Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

Мавритания. Време ни е да се върнем у дома, в обичния Тингис. Навярно светът на Вътрешно море не е за нас.

Около километър-два Сула язди, без да обели дума и без да позволява на конете да забавят ход нито за минутка. Колкото и да тържествуваше, колкото и да се възхищаваше от собствената си смелост и находчивост, той нито за миг не позволи на радостта да го завладее, също както не остави пленника си дори за миг да се поотпусне от неудобното положение, в което го бяха завързали. Ако сега успееше да разгласи вестта за подвига си, той можеше да бъде сигурен, че в бъдеще всички римски майки ще прибавят и неговата история към тези, които вече бяха свикнали да разправят на децата си — за скока на Марк Курций в бездната, отворила се във Форум Романум; за героизма на Хораций Цоклес, който сам защищавал Дървения мост от войските на Ларс Порсена от Клузиум; за окръжността, която Гай Попилий Ленас очертал около краката на сирийския цар; за Луций Юний Брут, който убил собствените си синове заради предателството им; за Гай Сервилий Ахала, ликвидирал желаещия да се обяви за римски цар Спурий Мелий… Да, историята за залавянето на Югурта от Луций Корнелий Сула щеше да се добави към и без това богатата колекция от приказки, с които римляните приспиваха децата си — та нямаше ли в нея по малко от всичко? Не си ли струваше да се разказва дори само преминаването през нумидийския лагер?

Но Сула по природа не бе романтик, още по-малко отвеян мечтател, който гради въздушни кули. Затова скоро забрави за примамливото бъдеще, което му се очертаваше, спря отряда, слезе, отиде до четирите резервни коня, сряза каишите, които ги връзваха един за друг и като започна да ги замеря с шепата камъни, които бе събрал от земята, успя да ги прогони.

— Разбирам — обади се Югурта, докато го гледаше как се качва отново на коня си, хващайки се за гривата му. — Ще трябва да пропътуваме двеста километра на едни и същи коне, а? Тъкмо се чудех как ще успееш да ме прехвърлиш от едно животно на друго — засмя се той подигравателно. — Конницата ми ще те залови за броени часове, Луций Корнелий!

— Да се надяваме, че няма — отвърна му Сула и дръпна рязко поводите на коня му.

Вместо да продължи на север по най-прекия път към морето, той свърна на изток, премина една закътана долина, а после, следвайки пътя си под сребристата светлина на луната, продължи да язди около петнайсет километра в мълчание. Най-сетне в далечината започна да се откроява черната сянка на планински хребет; на известно разстояние пред него стърчеше купчина гигантски кръгли камъни, сякаш нахвърляни от някой исполин и надвисващи заплашително над ниските дръвчета.

— Ето ги точно на уреченото място! — възкликна щастливо Сула и свирна пронизително с уста.

Измежду камъните един по един се показаха конниците от лигурийската му дружина; всеки от тях водеше по още два коня, освен този, който яздеше. Безмълвно те заобиколиха Сула и пленника; оказа, че не са забравили да вземат още два допълнителни коня, както и две мулета за квестора.

— Бях им наредил да ме чакат тук в продължение на шест дни, царю Югурта — обясни той на пленника си. — Цар Бокх мислеше, че съм пристигнал в лагера му съвсем сам, но, както виждаш, сгрешил е. Заповядах на Публий Вагиений да ме проследи от разстояние и го пратих да доведе другарите си на това място.

След като се освободи от охраната на пленника, Сула се увери, че той е качен на един от новите коне. Този път за Югурта се грижеше Публий Вагиений. Скоро всички потеглиха отново на североизток, за да заобиколят отдалеч лагера на Югурта.

— Предполагам, Ваше Величество — обърна се плахо Публий Вагиений към Югурта, — че не бихте могли да ме осведомите къде в околностите на Цирта могат да се намерят охлюви? Или пък където и да било другаде в Нумидия?

