плуват, къпейки се във водите на римската канализация и се тъпчат с лайната на римските граждани — и то до такава степен, че дори не благоволяват да погледнат стръвта, която им хвърлят въдичарите. Те смърдят на лайна и имат вкус на лайна, и изобщо да ядеш такова нещо, е равностойно да ядеш лайна. Но на Квинт Граний и Крас Оратор така им потекоха лигите при вида на рибата, сякаш тибърският костур не е просто една най-обикновена речна риба, която от ядене на тонове нечистотии дори е забравила да плува, ами напротив, влиза в съставките на нектара и амброзията на боговете!
Тук на Метробий му стана весело и тихичко се закикоти.
— Добре го казах! — зарадва се на свой ред Сула и прихна да се смее. — Ох, само да ги беше видял всички тези кухоглави тъпаци! Наричат се висшето общество на Рим, а всъщност си прекарват времето да се тъпчат с римските лайна… — наложи му се да замълчи, защото от смях му беше секнал дъхът. — Не бих да могъл да изтрая и един-единствен ден с тях. Един-единствен час.
Отново се умълча, сетне продължи:
— Пиян съм. Всичко е заради тези ужасни Сатурналии.
—
— Скучни, досадни… ужасни… какво значение има? Просто ги прекарах сред друга част от висшите слоеве в римското общество, Метробий, където нещата доста се различават от простотиите на Крас Оратор, но пак си остават убийствено скучни. Скучни, скучни, скучни! — вдигна рамене в погнуса Сула. — Но нищо, догодина отивам в Нумидия, където ще имам много задачи. Само дето не мога повече да чакам! Рим без теб… без старите ми приятели… е просто нещо непоносимо — чак потръпна при тези си думи той. — Пиян съм Метробий. Не би трябвало да съм тук. Но да знаеш колко ми е приятно, че те виждам отново!
— Знам само колко ми е приятно да те видя — на свой ред заяви Метробий.
— Но гласът ти мутира — изненада се Сула.
— И бих казал, че малко късно. Вече съм на седемнайсет, Луций Корнелий. За щастие съм дребничък за възрастта си, а Сцилакс ме е научил как да си правя гласа по-тънък. Но напоследък започвам да забравям. Все по-трудно ми е да го контролирам. Скоро ще започна да се бръсна.
— Седемнайсет!
Метробий се изхлузи от скута на Сула и застана срещу него. Изгледа го тъжно и му подаде ръка.
— Хайде! Можеш да останеш още малко при мен. Ще успееш да се върнеш вкъщи, преди да се е зазорило.
Сула също се надигна, макар и трудно.
— Ще остана — съгласи се той. — Но за последно. Повече никога няма да се видим.
— Знам — рече Метробий. Пое ръката на гостенина си и я положи върху рамото си. — Догодина ще бъдеш в Нумидия и ще бъдеш щастлив.
4
Никога един консул не е зависел толкова много от своята длъжност, колкото Гай Марий след първото му избиране. Беше подходил към встъпването си в длъжност на Нова година, уверен, че след прекараната безсънна нощ в храма всички знамения са в негова полза и че белият бик, който щеше да принесе в жертва на боговете, се е наситил с упойващия фураж. Със своята тържествена и надменна осанка Марий изглеждаше самото въплъщение на римския консул — внушителен на ръст, внушителен на вид, смазващ всички около себе си с излъчваното достойнство. За разлика от него първият консул, Луций Касий Лонгин, беше нисък и набит, губеше се в тогата си и по нищо не можеше да съперничи на колегата си, който по правило трябваше да стои в сянката му.
А днес най-сетне бе денят, когато Луций Корнелий Сула можеше да се загърне в сенаторската туника с широката пурпурна ивица на дясното рамо и да придружи своя консул Марий в качеството си на квестор.
Макар че не той щеше да получи фасциите за месец януари — сноповете, навързани с морави ленти, по традиция се полагаха най-напред на първия консул, в случая Касий, който щеше да ги предаде на колегата си при февруарските календи, — Марий не се поколеба да свика Сената още на другия ден.
— В този миг — обърна се той към насъбралите се сенатори, малцина от които си бяха позволили лукса да отсъстват, защото на човек като него не можеше да се има доверие — Рим е принуден да води войни на поне три различни фронта, ако изключим Испания. Трябват ни войници да се сражават срещу Югурта, срещу скордиските в Македония, срещу германите в Галия. Но за петнадесетте години, изминали от смъртта на Гай Гракх, ние с лека ръка пропиляхме живота на
Сенатът посрещна думите му с гробно мълчание; сред седящите срещу Марий беше и Марк Юний Силан, по чиято вина преди по-малко от две години бяха загинали около една трета от войниците, споменати току-що, и който все още се защищаваше от обвиненията в държавна измяна. Досега никой не беше посмял да назове пред Сената истинския брой на загиналите, но сега, ако някой изпитваше недоверие към казаното от Марий, то беше, защото и неговите сметки звучаха леко занижени. И все пак споменатата цифра беше толкова ужасяваща, че дори и провинциалният латински на Марий сякаш упойваше сенаторите и ги лишаваше от способността да говорят.
— Вече ни е трудно да попълним числения състав на легионите — продължи той, — и то по една много проста причина — нямаме нужните хора за целта. Намаляването броя на римските граждани и на хората с латински права върви с главозамайваща скорост, но още по-тежко е положението при италийските ни съюзници. Дори да свикаме под знамената всички годни да носят оръжие на юг от Арн, пак няма да съберем нужните легиони за продължаване военните действия през тази година. По всичко личи, че африканската армия, включваща в състава си шест легиона, ще се завърне в Италия начело с Квинт Цецилий Метел и ще бъде използвана от моя дълбоко уважаван колега Луций Касий за похода му срещу германите в Трансалпийска Галия. Македонските легиони са също добре екипирани, войниците вече са получили статут на ветерани и вярвам, че ще продължат да се сражават, както знаят, под командването на Марк Минуций и неговия по-млад брат.
Марий се спря, за да си поеме дъх; дори и сега никой от сенаторите не посмя да се обади.
— Но съществува проблемът как да се сформира нова африканска армия. Квинт Цецилий Метел разполагаше с шест боеспособни легиона под свое командване; предполагам, че ако се наложи, бих могъл да съкратя броя им на четири. Работата е там, че Рим
На Гай Марий дори не му се наложи да се консултира с бележките си — само по памет можеше да цитира с най-голяма точност нужните цифри, без да слиза от подиума, поставен специално пред куриатния му стол от слонова кост.
— За да бъде в пълна боеспособност, един легион трябва да включва 5120 пехотинци, 1280 души свободни, спомагателни, невъоръжени части и още 1000 роби. Освен това нужна е конница — 2000 души въоръжена конница и още 2000 спомагателни части, общо свободни и роби, които да я поддържат. Следователно съм изправен пред задачата да намеря 20 480 пехотинци, 5120 свободни и 4000 роби, които да попълнят състава на спомагателните части, 2000 конници и още 2000 души за спомагателните части, прикрепени към конницата.
Очите на Марий зашариха по лицата на сенаторите.
— Да се набират хора за спомагателните отряди никога не е представлявало трудност, няма да
