Венец от трева (Част II: Разривът)

агер публикус. Официалното обяснение за това (разбира се, че не могат публично да признаят как са променяли границите) е, че римската държавна земя е съществувала толкова продължително време в Етрурия и Умбрия, че покрай нея целият поминък на местното население коренно се е изменил. Според тях рязкото увеличение броя на дребните стопани в двете области ще ги разорят. Цялата търговска мрежа в градовете била от такова естество, че нямало как да се спогоди с вълната от земевладелци, която се очаквало да пристигне. От години търговията се водела не по пазари и дребни дюкяни, а в огромни складове, които снабдявали на едро римските латифундии. Освен това досегашните владелци на латифундиите просто щели да дадат свободата на робите — работници, без да ги е грижа какво ще стане с тях. Вследствие на което из двете области щели да плъзнат хиляди освободени роби, които да създават смутове и навярно да се отдадат на убийства и грабежи. На плещите на Етрурия и Умбрия щяла да легне тежестта по тяхното залавяне, качване на кораби и отвеждане по родните места. И така нататък, и така нататък. Бъди готов да посрещнеш делегацията!

Вторият инцидент може да се окаже по-опасен. Някои горещи глави в Самниум са решили, че всякакви надежди за получаване на римско гражданство си напразни и че е време Рим да разбере колко дълбоко е разочарованието им. За дата на тази проява на характер са насрочени празненствата в чест на Юпитер на Албанската планина, а програмата включва убийството на двамата консули Секст Цезар и Филип. Планът е прост и добре измислен — да нападнат двамата консули при завръщането им в Бовила, с достатъчно голяма дружина, за да смажат всякаква съпротива на празнуващите римляни.

Направи каквото ти е по силите сам да успокоиш етруските и умбрите, но най-важното — предотврати, докато е време, възможността убийството да бъде извършено. Единствената обнадеждаваща новина в писмото ми е, че всеки път, когато споменавам пред съмишлениците си за клетвата за лична вярност пред теб, получавам безрезервното им съгласие. Нека Марк Ливий Друз знае, че броят на потенциалните му клиенти нараства с всеки ден все повече и повече.“

Е, това последното наистина можеше да се нарече обнадеждаваща новина! Естествено обаче Друз се замисли повече над останалата част от писмото. Срещу намеренията на земевладелците от Етрурия и Умбрия той можеше да стори съвсем малко — само да подготви поредната си пламенна и убедителна реч, с която да ги посрещне на Форума. Колкото до плана за убийството на консулите, не му оставаше друго, освен да предупреди самите тях. Но те веднага щяха да започнат да го разпитват откъде е получил информацията и нямаше да се задоволят с уклончивите му отговори — особено Филип.

Следователно първо трябваше да се види със Секст Цезар, защото с него можеше по-спокойно да обсъди случая.

— Получих писмо от Квинт Попедий Силон, моя приятел марсиец от Марувиум — мина по същество Друз още щом се срещна с първия консул. — Според думите му шепа недоволни самнити са решили да напомнят на Рим, че е време да даде гражданство на цяла Италия, и за да докажат доколко са решени да постигнат желаното, щели да преминат към насилствени мерки. В плановете им влизало двамата с Луций Марций да бъдете нападнати от многобройна въоръжена дружина някъде по Апиевия път, между Бовила и Рим, когато се връщате от латинските празненства.

Друз не бе хванал Секст Цезар в твърде подходящ момент; цял ден астмата го бе мъчила, гърдите му не преставаха да свирят, а устните и ушите му бяха посинели. Тъй или иначе, той се бе примирил отдавна с неизлечимата си болест, свидетелство за което бе самият факт, че се е преборил за консулския пост; нещо повече — беше изпреварил братовчед си Луций Цезар, който бе станал претор преди него.

— Ще ти гласувам публични благодарности в Сената, Марк Ливий — рече Секст Цезар, — а и ще помоля Принцепс Сенатус да прати благодарствено писмо и до Квинт Попедий.

— Секст Юлий, ще ти бъда задължен, ако не сториш нито едното, нито другото! Най-добре ще е никой да не знае, а ти да наемеш неколкостотин легионери от Капуа и да се опиташ да хванеш самнитите. Иначе те ще научат, че заговорът им е разкрит, ще отложат за известно време неговото изпълнение, а колегата ти Луций Марций ще заяви, че цялата работа си е била чист фарс. Заради репутацията си държа на това самнитите да бъдат публично уличени в престъпните си намерения. Всеки от заловените ще бъде бит с камшик и публично екзекутиран, което ще послужи за урок на цяла Италия. Нека италийците знаят, че по пътя на насилието не ще постигнат нищо.