Към края на юни войната в Африка вече беше приключила. Известно време Югурта прекара в уютните покои на управителския дворец в Утика — докато Марий и Сула сломят напълно съпротивата на нумидийците. Скоро в нумидийския двор се започна истинска борба за власт под управлението на новия режим; в настъпилия хаос двамата невръстни синове на Югурта, Йампсас и Оксинтас бяха доведени при баща си да му правят компания.

Цар Бокх подписа с римския Сенат мечтания договор за приятелство и съюз, а некадърният княз Гауда стана цар на една силно окастрена Нумидия. Понеже Рим нямаше намерение да разширява ненужно своята африканска провинция със стотици хиляди квадратни километра, всъщност най-голямото парче от нейната територия отиде за цар Бокх и Мавритания.

Щом в пристанището на Утика се събра прилична флотилия и щом ветровете се обърнаха в благоприятната посока, Марий натовари цар Югурта заедно с двамината му синове на борда на един от наетите специално за целта кораби и ги прати в Рим, където да ги държат постоянно под око. С падането на Югурта нумидийската заплаха завинаги беше премахната. Заедно с пленниците отплава и Квинт Серторий, зарекъл се на всяка цена да се поопознае с германите в Трансалпийска Галия. Вече беше измолил от братовчед си Марий да го свободи от служба.

— Роден съм за войник, Гай Марий — обясни му младият контуберналис, — а тук войната вече свърши. Бих се радвал, ако ме препоръчаш пред своя приятел Публий Рутилий Руф да ми даде някаква служба в Галия!

— Върви си и отнеси със себе си сърдечните ми благодарности и благословията ми, Квинт Серторий — отпрати го Марий в прилив на нежност. — И поздрави майка си от мен.

Лицето на Серторий грейна в усмивка.

— Непременно, Гай Марий.

— И не забравяй, млади Серторий — заръча му Марий в деня, когато Квинт Серторий и Югурта щяха да отплават за Италия, — че и в бъдеще ще имам нужда от теб. Така че, имаш ли късмет да влезеш в битка, гледай да се пазиш. Рим вече има случай да възнагради храбростта и уменията ти със златния венец, с фалери, торкове и гривни — все от чисто злато. Това е рядка чест за един толкова млад мъж. Не рискувай излишно. Рим има нужда от такива като теб живи.

— Не се бой, ще се пазя — обеща му младежът.

— И гледай все пак да не тръгнеш на война, преди да си се нарадвал на родната Италия — посъветва го Марий. — Би било добре, ако първо отделиш известно време на скъпата си майка.

— Имаш думата ми — отново се зарече Квинт Серторий.

След като младежът си взе сбогом, Сула погледна иронично началника си.

— Малкият Серторий твърде успешно те кара да играеш ролята на квачка, която е седнала да си мъти яйцето.

Марий му се сопна:

— Глупости! Той просто ми се пада братовчед по майчина линия, а аз съм много привързан към майка му.

— Не ще и дума — ухили се Сула.

Марий прихна да се смее.

— Хайде сега, Луций Корнелий, да не искаш да кажеш, че обичаш младия Серторий по-малко от мен?

— Не отричам, че е така. Но все пак той никога не ме е карал да изглупявам.

— Ментулам како! — наруга го Марий и с това сложи точка по въпроса.

Рутилия, единствената сестра на Публий Рутилий Руф, се радваше на рядката чест да се е женила за двама братя последователно. Първият й съпруг беше Луций Аврелий Кота, който четиринадесет години по- рано беше заемал консулската длъжност заедно с Метел Далматик Понтифекс Максимус — по същото време, когато Гай Марий бе получил мандата си на народен трибун и бе наложил ветото си на проектозакона на Метел Далматик Понтифекс Максимус.

Рутилия се бе омъжила за Луций Аврелий Кота още като момиче, докато той вече бе имат един брак зад гърба си, от който му беше останало деветгодишно момче — наречено като него Луций. Двамата се ожениха една година след изравняването на Фрегела със земята заради бунта на жителите й срещу Рим, а в годината, когато Гай Гракх получи своя първи мандат на народен трибун, им се роди дъщеря, Аврелия. По това време синът на Луций Кота беше десетгодишен и раждането на сестричката му го радваше много, най-