нова водна струя — студена, сладка, способна да утоли жаждата.
— Това е предзнаменование — каза Спартак.
Само за двайсет дни в кратера на Везувий се събраха хиляда души доброволци. Спартак не можеше да си обясни откъде са научили за лагера му, след като още не беше пратил нито един човек да разпространява вестта за въстаническата му армия и да събира доброволци. Може би една десета от хората, които се присъединяваха към гладиаторите, бяха роби, но огромният брой бяха свободни хора, най- вече от самнитски произход. Нола беше сравнително наблизо, а в Нола всички мразеха до смърт римляните. Както ги мразеха в Помпей, Неапол и всички други италийски народи, които се бяха борили до смърт срещу Сула, най-напред в Съюзническата война, а след това — под командването на Понтий Телезин. В Рим можеха да се заблуждават, че са победили окончателно самнитите; но това, разсъждаваше Спартак, след като записваше едно след друга самнитски имена в списъка с доброволците, щеше да се окаже истина едва когато и последният самнит на земята загине. Повечето самнити идваха със собствени доспехи и оръжия — все опитни ветерани, които не искаха да чуват името на Сула. Ако някой споменеше Цетег или Верес — двамата легати на диктатора, които заедно разграбиха цял Самний, всички правеха знаци, сякаш гонеха злата прокоба.
— Имам нещо да ти покажа — рече Крикс на Спартак една сутрин в самия край на септември.
Спартак се беше заел да обучава центурията от избягали роби, затова прехвърли занятията на друг гладиатор, преди да последва изгарящия от нетърпение Крикс.
— Какво има? — попиха той другаря си, който нервно го дърпаше за ръката.
— По-добре да видиш с очите си — обясни Крикс и поведе Спартак към една пролука в стените на кратера. Оттам се простираше гледка на десетки километри в северна посока.
Пред пролуката стояха на пост двама самнити, които с вълнение посрещнаха предводителя си:
— Погледни! — посочи му един от тях нещо в далечината.
Спартак погледна. В краката им се спускаха стръмните сипеи на горните склонове. Триста метра по- надолу започваха полята и градините. А между житните класове си пробиваше път колона римски войници, начело на които яздеха четирима офицери с гръцки шлемове и шарени брони. Трима от офицерите се движеха в редица, докато четвъртият ги следваше самотен. Около лъщящата си броня самотният офицер носеше вързана лентата, символизираща личния му империум.
— Брей, брей! Още от първия път ни пращат претор! — изхили се Спартак.
— Колко легиона са това? — попита разтревожен Крикс.
Спартак го изгледа в недоумение.
— Какви легиони, бе, Крикс? Ти си бил войник, трябва да знаеш как изглежда един легион отдалеч!
— Именно! Аз бях в легионите, никога не съм имал случай да ги гледам
Спартак широко се усмихна.
— Бъде спокоен, имаме работа с не повече от половин легион — пет кохорти новобранци, каквито не съм виждал през живота си. Виждаш ли как се тътрят, какви усилия им струва да не нарушат строя? Личи си от километри. И което е най-важното, началникът им е също е новобранец! Язди зад легатите си. Това е най-сигурният знак, че няма никакво доверие в силите си. Иначе щеше сам да води колоната.
— Пет кохорти, казваш. Та това са две хиляди и петстотин души.
— Пет кохорти, които никога не са воювали, Криксе.
— Ще свиря сбор.
— Не, остани при мен. Нека си мислят, че не сме ги забелязали. Ако чуят суматоха, ще се спрат и ще вдигнат лагера си долу в равното. Но ако останат с чувството, че са минали незабелязани, тоя глупак ще ги доведе до самия връх и чак тогава ще се сети, че няма къде да построи лагера си. Но тогава ще е твърде късно да се прегрупират и тепърва да слизат в равнината. Войниците ще трябва да се настанят, където намерят за добре по скалите. Глупаци! Ако бяха дошли от юг, щяха поне да използват пътеката, по която аз ви доведох.
