виждам. Диктуването ще прибави хиляди лири годишно към приходите ти. Казвам го с ясно съзнание, момко — хиляди. И ако продължиш да водиш редовен и умерен живот и пестиш парите си, сам ще се изненадаш как капиталът ти ще набъбне. Парите при пет процента сложна лихва се удвояват на всеки четиринайсет години. Когато станеш на четиридесет…
Изглеждаше невъзпитано да се прекъсне идиличният му поток на мисли след всички тези комплименти, но трябваше да го направя.
— Няма значение какво ще се случи с мен, когато стана на четирийсет — казах аз. — Онова, което искам да знам, е какви са тези приказки, че ти си гарантирал на мис Мейсън сто лири?
— А, тя ти е казала? Да! — безгрижно заяви Ъкридж. — Гарантирах ги. Въпрос на съвест, стари друже. За мен, като мъж на честа, просто нямаше избор. Нали разбираш, не мога да се измъкна, моя беше вината, че леля ми я уволни. Трябва да й помогна в този труден час, момко, трябва да й помогна.
Аз го изгледах учудено.
— Виж сега — изрекох строго аз, — хайде да поставим нещата по местата им. Преди няколко дни изкрънка от мен пет шилинга и каза, че те щели да ти спасят живота.
— Точно така, момко, точно така.
— А сега ми приказваш, че ще хвърлиш сто лири без да ти мигне окото сякаш си Ротшилд. Да не би да пушиш хашиш или да смъркаш нещо?
Когато се надигна и ме погледна през тютюневия дим, в очите на Ъкридж се четеше обида.
— Този тон не ми харесва, момко — укорително каза той. — Кълна се, направо ме наранява. Звучи така, сякаш си загубил вяра в мен, в моята прозорливост.
— О, знам я твоята прозорливост. И онзи твой голям, широк, гъвкав поглед върху нещата. И твоята огромна, пламенна предприемчивост и уши, които стърчат под прав ьгъл като крила на вятърна мелница. Но това никак не ми помага да разбера откъде, дявол да го вземе, очакваш да намериш сто лири.
Ъкридж се усмихна снизходително.
— Нали не мислиш, че щях да гарантирам парите за бедната малка Дора, ако не знаех откъде да ги докопам, а? Ако ме попиташ дали разполагам с тях в този момент, честно ще ти отговоря — не. Но те се мержелеят на хоризонта, момко, мержелеят се на хоризонта. Чувам как пляскат с криле.
— Да не би Билсън Тупалката да се бие с някого и да ти донесе отново цяло състояние?
Ъкридж потръпна от неприятния спомен и по лицето му отново се изписа болка.
— Не споменавай името на този човек пред мен, старче — помоли той. — Всеки път, когато си помисля за него, направо ми причернява пред очите. Не, онова, с което разполагам този път, е сериозен делови проект. Можеш спокойно да го наречеш първокласен. Онзи ден случайно срещнах един тип, с когото се запознах в Канада.
— Не знаех, че си бил в Канада — прекъснах го аз.
— Разбира се, че съм бил в Канада. Иди там и питай първия срещнат дали съм бил в Канада. Канада! Бил съм в Канада, да. А като си заминавах, няколко полицаи ме изпратиха до парахода. Е, срещнах този тип на Пикадили. Луташе се насам-натам и изглеждаше съвсем изгубен. Не можах да разбера какво търси тук, защото когато се запознахме, той нямаше пукнат цент. Е, както се оказа, дошло му до гуша от Канада и заминал в Америка, за да си опита късмета и да направи пари. И, дявол да го вземе, още с първия опит успял. Купил парцел земя с размер на носна кърпичка някъде в Тексас или Оклахома и една сутрин, както си копал или садил ряпа или нещо подобно, изведнъж изригнал огромен нефтен фонтан. Очевидно подобни неща се случват там всеки ден. Ако мога да събера някоя и друга лира, проклет да съм, ако сам не ида в Тексас. Огромни открити пространства, където мъжете са мъже, момко — точно за мен работа. Е, заприказвахме се и той каза, че възнамерявал да се установи в Англия. Бил родом от Лондон, но сега за нищо на света не искал да живее тук, защото бил толкова променен. Казах му, че най-добре за него ще бъде да си купи къща в провинцията с приличен ловен парк, а той ми казва: „Добре де, как се купува къща в провинцията с приличен ловен парк?“, а аз отговорих: „Остави всичко на мен, стари друже. Ще се погрижа всичко да бъде наред“. Е, той ми каза да действам и аз отидох във „Фармингдънс“, онази агенция за недвижими имоти на Кавендиш скуеър, нали я знаеш. Поговорих си с управителя. Много почтен старец с проскубани бакенбарди. Казах му, че познавам един милионер, който си търси къща в провинцията. „Намери му една къща, момко — казах аз, — и ще си поделим комисионната“. Той каза: „Дадено!“ и всеки момент очаквам да ми съобщи, че е изровил нещо подходящо. Сам разбираш какво може да означава това. Тези брокери приемат като лична обида, ако някой клиент си тръгне от агенциите им с нещо повече от копче за прикрепване на подвижна яка и дрехите, с които е облечен, а аз участвам наполовина в подялбата. Помисли си, момко, добре си помисли.
