принадлежал на сената, но е бил избиран най-малкото за претор.
Разбира се, всички в сената, а и извън него знаеха, че има един-единствен човек, отговарящ на така поставените условия, при това само един кандидат, който стоеше със скръстени ръце в Рим, не управляваше никоя провинция и не водеше никакви военни действия срещу други външни врагове. Този кандидат можеше да се похвали с авторитет сред суланските ветерани и беше доказал, че го бива за пълководец. Казваше се Марк Лициний Крас. Предишната година беше градски претор, но след края на мандата си съзнателно отказа да поеме управлението, на която и да е провинция, оправдавайки се с необходимостта хора като него да изпълняват дълга си в Рим, а не в някой затънтен край на империята. У друг човек подобна леност и липса на политически амбиции щеше да бъде публично осъдена, но Марк Крас имаше право да проявява слабости в крайна сметка повечето сенатори му дължаха някаква сума пари.
Самият Крас не беше настоявал за издигането си. Стоеше в кабинета си зад Мацел Купеденис и чакаше. Всъщност кабинет не беше точното определение, ставаше дума за голяма приемна, която имаше с какво да учуди всеки полюбопитствал да ги види. По стените на помещенията не висяха скъпи картини, никъде не се виждаха меки и удобни кушетки, нямаше просторни преддверия, където клиентите на Крас да си побъбрят, докато чакат, нямаше и слуги, които да ги черпят с фалернско вино и редки сирена. Това също не беше в стила на Крас. Тит Помпоний Атик например, неговият някогашен партньор, който сега го ненавиждаше до смърт, водеше делата си насред изящни интериори и достолепен лукс. Крас обаче не можеше дори да си обясни защо му е на един делови римлянин да се обгражда с красиви вещи и произведения на изкуството. За него това беше претрупване на пространството и излишно харчене на пари. Не си струваше да се хвърлят пари за някакви служебни помещения, в които се предполага, че човек върши работа. Когато сам се намираше в приемната си, Крас сядаше зад голяма маса в далечния ъгъл на залата, наобиколен от счетоводители, писари и секретари, които деляха същото помещение. Това можеше да му създава известни неудобства, но пък така беше сигурен, че държи всички свои служители под око. А той не обичаше да изпуска нищо от поглед.
Не, той нямаше причина да вдига шум около себе си и да си създава сенаторско лоби. Нека Помпей Велики харчи пари и за такива излишни удоволствия! Той подпомагаше финансово колегите си в сената, при това, без да им иска лихва. Докато Помпей никога нямаше да види обратно парите, раздадени като подкупи, Крас можеше да разчита на всяка една сума поотделно по всяко време и във всяка ситуация.
През септември сенатът започна работа. Марк Лициний Крас беше попитан дали ще се съгласи с пълен проконсулски империум, с който да събере осем легиона армия и да поеме командването във войната срещу тракийския гладиатор Спартак. На него му бяха нужни няколко дни да обмисли. Но когато взе решението, му бяха нужни само няколко изречения, за да отговори положително на сенаторите. За Цезар, който го наблюдаваше от мястото си в отсрещния край на Курия Хостилия, поведението на Крас доказваше колко тежат в политиката физическото присъствие и миризмата на парите.
Крас беше доста висок, но не му личеше заради широките рамене. Никой не можеше да го нарече дебел, по-скоро беше як като добиче, имаше едри китки, тежки ръце, широк врат и мощни рамене. Облечен в тога, придобиваше неясна четвъртита форма, но беше достатъчен един поглед на свободната му дясна ръка, за да се видят мускулите му. Крас имаше широко лице, доста безизразно, но в никакъв случай отблъскващо. Светлите му сиви очи гледаха някак добродушно и дори мило. Косите и веждите му бяха светлокестеняви, а кожата му лесно почерняваше на слънце.
Той се обърна към сената с учудващо тънкия си глас (Аполоний Молон би го обяснил с късия му врат, разсъждаваше Цезар):
— Назначени отци, аз си давам пълна сметка каква чест ми оказвате, предоставяйки ми върховното командване в тази война.
Млъкна за няколко секунди, през които оглеждаше редиците пред себе си.
