богатства в Лукания, Брутий и Калабрия, които римляните така и не успели да докопат в миналото. Затова от Кампания бунтовниците се насочиха на юг към Брутий, където превзеха първо Консенция, сетне Турий и Мегапонт на брега на Тарентския залив. За голяма радост на Спартак и трите града се оказаха порядъчно богати.
Когато Алузо свърши с дялкането на Бациатовия череп, Спартак й беше подарил тънка сребърна пластина, с която да го обкове отвътре. Но след като навестиха Консенция, Турий и Мегапонт, я посъветва да изхвърли среброто и да го замести със злато. Във всичко това имаше известна романтика — романтика, подчертавана от тайнствената личност на Алузо, която разсъждаваше като варварка, но владееше много магии и беше живият талисман на Спартак. Докато тракийката беше с него, той можеше да се смята за един от любимците на фортуна.
Да, Алузо беше прекрасна. Можеше да намира водоизточници, да предусеща бедствия, да изнамери най-правилния съвет за всичко. С червените си устни, с чупливите си коси и светлите си като на вълк очи тя се нравеше все повече на Спартак — може би защото се беше окичила със златни накити, които тежаха колкото нея, а може би защото беше истинска тракийка — за какъвто се смяташе той. Двамата принадлежаха един на друг и Алузо беше въплъщение на всички странни преображения, през които беше минал Спартак.
В началото на април той прекосяваше Източен Самний убеден, че поне там градовете ще застанат зад него. Но нито Езерния, нито Бовиан, нито Беневент или Сепин приеха предложенията му. Пък и самнитските градове не си струваха усилията да бъдат обсаждани — Верес и Цетег ги бяха опустошили. И все пак намираха се все още самнити, които на своя глава бягаха от родните си места и се записваха в бунтовническата армия. Спартак командваше не по-малко от деветдесет хиляди души.
Толкова много хора на едно място, убеждаваше се Спартак, бяха трудни за управляване. Макар войската да беше разпределена в легиони и да беше въоръжена по римски образец, Спартак усещаше постоянната липса на кадърни офицери, които да наложат желязна дисциплина, да ограничат пиянството и неизбежните прояви на насилие, породени от женското присъствие в лагера. Време беше, реши той, армията да се насочи на север — към Галия, откъдето да се прехвърли в Испания при Квинт Серторий. Нямаше да мине по удобните пътища западно от Пиренеите — все още се боеше да приближава Рим, а щеше да следва адриатическото крайбрежие, прекосявайки областите, които се бяха сражавали най- ожесточено срещу римското надмощие на полуострова — земите на маруцини, вестини, френтани, както и Южен Пицен. Там щяха да се намерят последователи!
Но Крикс не желаеше да ходи до Близка Испания, нито го желаеха трийсетте хиляди войници от неговата част.
— Защо да отиваме толкова далеч? — питаше той. — Ако всичко, което разправяш за Квинт Серторий, е истина, то той все някой ден ще дойде в Италия. По-добре да ни завари в Италия, стъпили с крак върху врата на Рим. Оттук до Испания са осемстотин километра, като през цялото време ще трябва да се бием с галските племена, които не могат да ни различат от всички останали римляни. С моите хора против идеята да напускаме Италия.
— Ако ти и твоите хора сте против идеята да напуснете Италия — разгневи се Спартак, — то стойте си в нея! Имам близо сто хиляди войници, за които трябва да мисля, много са ми! Затова ти си върви, Криксе, колкото по-далеч, толкова по-добре за мен! Прибери си трийсетте хиляди глупака и си стой в Италия!
Когато Спартак и останалите седемдесет хиляди бунтовници, заедно с огромния обоз и четирийсетте хиляди жени — без да се броят децата — поеха на север, за да прекосят река Тиферн, Крикс и неговите трийсет хиляди войници се насочиха в обратната посока — към пристанището Брундизий. Беше краят на април.
По това същото време консулите Гелий и Клодиан напуснаха Рим и отидоха да изведат армията си от Капуа. Бившият претор Квинт Арий беше съобщил на сената, че четирите легиона в Капуа са се подготвили достатъчно. Арий не гарантираше, че стават за люти битки, но се надявал, че е така.
Когато двамата консули пристигнаха в Капуа, там вече знаеха за разрива между Спартак и Крикс, както и за това, че Спартак се е насочил на север. Римляните бързо съставиха план за действие. Квинт Арий щеше да вземе един легион и щеше да се насочи на юг, за да подгони Крикс. Гелий щеше да командва втория легион и да се залепи с него за Спартак — докато Арий не се присъедини към него. В това време Клодиан и последните два легиона щяха да префучат покрай Рим и по Валериевия път щяха да прекосят Апенините и да се озоват на адриатическия бряг. Двамата консули щяха да обкръжат от две страни Спартак.
