най-добре е задочно да се изуча за електроинженер или нещо подобно. Докато пътувах с метрото, четях списание и се натъкнах на страхотна реклама за гарантирано обучение във всякаква професия — от леярство до птицевъдство. Рекламният текст започваше така: „Тъпчите на едно място, защото ви липсва квалификация.“ Сякаш е написано тъкмо за мен. Още довечера ще им драсна няколко реда, та да ме осветлят как се отглеждат пилета.
Възможният коментар на госпожа Пет по въпроса с птицевъдството беше възпрепятстван от появата на Ан. От прозореца на стаята си младата жена бе видяла пристигането на Джими и на чичо си и след като изчака известно време младежът да бъде представен на госпожа Пет, се осмели да отиде в дневната, за да провери дали заговорът не е разкрит.
Онова, което зърна, я поуспокои. Наистина атмосферата беше малко напрегната, което според нея беше съвсем естествено предвид обстоятелствата. Внезапно се досети, че леля й не я е осведомила за обаждането на господин Пет. Следователно би трябвало да бъде изненадана от присъствието на „непознатия“. Чичо й се нагърби с представянето:
— Джими, това е племенницата ми Ан Честър. Ан, представям ти Джими Крокър.
Младежът се възхити от престорената й изненада. Тази Ан беше истинска актриса.
— Джими Крокър ли? — сепна се тя.
Господин Пет се питаше дали да не добави, че двамата са стари познати, но благоразумно се въздържа. Неприятният инцидент с интервюто се беше случил преди пет години. Джими положително го е забравил, няма смисъл да го поставя в неловко положение. Ако пък Ан реши да възбуди старата вражда, нейна си работа.
— Разбрах, че сте се отказали от завръщането в родината — отбеляза младата жена.
— Размислих и промених решението си.
Господин Пет, който не откъсваше поглед от тях, ненадейно възкликна:
— Точно така! Цял ден се мъча да си спомня къде съм виждал Джими. Едва сега се сетих, че е било на борда на „Атлантик“!
Ан крадешком извърна очи към младежа и с облекчение установи, че ни най-малко не е разтревожен от застрашителното развитие на събитията.
— С „Атлантик“ ли пристигнахте, господин Крокър? — попита, ни лук яла, ни лук мирисала. — Не може да бъде. Ние също пътувахме с този параход и все щяхме да се срещнем на палубата или в каюткомпанията.
— Предлагам да си говорим на „ти“. Казвай ми Джими, „господин Крокър“ е прекалено официално. Та нали баща ми е вторият съпруг на сестрата на леля ти. Хората казват, че кръвта вода не става. А колкото до пътуването с „Атлантик“, имаш право — никога не съм стъпвал на борда му. Пристигнах с „Карония“, който тази сутрин хвърли котва в нюйоркското пристанище.
— Бас държа, че с „Атлантик“ пътуваше младеж, който беше твое копие.
— Физиономията ми е доста обикновена, сигурно си приличам с много младежи по света — отбеляза Джими.
— Сигурно си спомняте човека, за когото говоря — настояваше чичото, без да му хрумва, че разпалва подозрението на двамина от присъстващите. — По време на обедите и вечерите се хранеше на съседната маса. Невъзможно е да не си го забелязала, Неста.
— Сигурно си забравил колко ме измъчваше морската болест и че изобщо не стъпвах в каюткомпанията.
— И ти ли не го помниш, Ан? Веднъж дори те видях да разговаряш с него на палубата.
— Нима? Въобще не се сещам за някой от спътниците ни, дето поне малко да прилича на Джими.
— Божичко, започвам да мисля, че съм се побъркал — озадачено промълви господин Пет. — Сигурно съм се припознал. — Погледна часовника си и добави: — Време е да се връщам на работа.
— Ще те придружа до някъде, чичо Пит — обади се младежът. — Тъкмо ще уредя да изпратят багажа ми тук.
