стените. Но пък отдавна бил слушал колко интелигентна и разбрана жена е Преция. Нима тя не разбирала нуждата от това някой оправен човек да бъде изпратен срещу Митридат, преди да стане твърде късно? И дали тя не се досещала, че този оправен човек може да бъде само Луций Лициний Лукул? Ако случайно намирала думите му за истина, дали не би могла да помоли Цетег да направи нещо по въпроса? Очевидно на нея й се е понравило да бъде поставена в интелектуално отношение над сенаторите (човек би си казал, че Цетег е бил включен в общия кюп). Още на другия ден сенатът гласува всичко, което се искаше от него!
Италийска Галия беше преотстъпена на все още неопределен претор. Киликия ще бъде управлявана от брат ми. Нареждането на сената е Лукул да замине незабавно за изток, независимо че е консул, а от догодина да поеме и управлението на Римска Азия, без да се отказва от Киликия. Навремето се предвиждаше Юнк да остане в Пергам и догодина, но се отказахме. Налага се да се прибере още в края на тази година — вече сме затрупани с оплаквания срещу него заради действията му във Витиния, та сенатът гласува единодушно за отзоваването му.
В Италия в момента има само един легион войска. Войниците бяха събрани и обучавани с мисълта да заминат за Испания, но сега ще бъдат предоставени на Лукул. Цетег убеди назначените отци да гласуват седемдесет и два милиона сестерции държавни разходи за набиране на флота. Преди няколко месеца на Марк Антоний не беше дадена и една сестерция. Марк Кота беше назначен за управител на Витиния, но той ще има под ръка тамошната флота, затова и на него не му беше предоставена и сестерция! Докъде стигаме, Цезаре, когато една куртизанка има повече власт от двамата консули, взети заедно?
Скъпият ми брат се покри с незабравима слава, след като отказа да приеме седемдесет и двата милиона. Каза, че разпоредбите за Римска Азия, направени от Сула още навремето, ще му бъдат напълно достатъчни. Щял да събере кораби от различните градове и области в Римска Азия, а след това щял да приспадне разходите от дължимите данъци. И понеже парите, за които ставаше дума, почти не съществуват, назначените отци гласуваха сърдечни благодарности за брат ми.
Сега сме краят на квинктил. Лукул и Марк Кота ще заминат за изток след по-малко от месец. За щастие според конституцията на Сула новоизбраните консули имат по-висок статут от градския претор, затова аз и Касий ще поемем грижата за Рим и ще браним града от Гай Верес.
Експедицията ще пътува единствено по море — като се има предвид, че разполагаме с един-единствен легион, кораби ще се намерят достатъчно. През лятото пътят по море е по-удобен и по-бърз, отколкото преход през Македония. Освен това мисля, че брат ми се страхува да не го въвлекат във война на запад от Хелеспонта, както стана навремето със Сула. Убеден е, че Курион е достатъчно способен да се справи сам с евентуално понтийско нападение срещу Македония. Миналата година Курион и Косконий в Илирия се сработиха и със съвместни усилия подгониха и дарданите, и скордизите. В момента Курион подготвя поход срещу бесите.
Лукул трябва да пристигне в Пергам към края на септември. Какво ще стане след това, нямам представа. Предполагам, че и брат ми не знае.
И това, Цезаре, е всичко по-важно, което е добре да знаеш. Моля те, отговори ми, когато научиш нещо интересно — не мисля, че Лукул ще има време да пише на брат си.“
Прочетеното накара Цезар да въздъхне. Упражненията по правилно дишане и лекциите по риторика вече не му се струваха толкова интересни. Но, от друга страна, Лукул не му беше пратил никаква вест, а и едва ли някога щеше да се излъже. Особено след като цял Рим знаеше за случая с пиратите на Полигон. Лукул сигурно е одобрил действията му, но едва ли се е зарадвал. Той обичаше всичко да си върви по закон. Някой си римски сенатор си бил присвоил правомощията на провинциалния управител. Подобно поведение нямаше как да спечели благоволението на Лукул, дори последният да си дава сметка, че Цезар е бил принуден да бърза.
