скандалните хроники, не като на колега.
— Имате право. Вижте сега, защо станахте за смях пред цял Лондон, та и в Ню Йорк? Като си помисля за скандала с онази барманка…
— Да погребем миналото — прекъсна го Джими. — Но не съм толкова голям грешник, както се опитват да ме изкарат. Знаеш как е, чичо Пит. — Интимното обръщение накара финансиста да се сепне, но навреме се овладя и си замълча. — Когато, тласкан от благородни подбуди, се опитваш да защитиш бедната девойка и да разнообразиш ежедневието й, тя решава да съдере кожата ти. Освен това не беше барманка, а работеше в цветарски магазин.
— Не разбирам какво значение има професията й.
— Има, и още как. Представи си каква е разликата между земното и романтичното. Дали някога си изпитвал върху себе си хипнотичното въздействие на магазин за цветя? Запомни го от мен, чичо Пит, всяка девойка е досущ ангел, когато е заобиколена от великолепни цветя. Действах безразсъдно под влияние на романтичната обстановка. Не бях на себе си. Прозрях грешката си едва когато видях девойката извън работното й място. Но тази глава от живота ми завинаги е приключена. Вече съм нов човек — трезвомислещ и сериозен.
Междувременно господин Пет беше набрал някакъв телефонен номер. От слушалката се разнесе женски глас. Чичото затвори телефона и промърмори:
— Леля ви нареди веднага да отидем у дома.
— Готов съм. Пък и ти ще имаш оправдание да напуснеш работното си място. Обзалагам се, че си доволен от пристигането ми. Колата чака ли отвън или ще вземем метрото?
— С метрото ще стигнем по-бързо. Леля ви е много изненадана и много щастлива, че сте тук.
— Днес ощастливявам всеки, когото срещна — промърмори Джими, забеляза изпитателния поглед на събеседника си и продължи: — В главата ти се върти нещо, но не знам какво е. Защо ме гледаш така?
— Мислех си за нещо.
— Джими — подкани го младежът.
— А?
— Говори ми на „ти“. По този начин ще се отпусна и ще преодолея стеснението си.
— Стеснението ли? — изсмя се господин Пет. — Ако имах твоето нахалство… — Млъкна, тежко въздъхна и дружелюбно изгледа младежа. — Мисля, че си добро момче. Не в общоприетия смисъл, разбира се, но си различен от онази паплач… от онези хора в дома ми.
— Какви хора?
— Леля ти е нещо като покровителка на гениите в литературата. Напълнила е къщата ни с поети и тем подобни. Присъствието ти ще бъде за мен истинско удоволствие. Ще виждам поне едно нормално човешко същество. Не виждам как ще те вкараме в правия път, Джими, но съм много щастлив, че си тук.
— Добре го каза, чичо Пит! — възкликна младежът. — От мен да го знаеш, че си върхът. Ти си най- свестният финансов магнат, когото съм срещал.
Тринайста глава
Господин Пет и Джими Крокър излязоха от метростанцията на Деветдесет и шеста улица и поеха към къщата на Ривърсайд Драйв. Подобно на всеки, който за пръв път зърнеше сградата, Джими изпадна в потрес, но бързо се окопити и последва чичото по павираната пътека, водеща към парадния вход.
— Леля ти сигурно е в гостната — отбеляза домакинът, докато отключваше вратата.
Влязоха и щом младежът се огледа, установи, че макар отвън къщата да е като трън в очите на почитателите на изящната архитектура, обзавеждането е дело на най-добрия нюйоркски декоратор.
— Човек би се чувствал като в рая в този дом, ако не му се налага да се съсипва от работа — отбеляза той.
— Не говори така пред леля си — сгълча го господин Пет. — Мисли, че вече си улегнал и си се върнал, за да се установиш тук.
— Определено ще го сторя. Така ще се закотвя за службата си, че и след двайсет години не ще успееш да се отървеш от мен.
Щом чичото отвори вратата на гостната, някакво космато същество изскочи от кошничката си, закова се посред стаята и пискливо залая. Беше Ейда, любимото померанско кученце на госпожа Пет. Чичото, който не криеше омразата си към животинчето, го изгледа накриво и въведе госта в приемната.
— Ето го и Джими Крокър, Неста.
Домакинята беше красива жена на средна възраст, която толкова приличаше на мащехата на Джими, че за миг той загуби самообладание и заекна:
— Д-добър ден. К-к-как си, лельо Неста?
Поведението му направи благоприятно впечатление на госпожа Пет, която изтълкува смущението му като проява на разкаяние.
— Останах безкрайно изненадана, когато Питър ми телефонира — отбеляза тя. — Нямах представа, че възнамерявате да се върнете в родината. Добре дошли.
— Благодаря за ласкавите думи.
— Запознайте се с вашия братовчед Огдън.
Едва сега Джими забеляза момчето, което се бе разплуло на канапето. Хлапакът не си беше направил труда да стане при влизането на госта. Дори когато майка му го представи, се престори, че се е задълбочил в книгата, която четеше.
Джими се приближи до канапето и се втренчи в момчето. Беше превъзмогнал първоначалното си смущение и както обикновено ответната му реакция бе необмислена. Забучи пръст в ребрата на Огдън (или по-точно в отпуснатите му телеса), при което изуменият хлапак нададе кански писък.
— Значи ти си Огдън. Прави ми впечатление, че не растеш на височина, а на широчина. Досущ балон си. Какъв ли ти е диаметърът?
Думите му мигом накараха Неста Пет да си промени мнението за него. Беше потресена от пренебрежителното му отношение към любимия й син.
— Моля да не безпокоите Огдън, Джеймс — процеди тя през стиснати зъби. — Днес не се чувства добре. Има стомашни болки.
— Пак си преял, нали, приятел? — закачливо подхвърли Джими. — И аз се тъпчех до пръсване, когато бях на неговата възраст. Всичките му болежки ще изчезнат, ако папка по-малко и прави повече физически упражнения.
— Какви ги дрънка тоя? — запротестира малкият шишко.
— Погледнете! — безгрижно продължи Джими и впи пръсти в меката плът на момчето. — Всичко това трябва да се стопи. Ето какво ще направим — ще си купя анцуг и гуменки и довечера с братовчеда ще потичаме по булеварда. Ще му се отрази страхотно. Другата задължителна процедура е да скача на въже — незаменимо средство за онези, дето трябва да свалят излишните килограми. Само след няколко седмици буквално няма да познаете този юнак…
— Състоянието на Огдън е доста комплицирано — студено го прекъсна госпожа Пет. — За него се грижи доктор Бригиншоу, на когото имаме пълно доверие.
Настъпи гробно мълчание, което сякаш парализира присъстващите и което господин Пет се опита да наруши, като затътри крака по пода и се изкашля. Съпругата му продължи все тъй с леден тон:
— Дано завръщането ви, господин Джеймс, да означава, че сте улегнали и сте решили да се захванете с някаква работа.
— Обещавам да се трудя като къртица — промърмори младежът, който не беше забравил предупреждението на чичото. — Лошото е, че в момента съществува известна несигурност за какво съм кадърен. С чичо Пит обсъдихме проблема, но не стигнахме до разрешение.
— Толкова ли не ти хрумва някаква професия? — намеси се господин Пет.
— Онзи ден прегледах целия справочник за професиите и…
— Онзи ден ли? Та нали си пристигнал днес.
— Исках да кажа, че го прелистих тази сутрин, докато търсех адреса ви — измъкна се младежът. — Струва ми се, че откакто параходът влезе в пристанището, са изминали няколко дни… Ето какво измислих —
