предадете.
— Той няма да се хване — поклати глава Бокх.
— Защо не? Повярвай ми, ще налапа въдицата, и още как. Ако обстоятелствата бяха други, царю, нямаше ли сам да поискате да постъпите именно така?
— Но ти си само един квестор!
Сула се засмя.
— Какво искате да кажете, че един римски квестор не струва колкото един нумидийски цар?
— Не! Разбира се, че не!
— Нека Ви обясня, царю Бокх — любезно му предложи той. — Аз съм просто един римски квестор и за самите римляни тази титла не означава кой знае какво — квесторството е най-ниското стъпало на сенаторската стълба. Но не забравяйте, че съм също така патриций, от рода на Корнелиите — моята фамилия е тази на Сципион Африкански и на Сципион Емилиян, а родът ми е по-стар и с по-чиста кръв и от Вашия, и от този на Югурта. Ако Рим се управляваше от царе, то навярно те щяха да бъдат от фамилията на Корнелиите. И най-накрая — нещо, което не бива да се подценява, — по някаква случайност се падам баджанак на Гай Марий. Децата ни са първи братовчеди. Сега стана ли Ви ясно каква е ситуацията?
— Но дали Югурта знае всичко това? — пошепна мавританският цар.
— Едва ли подобно нещо ще убегне от погледа на човек като него — увери го Сула и се облегна назад, за да изчака отговора му.
— Много добре, Луций Корнелий, ще бъде, както ти казваш. Ще пратя Аспар при Югурта и ще му предложа да те предам в ръцете му — опита се да излезе с възможно най-голямо достойнство от положението царят. — И все пак трябва да ме научиш как точно да го сторя.
Римлянинът се приведе и заговори ясно и отсечено:
— Ще поискате от Югурта да дойде тук вдругиден вечерта. Ще му обещаете, че ще предадете в ръцете му римския квестор Луций Корнелий Сула. Ще направите всичко възможно той да разбере, че въпросният квестор е съвсем сам в стана Ви и че се опитва да Ви убеди, да се съюзите с Гай Марий. Той вече ще знае, че това е вярно, защото Аспар отдавна му е пратил вест. Освен това ще е сигурен, че в радиус от сто километра няма нито един римски войник, така че ще дойде дори без войска. Освен това ще мисли, че може да Ви има доверие, царю Бокх. Затова дори през ума не би му минало, че не аз, а той ще бъде хванатият в капан. — Престори се, че не забелязва как Бокх потръпва при тези му думи. — Югурта не се бои нито от Вас, нито от армията Ви. Единственият човек, от когото го е страх, е Гай Марий. Бъдете сигурен, че ще дойде; ще повярва на всичко, което чуе от Аспар.
— Но какво ще правим, когато в лагера му усетят, че царят им е бил отвлечен? — попита Бокх, който не успя да се сдържи и за втори път целият потрепери.
Сула се усмихна зловещо.
— Горещо Ви препоръчвам, царю Бокх, в момента, в който ми предадете Югурта, да вдигнете лагера си и с бърз марш да се насочите към Тингис.
— Но няма ли да разчиташ тъкмо на моите войници да пазят Югурта? — зачуди се царят и сърцето му затуптя още по-силно; никога преди не му се беше случвало да преживее подобен ужас. — Та ти нямаш никого, който да отведе пленника до Икозиум! А лагерът на нумидийците е точно на пътя ти към морето.
— От Вас искам само здрави окови и шест от най-бързите ви коне — рече Сула.
Сула очакваше с нетърпение сблъсъка си Югурта и за свое учудване не изпитваше нито капка колебание или неувереност в собствените сили. Да, името му щеше да се запомни завинаги с пленяването на Югурта! Нямаше значение, че е действал по заповед на Гай Марий; само благодареше на своята смелост, интелигентност и инициатива той щеше да извърши такъв велик подвиг и никой не можеше да му отнеме славата. Не че смяташе Гай Марий за способен на подобно нещо. Гай Марий не беше алчен за слава, защото тъй и тъй вече си беше извоювал предостатъчно. И той едва ли би се противопоставил, историята за залавянето на Югурта да стане достояние на всички. За един патриций, който търси да си създаде име с мисълта някой ден да се кандидатира за консул, голяма пречка се оказваше фактът, че съсловната му принадлежност не му позволява да изпълнява длъжността на народен трибун. Затова всеки амбициозен патриций бе принуден да търси други пътища за спечелване общественото одобрение — народът трябваше да се увери, че и той е достоен наследник на знатния си род. Югурта вече беше струвал прескъпо на Рим. А сега всички щяха да научат, че именно той, Луций Корнелий Сула, неуморимият квестор, тъй да се рече „с голи ръце“ е заловил нумидийския цар.