„Чудя се — каза си Цезар на другия ден — дали желанието е майка на реалността? Може ли човек да упражнява влияние върху събитията единствено благодарение на недоизречените си желания? Или всичко е дело на съдбата? Аз съм човек с късмет, един от любимците на фортуна. И ето, че всичко се повтаря. Шансът! Шанс, който ми се отваря, без някой да може да ме спре. Е, никой, ако не се смятат нищожества като Юнк.“
В Родос твърдяха, че всъщност Митридат е предприел не един, а три похода. Начална точка и на трите беше Зела, на територията на Понт, където се намираше военната квартира на понтийския цар и където се обучаваше огромната му армия. Най-важните операции се ръководеха от самия Митридат: триста хиляди души пехота и конница се бяха насочили през крайбрежните области на Пафлагония към Витиния. Митридат беше подпомаган от братовчедите си Хермократ и Таксил, както и от флота от хиляда кораба, голям брой от тях — пиратски, под командването на другия негов братовчед Аристоник. Но в същото време втора армия под командването на царския племенник Диофант напредваше в Кападокия с очевидната цел да нахлуе в Киликия. Диофант разполагал със сто хиляди души войска. Най-накрая още сто хиляди души под командването на поредния Митридатов братовчед, Евмах, както и на незаконородения син на Гай Марий — Марк Марий, пратен в Понт от началника си Квинт Серторий, имаше за цел да нахлуе във Фригия и да нападне Римска Азия откъм тила.
Жалко, разсъждаваше Цезар, че Лукул и Марк Кота нямаше да научат новината навреме; двата легиона, които принадлежаха на Киликия, вече бяха поели по море към Пергам по заповед на Лукул. Това означаваше, че Киликия е напълно беззащитна срещу евентуалното нашествие на Диофант. Нямаше какво друго да се прави, освен в Рим да се надяват, че самият ход на събитията ще забави действията на Диофант; благодарение на цар Тигран той все щеше да срещне известна съпротива в Кападокия.
Двата легиона на фимбрианите вече се бяха разквартирували в Пергам, където се беше спотаил управителят Юнк. По нищо не личеше той да възнамерява да ги използва срещу Евмах и Марк Марий на юг. Щеше да ги държи близо до себе си, за да подсигури собственото си бягство, когато Митридат за втори път през последните петнайсет години превземе азиатската провинция. Без силен римски началник, който да ги командва, жителите на Римска Азия нямаше да се съпротивляват. Беше краят на секстил, но Лукул и Марк Кота щяха да се бавят из моретата още поне месец. А този месец, преценяваше Цезар, щеше да се окаже от жизнена важност за римското присъствие в Азия.
— Няма кой друг — каза си Цезар.
Но другата половина на съзнанието му възрази:
— Няма да спечеля благодарности дори да успея.
— Не го правя заради благодарностите, а за лично удовлетворение.
— Удовлетворение ли? Какво искаш да кажеш с това удовлетворение?
— Че така ще докажа пред себе си, че мога да успея.
— Няма да те обикнат така, както обичат Помпей Велики.
— Разбира се, че няма! Помпей Велики е някой си пиценец без значение сред висшето общество, той не би могъл да заплаши републиката. Няма потекло. Сула го имаше. Имам го и аз.
— Тогава защо трябва да се подлагаш на риск? Така има опасност да те съдят за държавна измяна — няма какво да ме убеждаваш, че на никого не си изменил! Не е нужно да си го сторил. Хората ще бъдат свободни да оценяват действията ти, както сметнат за добре. И кой по-точно ще ги преценява на място?
— Лукул.
— Именно! Той вече те е набелязал като един потенциален размирник, затова и занапред ще гледа на теб като на свой съперник. Нищо, че ти връчи лично гражданския венец. Не се радвай толкова, че си се освободил от повечето пиратска плячка — ти все пак задържа това-онова за себе си, а хора като Лукул винаги ще те подозират, че си прибрал цяло състояние.
— Дори да е така, длъжен съм да го направя.
— Тогава се постарай да действаш като истински Юлий, а не като някакъв си Помпей! Без шум, без фанфари, без крясъци до боговете, без перчене като паун, след като успееш, ако изобщо успееш.
— Изпълнение на дълга заради личното удовлетворение.
— Да, изпълнение на дълга заради лично удовлетворение.
Цезар извика Бургунд.