— Аз съм скромен човек и съзнавам, че каквото влияние в обществото имам, то се дължи единствено на подкрепата у множество богати римски граждани, членове на конническото съсловие, които нямат възможност да упражняват пряко влияние върху решенията на тази свята институция. Тези хора са може би хиляда на брой, за мен техният глас значи много и аз не бих посмял да поема такава тежка отговорност, без да съм се уверил в тяхното съгласие. Ето защо с най-голямо уважение моля сената да представи сенатус консултум пред народното събрание. Ако народното събрание одобри предложението ви, ще се радвам да поема командването.
„Хитрец бил тоя Крас!“ — помисли си Цезар.
Това, което сенатът даде, пак сенатът бил могъл да отнеме. Както беше постъпил с двамата консули Гелий и Лентул Клодиан. Но ако народното събрание приемеше указ, предложен от сената, то само народното събрание би могло да го отмени. Което всъщност не беше невъзможно. Но след като според законите на Сула народните трибуни бяха лишени от всякаква политическа инициатива, а в сената хората постоянно бягаха от отговорност, един указ, приет от народното събрание, щеше да осигури изключително здрави позиции за Крас.
Никой не се изненада, когато сенатът се подчини на искането му и прокара своя сенатус консултум. Още по-малко се изненада, когато народното събрание гласува указа с почти пълно единодушие. Марк Лициний Крас се ползваше с по-твърда законова база във войната със Спартак, отколкото Помпей в тази със Серторий. На Помпей империумът беше гласуван единствено от сената, докато името на Крас беше записано на таблиците.
Марк Крас беше доказал своята способност да прави от нищо нещо. Навремето беше успял с цената на големи разходи да научи робите от тържищата, които никой не беше смятал за способни, на какъвто и да е квалифициран труд, да се заемат с най-сложните занаяти. Сега пак щеше да докаже невероятната си изобретателност, като спечели една почти обречена война.
Първото, което стори, бе да обяви имената на своите легати: Луций Квинкций, петдесет и две годишния досадник от съдилищата, когото всички в сената ненавиждаха; Марк Мумий, който скоро щеше да навърши възраст за претор; Квинт Марций Рекс, по-млад, но вече сенатор; Гай Помптин, млад и обещаващ военен; както и Квинт Арий — единствен от досегашните участници във войната срещу Спартак.
След това обясни пред сената, че тъй като броят на убитите и дезертьорите беше стопил четирите консулски легиона на два, смятал да използва услугите само на първите дванайсет, при това от новоизбраните старши военни трибуни; мандатът на действащите почти бил изтекъл, а той смятал, че няма да е полезно войниците от провалилите се легиони да сменят преките си началници месец след началото на активни бойни действия. Ето защо Крас щял да привика новоизбраните трибуни отрано в легионите. Най- накрая повика по свой избор един от новите квестори — Гней Тремелий Скрофа, от стара преторска фамилия.
Междувременно новият проконсул замина за Капуа и прати свои хора да разбунят духовете сред старите му войници, с които се бе сражавал срещу Карбон и самнитите. Крас трябваше да сформира, при това изключително бързо, шест легиона. Някои критици си спомниха старите му навици, когато бе присвоявал цялата спечелена плячка за себе си, затова се очакваше, че малцина ще се отзоват на повика му. Но дали годините бяха изличили неприязънта от сърцата на ветераните, дали повечето бяха забравили за случая с град Тудер, ветераните съвсем скоро се наредиха под орлите на Красовите легиони. До началото на ноември, когато се разбра, че хората на Спартак са се обърнали на юг и отново приближават от Емилиевия път, Крас беше почти готов за действие.
Най-напред трябваше да се оправи с остатъците от консулските легиони. Те продължаваха да лагеруват при Фирм Пицен, където ги бяха оставили победените Касий и Клодиан. В лагера бяха намерили убежище двайсет кохорти (колкото съставяха два легиона), но войниците принадлежаха към всичките четири легиона, затова не бяха свикнали да действат заедно. Нямаше начин оцелелите войници да бъдат предислоцирани отново в Капуа, не и преди Крас да попълни другите легиони. През последните години Рим почти не беше набирал войници и повечето тренировъчни лагери край Капуа бяха занемарени и неподходящи, за каквито и да е учения.
Затова Крас прати Марк Мумий и дванайсетте военни трибуни да приберат двайсетте кохорти от Фирм Пицен. Крас знаеше, че Спартак се е приближил до Аримин. Мумий имаше строга заповед да избягва сблъсък
