Ан беше толкова признателна за навременната му намеса, че дори не се удиви. Реши, че хлапакът я е видял на палубата с някого от ухажорите, които по време на пътуването се лепяха за нея като мухи на мед.
Думите на любимото й синче очевидно убедиха госпожа Пет, която промърмори:
— Май съм станала прекалено мнителна…
— Така си е, лельо Неста. Виновно е богатото ти въображение. Едва ли осъзнаваш какво безценно качество притежаваш. Като преписвах последния ти разказ, бях изумена от полета на фантазията ти. Споделих възторга си и с чичо Питър. Невъзможно е да притежаваш толкова развинтено въображение и да не си въобразяваш това-онова, нали?
Госпожа Пет престорено скромно се усмихна. Погледна към Ан с надеждата да чуе още комплименти, но племенницата й вече си беше казала последната дума.
— Имаш право, скъпо мое дете — подхвана госпожа Пет, след като се убеди, че няма да последват нови похвални слова. — Колко глупаво от моя страна да заподозра собствения си племенник. Но предупреждението на лорд Уизбийч оказа върху мен по-силно въздействие, отколкото би оказало на човек с бедно въображение.
— Разбира се — промълви Ан. Беше на върха на щастието. Позволи си най-сетне да се отпусне — за щастие критичният момент беше отминал.
— За щастие — продължи леля й, сякаш четеше мислите й — има начин да проверим дали младежът наистина е Джеймс Крокър.
Ан отново се напрегна.
— Начин ли? Какъв начин?
— Нима не ти е хрумвало, скъпа, че Скинър години наред е живял в дома на Джими?
— Скинър… Кой е този Скинър? — промърмори младата жена. Името й се струваше познато, ала ужасът дотолкова сковаваше мозъка й, че му пречеше да функционира нормално.
— Новият иконом. Буквално го отвлякох от Юджиния. Когато отидохме да я посетим, именно той ни посрещна на вратата. Едва ли някой ще знае по-добре от него дали този млад човек е Джими Крокър, или е долен самозванец.
Ан усети, че е накрая на силите си. Не беше подготвена да се справи с неочаквания удар. Отчаяно си каза, че още в зародиш планът й е бил обречен на неуспех. Ала най-важното в момента бе съучастникът й да не се връща в дома, където ще бъде разобличен. Завръщането му би означавало да попадне в коварен капан. Скочи от стола. Трябваше да го предупреди! Трябваше да го пресрещне… Нищо чудно вече да е пред външната врата! С усилие овладя желанието си да изтича навън и престорено безгрижно изчурулика:
— Прекрасно хрумване, лельо Неста. Изобщо не се сетих за новия иконом. Така най-бързо и сигурно ще се освободиш от подозренията си… Дано по-скоро да сервират обяда. Умирам от глад.
С бавни стъпки се доближи до вратата, ала щом се озова в коридора, хукна надолу по стълбата и излезе на Ривърсайд Драйв. В този момент Джими се появи иззад ъгъла. Тя изтича към него и предупредително вдигна ръце.
Четиринайста глава
Младежът спря като ударен от гръм. Неочакваната й поява го стресна. Докато вървеше насам, мислеше само за нея, но не очакваше да я види как препуска към него и отчаяно размахва ръце.
— Какво се е случило? — попита.
Младата жена го дръпна в съседната уличка:
— Не бива да се връщаш у дома. Всичко се обърка!
— Така ли? Аз пък си мислех, че съм завладял сърцата им. Във всеки случай това още важи за чичо ти. Разделихме се като първи приятели. Уговорихме се утре да отидем на бейзболен мач. Той ще излъже в службата, че има среща със самия Карнеги.
— Проблемът не е в чичо Питър, а в леля Неста.
— Признавам, че вината е моя. Май бях доста нетактичен с нейния любим Огдън. Сигурно ми е сърдита, задето поощипах тлъстото хлапе…
— Няма нищо общо с Огдън — нетърпеливо го прекъсна Ан. — Положението е критично — леля Неста се е досетила, че не си истинският Джими Крокър.
— Не може да бъде!
— Опитах се да й хвърля прах в очите, обаче тя не миряса. Решила е да те подложи на изпитание — ще престане да те подозира, ако икономът Скинър потвърди самоличността ти. Ако ли не, ще те обяви за измамник.
Джими озадачено смръщи чело:
— Сигурно се е побъркала. Не бях чувал за подобно изпитание. Представи си да обвини някого в измама само защото икономът й не го познава. Убеден съм, че има стотици почтени люде, когото въпросният капацитет никога не е виждал.
— Скинър пристигна от Англия преди няколко дни. Напуснал е службата си при госпожа Крокър, за да работи при леля Неста. Схващаш ли връзката?
Младежът смаяно я зяпна. Ан говореше бавно и отчетливо, ала все пак му се стори, че не е разбрал правилно. Как е възможно някой си Скинър да е бил иконом в дома на мащехата му, след като Бейлис работеше за семейство Крокър откакто се бяха установили в Лондон?
— Сигурна ли си?
— Разбира се. Тъкмо този Скинър ги е посрещнал, когато са посетили Юджиния Крокър. Чичо Пит се похвали, че има лична заслуга за привличане на този ценен кадър. Поговорили си в коридора и открил, че икономът е страстен почитател на бейзбола…
Невероятна мисъл прониза като мълния съзнанието на Джими. Беше толкова абсурдна, че той моментално я отхвърли. И все пак… напоследък се случваха изключително странни събития. Възможно ли бе…
— Как изглежда този Скинър?
— Нисък, набит, гладко избръснат. Допада ми. Мислех, че хората с неговата професия са като бездушни автомати, но той е симпатяга. Защо питаш?
— От любопитство.
— Сигурно си наясно, че не можеш да се върнеш в къщата. Икономът ще заяви, че не си Джими Крокър, и ще те арестуват.
— Не виждам причина за паника. Щом толкова приличам на Крокър, че чак приятелите му се припознават, защо и икономът да не се припознае?
— Но…
— Не бива толкова лесно да се отказваме. Ако този Скинър не ме познае, когато ни отвори, ще се убедим, че сме разкрити и ще имаме достатъчно време да изчезнем. Ако ли пък приликата ми с Джими Крокър го подведе, ще продължим да действаме според предварителния план. Предлагам да позвъним, а когато Скинър се появи, ще му кажа: „Радвам се да те видя, стари приятелю“ или нещо подобно. Той ще ме изгледа озадачено или ще започне да се умилква като вярно куче. Ще съобразим по-нататъшните си действия с реакцията на господин иконома.
Позвъниха на вратата. Дочуха се стъпки. Ан се вкопчи в рамото на Джими и прошепна:
— Настъпи часът на истината!
Вратата се отвори и подозренията на младежа се потвърдиха: на прага застана баща му, издокаран с фрак и почтително се поклони. Бог знае как и по каква причина се бе озовал в дома на семейство Пет, но присъствието му беше факт.
Джими знаеше колко чужди са му сдържаността и тактичността. Крокър старши беше от онези прями хора, които не умеят да прикриват чувствата си и ако попаднат в заплетена ситуация, незабавно искат да им бъде разяснена. Налагаше се да действа мигновено, докато изуменият му родител, откривайки го където най-малко е очаквал, не произнесе фаталните думи, които ще провалят всичко. Още миг и баща му щеше да възкликне: „Джими, момчето ми!“
Махна с ръка и небрежно подхвърли:
