мога да се закълна, Помпей, че този не е от тях! Твърде голямо самочувствие има, за да бъде порядъчен човек. И е твърде нагъл и невъзпитан. Държи се, все едно целият свят е негов!
— Според главатарят на пиратите, който намираше Цезар за много странен човек, по време на пленничеството си Цезар се е държал точно сякаш целият свят е негов. Хвърлял обиди в лицето на всеки срещнат, все едно се шегува! Когато му поискали двайсет таланта откуп, Цезар се бил разярил! Струвал поне
— Значи за това спомена петдесет таланта! Усетих аз, че има някаква грешка, но бях твърде ядосан, за да го разпитвам за това, а после забравих. — Юнк поклати глава. — Това може би обяснява всичко, Помпей. Тоя е просто луд! Петдесет таланта струва животът на един цензор. Да, мисля, че човекът е луд.
— А може би се е правил на луд, за да накара Патара и Ксантос по-бързо да съберат откупа — предположи Помпей.
— Не! Той е луд, а лудостта е следствие от твърде високото самочувствие. Той винаги си е бил такъв. Но какви са били мотивите му, мен не ме интересува. Това, което ще направя аз, е да му поискам сметка за всичко, което ми стори през последните дни! Не мога да повярвам!
Дори Цезар да съжаляваше, че бързо си създаде нови врагове, с нищо не се издаде. Когато корабът му най-сетне хвърли котва в пристанището на Родос, той плати на капитана всички дължими разходи, като не забрави да добави нещо отгоре. След това си намери удобна, но не особено претенциозна къща в предградията и стана ученик на Аполоний Молон.
Родос беше голям остров и се радваше на политическа независимост. Намираше се в близост до югозападното малоазийско крайбрежие и представляваше морски кръстопът. Понеже много римляни, пътуващи по една или друга работа на изток, се отбиваха в града, Цезар постоянно научаваше новини и клюки и, както много други римски ученици преди него, не се чувстваше откъснат от римската цивилизация. Така съвсем навреме научи за писмото, с което Помпей заплашваше сената, както и за светкавичния отговор на сенаторите — включително и за поддръжката, която Лукул бе оказал на младия пълководец в Испания; също така научи, че миналогодишният консул Луций Октавий е умрял през март в Тарс скоро след като е пристигнал в града като управител на Киликия. Още беше рано да се разбере как точно смятат да заместят покойника. Завещанието на витинския владетел, разбира се, беше зарадвало всички в Рим — бедни и богати, но както Цезар скоро научи, далеч не всички искали да видят новите територии като съставна част от провинция Азия. Това, че Юнк беше изпратен да усвоява новата територия, не означавало, че битката е окончателно изгубена за защитниците на самостоятелна Витиния. И Лукул, и Марк Кота, настоящите консули, поддържаха идеята Витиния да се обособи в отделна провинция с отделен управител. Марк Кота отсега си правел планове да замине за Никомидия след края на консулския си мандат.
Родосци обаче се интересуваха повече от местните новини. За тях събитията, които се разиграваха в Понт и Кападокия, имаха далеч по-голяма важност от войните в Испания и политическите игрички в Рим. Вече казахме, че след като цар Тигран нахлу в Кападокия четири години по-рано, столицата Евсевия Мазака беше напълно опустяла — Тигран беше преселил всички нейни жители в новата си столица Тигранокерта. Царят на Кападокия, който с нищо не беше спечелил симпатиите на Цезар по време на срещата им преди години, сега живееше в Александрия. Когато го питаха защо не е предпочел да се скрие на римска територия, той обясняваше, че Тарс е твърде близо до владенията на Тигран, а Рим — твърде скъпо място за опразнената му кесия.
От известно време усилено се носеха слухове, че цар Митридат набира нова, при това внушителна армия. Причина бил гневът му от решението на Никомед да завещае царството си на Рим. Но никой не знаеше подробности, а Митридат още не беше прекрачил границите на Понтийското царство.
Марк Юний Юнк също беше обект на внимание. За него се говореше, че е успял да настрои срещу себе си всички по-знатни римски граждани във Витиния — особено жителите на Ираклея, на брега на Евксинския понт. Вече били подадени официални жалби до римския сенат, в които местните римски граждани твърдели, че Юнк се опитва да заграби някои от най-големите съкровища на Витиния.