— Разбирам те напълно, Марк Ливий, и ще послушам съвета ти — кимна в знак на съгласие Секст Юлий Цезар.

И така сред надигащото се недоволство на италийските земевладелци и под заплахата на заговора срещу консулите Друз трябваше да продължи започнатото дело. Делегацията от Етрурия и Умбрия наистина пристигна, но понеже представителите й така и не се научиха да се държат възпитано и да не гледат отвисоко всеки срещнат римлянин, вместо да си спечелят подкрепа, настроиха целия град срещу себе си и бяха принудени да си вървят с празни ръце и обеца на ухото.

Секст Цезар от своя страна спазваше стриктно указанията на Друз и когато самнитите нападнаха мирното наглед шествие, което се връщаше от празниците край Бовила, откъм градското гробище при Апиевия път се показаха няколко кохорти легионери, които избиха неколцина от заговорниците на място, а другите заловиха, биха и накрая публично ги екзекутираха.

Това обаче, което най-много занимаваше Друз — а и напълно естествено, след като засягаше собственото му законотворчество, — бе, че според лекс агрария всеки римски гражданин трябваше да получи по десет югера обработваема земя от държавния фонд. Първи на опашката бяха сенаторите и останалите членове на първа класа, пролетариите идваха най-отзад. Колкото и да се говореше, че общата площ на римската държавна земя на полуострова е от поне няколко милиона югера, Друз дълбоко се съмняваше, че докато се стигне до реда на най-бедните, ще остане нещо. А никой не можеше да отрече, че е неблагоразумно да се ощетят тъкмо пролетариите. Ако не получеха земя, трябваше да им се даде нещо в замяна. А какво друго, ако не гаранции, че дори и във време на глад зърното от държавните складове няма да поскъпва! Предстоеше му да води нова, този път наистина ожесточена борба в Сената, докато убеди колегите си, че е необходимо прокарването на нов лекс Фрументария, който да осигури за вечни времена евтин хляб на бедните.

Като допълнение на грижите му опитът за покушение срещу консулите така наплаши Филип, че вторият консул започна на своя глава разследвания за настроенията в Италия; през май той държа реч в Сената и съвсем отговорно заяви, че жителите на полуострова стават все по-неспокойни, а мнозина говорят за война с Рим. От тона му не личеше да е особено изплашен — по-скоро му се искаше той да наплаши съседите си, та да забравят подобни мисли. Предлагаше двама претори да се захванат с обиколката на цяла Италия — единият да тръгне на север, другият — на юг, — та да видят с очите си от името на римския Сенат и народ какво е положението у съюзниците.

Катул Цезар, който здравата си беше изпатил, докато председателстваше специалния съд за фалшиво гражданство в Езерния, се изказа в подкрепа на подобна идея, която му се струвала чудесна. Разбира се, неговото изказване стана повод и други сенатори, които иначе и пукната пара не биха дали за предложението на Филип, да го намерят за прекрасно. Без никакви протакания на претора Сервий Сулпиций Галба му бе заръчано да се заеме с южната половина на Италия, докато колегата му Квинт Сервилий — от фамилията на небезизвестния Сервилий Авгур — имаше задачата да проучи какво става на север. И двамата получиха правото да си изберат по един легат, бяха удостоени в проконсулски империум и получиха достатъчно парични средства за осъществяването на експедициите. В цената се включваше дори въоръжена охрана от бивши гладиатори.

Новината, че Сенатът е упълномощил двама претори да водят разследвания по онова, което Катул Цезар упорито наричаше „италийски въпрос“, не се понрави ни най-малко на Силон. Самнитът Мутил пък, който така и така беше бесен от кървавата разправа с двестате му сънародници, изловени при инцидента на Апиевия път, вече се чудеше дали да не използва новото предизвикателство като повод за война. Друз отчаяно засипваше и двамата с писма, в които ги умоляваше да не вършат нищо и да чакат той да оправи нещата.

Сам Друз потегна бойното си снаряжение и се хвърли в поредното сражение, обявявайки пред Сената, че възнамерява да утвърди нови тарифи за зърното. Също както с поделянето на агер публикус, така и сега ниските цени нямаше да се отнасят единствено до бедните. Всеки римски