Докато падне мрак, Спартак се беше уверил окончателно, че сред наказателния отряд няма стари войници. Командирът им беше наистина с ранг на претор и се казваше Гай Клавдий Глабер. Сенатът му беше наредил на минаване да събере пет кохорти войници от Капуа и без да се бави, да нападне скривалището на бегълците на Везувий и да ги изтреби.
До изгрев-слънце наказателният отряд вече не съществуваше. Цяла нощ една след друга малки групи бойци слизаха безшумно по скалите — някои дори бяха спуснати с въжета, — за да избиват спящите войници. Войниците наистина бяха до такава степен неопитни, че бяха скупчили щитовете и копията си на пирамиди край големите огньове, които издаваха местонахождението на всяка групичка. Гай Клавдий Глабер очевидно беше сметнал стръмните склонове достатъчна закрила и изобщо не беше нареждал да се строи укрепен лагер. Едва в малките часове някои от по-бдителните войници си дадоха сметка, че около тях се разиграват зловещи събития, и дадоха обща тревога. Тогава започна и паническото бягство.
Спартак удари наплашения противник с всички сили, като жените от лагера осветяваха терена с разпалени глави. Половината войници на Глабер загинаха, другата половин успяха да избягат, но завещаха на Спартак цялото си въоръжение. Начело на бегълците тичаха Глабер и тримата му легати.
В крайна сметка бунтовниците се сдобиха с две хиляди и осемстотин пълни комплекта бойно снаряжение. Спартак и гладиаторите смениха зрелищната си екипировка с облеклото на редови римски легионери, а обозът на Глабер беше присъединен към добитъка и каруците на бегълците. След като се разчу за разгрома на Глабер, от всички страни заприиждаха нови доброволци, повечето от тях опитни бойци. След като записа пет хиляди души в армията си, Спартак реши, че скривалището във Везувий си е свършило работата, и подкара легионите си на поход.
Имаше съвсем ясна представа къде да отиде.
И така, когато преторите Публий Вариний и Луций Косиний извадиха двата легиона новобранци от тренировъчния лагер в Капуа и поеха към Нола, недалеч от опустошената Вила Бациатус на пътя им се изпречи добре укрепен легионерски лагер. Вариний, главнокомандващият, беше войник с опит. Войник с опит беше и Косиний, негов заместник. Само един поглед към собствените им войници беше достатъчен да ги ужаси. Та това бяха голобради момчета, които дори не бяха преминали през началните етапи на обучението! Като връх на преторските злощастия и времето се случи лошо, влажно и ветровито, а бойните редици бяха покосени от остра заразна болест. Когато Вариний видя пред себе си яката крепост встрани от Нола, се сети, че вътре се крият бунтовниците… Даваше си сметка и че войниците му не са в състояние да превземат подобно съоръжение. Затова предпочете да вдигне лагер близо до този на Спартак и да чака.
Никой още не знаеше името на предводителя на бунтовниците. Знаеха само, че бегълците са завзели гладиаторската школа на Гней Корнелий Лентул Бациат (който беше и собственик на школата), след което са се скрили в кратера на Везувий и там към тях са се присъединили няколко хиляди недоволни от режима самнити, лукани и избягали роби. От опозорения Клавдий Глабер беше дошла вестта, че бунтовниците владеят цялото оръжие на петте му кохорти и че са успели да унищожат отряда му с вещината на истински войници.
И все пак Вариний и Косиний разполагаха с добри съгледвачи, които с известни усилия пресметнаха общия брой на бунтовниците в лагера на пет хиляди души. От тях известна част били дори жени. Вариний се изпълни с известни надежди и на другата сутрин разгърна двата си легиона на полето между двата лагера. Дори с новобранци можеше да спечели сражение при съотношение две към едно. Но дъждът продължаваше да се излива върху главите на легионерите.
Когато сражението свърши, Вариний не знаеше с какво да се оправдае за поражението — дали с това, че при самия вид на врага младите му войници се бяха вцепенили от ужас, или с болестта, която принуждаваше легионерите му да захвърлят копията и да твърдят, че просто
