцки и търгуват с нас. Тогава защо?

— Не знам. Пък и никой би могъл да ти отговори — отвърна му Сула.

— Прощавай, Луций Корнелий, прекъснах те. Продължавай.

— От Нарбон Луций Касий поел по пътя, построен от Гней Домиций, отдалечавайки се от морския бряг, и в крайна сметка успял да заведе армията си невредима недалеч от самата Толоза, където да я разположи на лагер. Оказало се, че волките тестосаги са се съюзили напълно с германите, така че насреща ни се изправила страховита сила. Но Луций Касий успял да ги примами да се бият там, където било най-удобно на нашите, и им нанесъл тежко поражение. Всички варвари и германи, и гали си плюли на петите, оттегляйки се далеч-далеч от полесражението. Толкова се били наплашили, че подминали Толоза и се понесли на северозапад.

Тук Сула се спря за малко, начумери се при мисълта какво следва нататък, отпи от виното и остави чашата на подноса.

— Всичко това го знам от Попилий Ленас. Доведоха го с кораб от Нарбон точно преди да отплавам.

— Бедният. Сенатът ще го накара да приеме цялата вина — съжали го Марий.

— Естествено — сбърчи рижавите си вежди Сула.

— Според рапортите, които получих, Касий се спуснал да преследва бягащите варвари — върна се на темата Марий.

Сула кимна в съгласие.

— Точно така. Движели се надолу по течението на Гарумна — половината по единия бряг, останалите по другия. Касий ги видял да напускат Толоза в панически бяг. Можеш да си представиш гледката. Предполагам, тогава си е казал, че има работа с най-обикновени, глупави и несъобразителни диваци, та тръгнал да ги преследва, без дори да построи легионите в боен ред.

— Нима?

— Точно така. Решил, че преследването на такива нещастници трябва да се води възможно най-бързо, затова войските му продължили в най-обикновен походен марш. Взел дори целия обоз със себе си, естествено прибирайки плячката, която германите оставили на бойното поле. Както знаеш, римският път стига до Толоза, затова напредването покрай течението на Гарумна, където земите винаги са били чуждо владение, се оказало трудно и бавно, а Касий обръщал най-много внимание на обоза, който бил зорко охраняван.

— Защо не го е оставил в Толоза?

Сула вдигна рамене.

— Явно не е имал доверие на жителите, останали в крепостта. Както и да е, докато стигне устието на Гарумна при Бурдигала, германите и галите вече имали петнадесет дни, в които да се съвземат от удара и да се приготвят за ново сражение. Прибрали се зад стените на Бурдигала, който, по всичко личи, е много по-голям от повечето галски опида, при това здраво укрепена, да не говорим за купищата складирани оръжия. Местните племена не били съгласни римски армии да кръстосват страната им, затова помагали, с каквото могат на германите и галите — не само че към тях се присъединявали много бойци, но и самата Бурдигала им отворила вратите си. И тогава, възвърнали увереността си, варварите устроили хитра засада на Луций Касий.

— Глупака му с глупак! — изруга Марий.

— Армията ни се била разположила на лагер недалеч от Бурдигала, откъм източната й страна. Когато Касий решил да предприеме атака срещу самия опидум, оставил обоза в лагера, където щял да го пази около половин легион — така де, пет кохорти, все някой ден ще се науча да употребявам правилната терминология!

Марий се усмихна хитро.

— Ще се научиш, Луций Корнелий, можеш да бъдеш сигурен. Но продължавай.

— Изглежда, Касий е бил убеден, че няма да срещне организирана съпротива, защото, докато армията му вървяла към Бурдигала, той дори не заповядал редиците да се постегнат, нито дори кохортите да се построят в карета. Не сметнал за нужно дори да прати съгледвачи напред. Цялата ни армия попаднала в хитро устроения капан и германите, и галите буквално я изтребили. Самият Касий е оставил костите си по бойното поле, както и висшият му легат. Попилий Ленас смята, че под стените на Бурдигала са загинали не по-малко от трийсет и пет хиляди римски войници — заключи Сула.

— Доколкото разбирам, самият Попилий Ленас е бил натоварен да командва обоза и лагера? — попита Марий.

— Точно така. Разбира се, той още отдалеч е чул шума от битката, защото се намирал от подветрената страна, а вятърът му е донесъл кажи-речи всичко. Но си дал сметка за претърпяното поражение едва когато се появили първите групички спасяващи се римляни, търсещи закрилата на лагера. Това го разтревожило достатъчно, но какъв е бил ужасът му, когато, вместо да се появят още от нашите, към лагера се стекли пълчищата на германите и галите. Според думите му били с десетки хиляди, които наобиколили римския лагер така, както плъховете наобикалят на тълпища забравената по пода храна. Цялото поле наоколо се покрило с непрестанно движещата се маса на варварите, които, опиянени от победата, кръстосвали на всички посоки, крещели бойните си песни и размахвали главите на убитите римляни, окачени по върховете на копията си. Всички до един били същински исполини, косите им или били измазвани с кал, така че да стърчат високо, или били връзвани на руси плитки над раменете им. Според думите на Ленас картината можела да вдъхне ужас и на мъртвите.

— Да видим дали ще ни вдъхне ужас и на нас двамата с теб — мрачно подметна Марий. — Скоро ще ни се наложи да се сблъскваме с подобни картини. Давай нататък.

— Вярно е, че Ленас е имал достатъчна сили поне да окаже съпротива. Но какъв смисъл би имало? Сторило му се много по-правилно да спести живота поне на шепата хора, останали под командването му — все някой ден отново щели да се сражават за честта на Рим. Развил бялото знаме върху копието си, обърнато с дръжката напред, оставил меча си и лично излязъл от лагера да говори с главатарите на