— Защо не телефонираш в хотела? — попита господин Пет, който сякаш нарочно им подлагаше динена кора. — В кой хотел си оставил куфарите си?
— Налага се сам да отида, за да опаковам нещата си.
— Ще се върнеш ли за обяд? — поинтересува се Ан.
— Разбира се, ще уредя всичко само за половин час.
След като двамата излязоха, тя се поотпусна и с облекчение въздъхна. Всичко беше минало като по мед и масло.
Ала щастието й беше мимолетно. Бе й съдено да изпита шок, който разтърси нервната й система. Неста Пет се приведе към нея и възбудено зашепна:
— Ан, забеляза ли нещо подозрително?
Младата жена с усилие се овладя.
— За какво намекваш, лельо Неста?
— За младежа, който се представя за Джими Крокър.
Ан се вкопчи в страничните облегалки на креслото.
— Не те разбирам, лельо — промърмори и се опита да се засмее. Стори й се, че изминаха векове, докато гласните й струни се задействат, ала звукът, изтръгнал се от гърлото й, не приличаше на смях. — Откъде ти хрумна подобна нелепа идея? Никой освен Джими Крокър не знае за желанието ти да го доведеш обратно в Америка. Не си споделила намерението си с никого, нали?
Този аргумент накара госпожа Пет да се поколебае за миг, макар че не възнамеряваше да загърби подозренията си само защото са се оказали неоснователни.
— Те имат шпиони навсякъде — настойчиво прошепна.
— Кои са „те“?
— Служителите на чуждестранни тайни служби. Още вчера лорд Уизбийч ме предупреди да си отварям очите на четири и да подозирам всекиго. Съществувала реална опасност да се опитат да откраднат изобретението на Уили.
— Сигурно се е пошегувал.
— Напротив, говореше съвсем сериозно. Посъветва ме да подозирам всеки новодошъл…
— Този тип наистина е подозрителен — намеси се Огдън, който не беше помръднал от канапето.
Госпожа Пет се сепна:
— Миличък! Забравих, че си тук. — Сетне нададе вик, сякаш присъствието му я беше навело на ужасяваща мисъл: — Ами ако този човек е намислил да те отвлече? Как не ми хрумна по-рано!
Ан реши, че е крайно време да се намеси. Догадките на леля Неста обезпокоително се доближаваха до истината.
— Подозренията ти са плод на твоето богато въображение, лельо. Малко или много си повлияна от криминалните сюжети, които са залегнали в книгите ти. Невъзможно е младежът да е измамник — едва ли би поел толкова голям риск. Та нали моментално ще го разобличиш, ако чрез телеграма запиташ госпожа Крокър, дали завареният й син е в Америка.
Блъфът беше доста смел, тъй като, ако последваше съвета й, леля Неста щеше да разкрие заговора, но Ан бе принудена да рискува. Непременно трябваше да разбере дали лелята ще се допита до госпожа Крокър, или пък гордостта ще й попречи да контактува със сестра си, с която беше в жесток конфликт. Замрялото й за миг сърце отново затуптя, когато госпожа Пет с мрачна решителност обяви:
— За нищо на света няма да телеграфирам на Юджиния!
— Напълно те оправдавам, но измамникът не би могъл да знае какви са отношенията помежду ви.
— Имаш право.
Ан отново изпита облекчение, но следващите думи на лелята я накараха да настръхне.
— Едно не проумявам — защо чичо ти е толкова сигурен, че младежът е бил наш спътник на „Атлантик“?
— Навярно става въпрос за случайна прилика. Чичо Пит твърди, че съм разговаряла с онзи млад човек, следователно веднага щях да забележа приликата между него и Джими Крокър.
Неочаквано получи помощ откъдето най-малко се беше надявала.
— Знам за кого говореше чичо Пит — намеси са Огдън. — Въобще не приличаше на този нахалник.