В началото на юни цяла Римска Азия подскочи от ужас — цар Митридат бил тръгнал на война, вече бил завладял Пафлагония и войските му били стигнали Ираклея, на самата граница на Витиния. В Рим вече бяха научили за намеренията на Митридат да присвои царство Витиния за себе си. Близостта на страната, общите корени на витинци и понтийци, както и династическите връзки — всички говорели в полза на Митридатовите претенции. Цар Митридат нямало да позволи римляните да узурпират Витиния! Но под стените на Ираклея многобройните войски на Понт се спрели. Както обикновено Митридат първо предизвикваше Рим, а после замръзваше на едно място да види каква ще бъде реакцията.
Марк Юний Юнк и Квинт Помпей (Витиник) веднага избягали в Пергам, където прекарвали повечето си време в писане на подробни доклади до сената, вместо да се опитат да вдигнат на крак населението на провинцията за отпор срещу понтийския цар. След смъртта на Луций Октавий в Тарс Киликия се оказваше провинция без управител, двата легиона не смеели сами да тръгнат да спасяват Римска Азия, а и Юнк не се бил сетил да ги повика. Двата легиона — фимбрианци, разквартирувани в Ефес и Сарди, били призовани в Пергам, но там си и останали — Витиния била оставена без римска закрила. Очевидно Юнк смяташе да пази собствената си кожа, без да го е грижа за Витиния.
Цезар слушаше внимателно, но не си направи труда да ходи до Пергам. Най-много го тревожеха приказките, че в римска Азия не искат и да чуят за нови пазарлъци с Митридат, но пък и не изгаряли от желание да се бият срещу него… Освен ако управителят не се решел да предприеме нужните мерки. А управителят не издаваше никакви заповеди. В южните краища на провинцията жътвата започваше през квинктил, а в северните — през секстил. А Юнк не си мърдаше пръста. Дори не се сещаше да поръча предварително доставки от жито за войската.
През секстил се разбра, че двамата консули Лукул и Марк Кота получили пълномощия от сената да воюват с Митридат. Изведнъж Витиния осъмна като отделна провинция с управител действащия консул Марк Аврелий Кота. Киликия беше връчена на Лукул. Никой не знаеше каква ще бъде съдбата на провинция Азия, чиито управител беше обикновен пропретор, наобиколен от двама консули. След като и Лукул, и Кота имаха по-висш чин от него, нормално бе Юнк да чака заповеди. Но той не беше човек на Лукул, пък и беше доказал липсата си на организаторски способности. Бъдещето не му готвеше нищо добро.
Скоро след научаването на горната новина Цезар получи писмо от Лукуловия брат — Варон Лукул.
„В Рим цари пълна суматоха, както можеш да си представиш. Пиша ти, Цезаре, защото няма как да следиш събитията тук отблизо, а пък на мен ми се иска сам да избистря мислите си, като ги подредя на хартия. И тъй като не си водя дневник, реших, че само на тебе мога да пиша. Стоя като с вързани ръце в Рим и нищо не може да ме помръдне оттук, освен смъртта на двамата консули едновременно. И тъй като първият консул е мой брат, а вторият — твой вуйчо, никой от нас не би желал последното да се случи. Защо не мога да мърдам от Рим ли? Защото ме избраха за първи консул догодина! Не е ли прекрасно! Колега ще ми бъде Гай Касий Лонгин — мисля, свестен човек.
Нека почна с градските новини. Навярно си научил, че нашият общ приятел Гай Лициний Верес е успял до такава степен да омагьоса не само избирателите, но и теглещите жребия, не се добра до поста на градски претор. Но дали си научил за начина, по който този тип успя да изкористи дори тази не особено доходоносна служба? След като плутократът Луций Минуций Базил умря, без да остави завещание, Верес трябваше да изслуша молбата на неговия най-близък роднина за прехвърляне на наследството. Най- близкият роднина се оказа племенник на Базил, някой си Марк Сатрий. Но познай кой оспори искането му? Хортензий и Марк Крас. И двамата били наели под аренда от Базил големи имоти. Сега дойдоха пред Верес и започнаха да му се кълнат, че Базил щял да им остави въпросните имоти, ако не се бил споминал ненадейно! И Верес се поддаде на увещанията им! Хортензий и Крас си отидоха с по няколко десетки хектара нови имоти, докато Марк Сатрий остана с пръст в устата. Колкото до самия Гай Верес, едва ли е защитил каузата на Хортензий и Крас от любов към справедливостта, не мислиш ли?
Разбира се, и тази година си имаме досадник сред народните трибуни. Но този път става дума за една необичайна особа, наречена Луций Квинкций. На петдесет години, пробил си сам път в политиката, Квинкций