Няколко дни по-късно Квинт Арий изпрати радостна вест. При числено превъзходство пет към един в полза на бунтовниците войниците му се бяха спотаили по склоновете на планината Гарган в Апулия и бяха атакували изненадващо недисциплинираната и зле построена армия на Крикс. Той и всичките му трийсет хиляди последователи бяха загинали — онези, които оцеляха в сражението, бяха публично екзекутирани. Квинт Арий не желаеше да оставя врагове в тила си.
Гелий нямаше същия късмет. Както Арий се справи с Крикс, така постъпи Спартак с Гелий. Единственият легион на консула се пръсна в панически ужас в момента, в който от планинските склонове към тях се спусна многократно по-голямата армия на бунтовниците — както се оказа, войниците бяха постъпили разумно и малцина загинаха на бойното поле. Освен това бяха взели добра дистанция пред преследвачите си, та не се наложи да захвърлят оръжието си. Когато Арий се присъедини към Гелий, двамата успяха годе да изправят пострадалия легион на крака. Във всеки случай не се налагаше връщане в Капуа.
Спартак продължи право на север, за да се разправи с Лентул Клодиан. Един пленен римски трибун му беше издал плановете на врага и той смяташе на свой ред да го вкара в капана. При Хадрия двете армии се сблъскаха и изходът беше кажи-речи като с Гелий. Армията на Клодиан се пръсна на всички страни. Така Спартак можеше да продължи безпрепятствено на север.
Без да се отчайват, Гелий, Клодиан и Арий събраха четирите легиона на едно място и си опитаха още веднъж късмета при Фирм Пицен. И този път бяха разгромени. Спартак вече беше навлязъл на територията на галската земя. Прекоси Рубикон и в края на секстил се озова в Италийска Галия. Емилиевият път скоро щеше да го изведе при Плаценция и склоновете на Западните Алпи.
Долината на Пад беше богата на всякаква растителност, за конете имаше обилна паша, за хората — пълни догоре хамбари, до които градовете не можеха да откажат достъп. След като се научи да опустошава всеки град, който се изпречи на пътя му, Спартак не виждаше причина да бъде благосклонен тъкмо към жителите на Италийска Галия.
При Мутина, на средата по пътя за Алпите, огромната армия на Спартак се сблъска с единствения легион, който управителят на провинцията Гай Касий Лонгин имаше под ръка. Римляните се биха с достойнство, но нямаха шанс за победа. Касиевият легат Гней Манлий се появи на свой ред два дни по- късно начело на втория легион, но и той беше сразен.
Последният римлянин, с когото Спартак бе разговарял лично, беше военният трибун, заловен при първия разгром на Гелий Попликола няколко месеца по-рано. Нито при Хадрия, нито при Фирм Пицен Спартак не бе успял да срещне отблизо Гелий, Клодиан или Арий. Но при Мутина армията му се сдоби с двама знатни пленници — Гай Касий Лонгин и Гней Манлий, затова бунтовникът си направи удоволствието да разговаря с тях — нека най-сетне двама членове на сената видят с очите си с кого си има работа цяла Италия. Време беше в Рим да научат кой е врагът им. Спартак нямаше намерение да убива или задържа Касий и Манлий — искаше те да се приберат в Рим и да разкажат за преживяното.
За всеки случай Спартак беше оковал и двамата пленници във вериги. Преди да ги доведат при него, беше облякъл чисто бяла римска тога и се беше разположил на подиум, така че да ги гледа отвисоко. Касий и Манлий го изгледаха с видимо учудване, но едва когато Спартак ги заговори с кампанийския си акцент, те окончателно се увериха откъде е родом.
— Ти си италиец! — възкликна Касий.
— Римлянин — поправи го Спартак.
Но в рода на Касиите не се раждаха страхливци. Всички бяха по природа храбри и дори свирепи, но дори да допускаха някоя фатална грешка като пълководци, никога не бягаха от полесражението. Този Касий се оказа достоен наследник на предшествениците си. Вместо да показва уплаха, той вдигна окованата си ръка и заканително размаха юмрук към красавеца на подиума.
— Да не бяха тия позорни окови, щеше да си мъртъв римлянин! — процеди той през зъби. — Дезертьор