Затова, когато се срещнаха с Бокх, за да тръгнат към уреченото с Югурта място, той се чувстваше уверен и изгаряше от нетърпение всичко да свърши по-бързо.
— Югурта не ще очаква да те види окован във вериги — съобщи му Бокх. — Останал е с впечатлението, че ти самият си поискал да се срещнеш с него, за да го убедиш да се предаде. И на свой ред ми заръча да доведа със себе си достатъчно хора да те заловя, Луций Корнелий.
— Добре. — Сула не изглеждаше особено заинтересуван от подобен развой на събитията.
На срещата двамата щяха да се явят съпроводени от голяма мавърска конница, докато Югурта ги чакаше, съпроводен само от шепа нумидийски първенци, един, от които Аспар.
Сула пришпори леко коня си и излезе пред Бокх. В лек тръс той се насочи право към Югурта, смъкна се на земята и протегна ръка в жест, който за цял свят означаваше знак за приятелство и доброжелателство.
— Царю Югурта — обърна се той към нумидиеца и търпеливо зачака.
Той погледна протегнатата ръка, сетне слезе от коня си и я пое в своята.
— Луций Корнелий.
Докато ставаше всичко това, мавърската конница незабелязано сключи плътен обръч около главните действащи лица и още преди двамата да са си пуснали ръцете, последният вече беше пленник — акцията протече толкова гладко и светкавично, че дори човек като Гай Марий би я оценил по достойнство. Преди да са успели дори да посегнат към мечовете си, нумидийските благородници вече бяха сграбчени от силните ръце на маврите. Югурта беше притиснат до земята, за да не може да окаже съпротива, и когато му позволиха да се изправи отново, около китките и глезените си носеше тежки вериги, достатъчно дълги, за да може да върви прегърбен.
На светлината на факлите Сула с изненада откри колко необичайно светли са очите му за човек с неговата мургава кожа; Югурта беше едър на ръст и добре запазен. Само орловото му лице издаваше годините му, а острите му черти го правеха да изглежда значително по-стар от Гай Марий. Сула си каза, че няма да е трудно да го заведе до морето, дори и без ескорт.
— Качете го на големия дорест кон — нареди той на хората на Бокх и внимателно провери дали веригите са били правилно промушени през специално окачените за седлото халки. Сетне прегледа подпръчите и катинарите на оковите, яхна един от другите пет коня, които му бяха приготвили, хвана юздите на този на Югурта и ги върза за седлото си; дори на пленника да му хрумнеше да пришпори коня си и да избяга, както си беше окован, животното нямаше как да се отскубне. Четирите останали жребци бяха навързани заедно и юздите им — прикрепени с късо въженце за седлото на Югурта. Щяха да служат като още една пречка за евентуалното му бягство. И в крайна сметка, за да не остави никакъв шанс на пленника си, пристегна дясната му китка с друга верига, като другия й край закачи за лявата си ръка.
От мига, в който Югурта беше заловен, Сула не беше продумал на маврите; така и не се обърна да се сбогува, само пришпори коня си и потегли на север. Щом юздите и веригата, свързваща Сула с Югурта, се опънаха, конят на пленника, ще не ще, трябваше да го последва, както и другите четири животни. Само след броени мигове двамата мъже щяха да изчезнат в сенките между дърветата.
Бокх отново заплака. Волукс и Дабар го гледаха безпомощни.
— Татко, позволи ми да го настигна! — провикна се Волукс. — Той не може да язди бързо — лесно ще го настигна!
— Вече е твърде късно — каза цар Бокх и пое подадената кърпа, за да избърше сълзите си и да се изсекне. — Човек като този никога няма да се остави да го хванат. В сравнение с Луций Корнелий Сула ние сме като малки деца, и то не за друго, а просто защото е римлянин. Не, синко, съдбата на бедния Югурта е била предрешена отдавна — нищо не можем да сторим да я променим. Трябва да се замислим за родната