— Ти сигурен ли си, че този тип наистина има пари?
— Направо е червив, момко. Все още не е установил, че в циркулация има и банкноти по-малки от пет лири. Заведе ме на обяд и когато даде бакшиш на келнера, онзи човечец избухна в сълзи и го разцелува по двете бузи.
Е, трябва да призная, че се успокоих, защото наистина изглеждаше, че благополучието на мис Мейсън беше поставено на здрава основа. Никога не бях предполагал, че Ъкридж може да участва в толкова сигурно делово начинание и го казах. Всъщност, аз направо прекалих с ододобрението си, защото това го окуражи да ми поиска още пет шилинга назаем, а преди да си тръгне вече преговаряхме за друга сделка, която беше свързана с авансиране от моя страна в размер на половин златна лира в един-единствен транш. Бизнесът поражда бизнес.
През следващите десет дни изобщо не видях Ъкридж. Тъй като му беше навик периодично да изчезва, не се тревожех прекомерно къде се скита моят човек, но от време на време се питах с почуда какво ли става с него. Тази загадка намери своето решение една вечер, когато вървях през Пал Мал на път за дома след късна среща с мой познат актьор, който се канеше да участва във вариететни представления и на когото се надявах — погрешно, както се оказа — да продам едноактна пиеса.
Казвам вечер, но беше почти два часа сутринта. Улиците бяха тъмни и пусти, навред цареше тишина — цял Лондон спеше с изключение на Ъкридж и някакъв негов приятел, на които се натъкнах да стърчат пред магазина за рибарски такъми на Харди. Искам да кажа, Ъкридж стърчеше, а неговият приятел седеше на паважа, облегнал гръб на стълба на близкия фенер.
Доколкото успях да видя на мъждивата светлина, той беше мъж на средна възраст, с груби черти и прошарена на слепоочията коса. Успях да огледам слепоочията му, защото — несъмнено с определен мотив — той беше нахлупил шапката си на коляното на левия си крак. Беше облечен изрядно във вечерен костюм, но видът му беше леко изпортен от пръски кал върху нагръдника на ризата, както и от факта, че по някое време в ранните часове на вечерта беше захвърлил, или някой му беше отнел, вратовръзката. Той се взираше в шапката си с оцъклен поглед. Освен това беше единственият мъж, когото бях виждал да пуши две пури едновременно.
Ъкридж ме приветства с ентусиазма на обсаден от врага гарнизон, посрещащ армейски подкрепления.
— Скъпи мой стари друже! Точно ти ми трябваш! — извика той, сякаш ме беше избрал измежду няколко конкуриращи се помежду си кандидати. — Можеш да ми помогнеш да се оправя с Ханк, момко.
— Това ли е Ханк? — попитах аз, като погледнах към облегнатия на стълба спортсмен, който сега беше затворил очи, сякаш гледката на шапката беше започнала да омръзва.
— Да. Ханк Филбрик. Това е човекът, за когото ти раказвах, човекът, който иска къща.
— Струва ми се, че не иска никаква къща. Изглежда съвсем доволен от огромната необятна шир.
— Бедният стар Ханк е малко на градус — обясни Ъкридж, като погледна своя постигнат от бедствие приятел с всепрощаващо съчувствие. — Зле му се отразява. Истината, старче, е, че когато тези типове се видят с много пари, става опасно. Нямат мярка за нищо. Единственото, което Франк е пил през първите петдесет години от живота си, е вода, а на рождените си дни се е черпил със суроватка, та сега се опитва да навакса изгубеното време. Той съвсем скоро откри, че на света съществуват и такива неща като ликьори и се опитва да ги превърне в свое хоби. Разправя, че имали страшно красив цвят. Нямаше да е толкова зле, ако се наливаше само с един, но той обича да си прави експерименти. Смесва ги, момко. Поръчва от всички и ги смесва в голяма халба. Е, искам да кажа — разсъдливо заяви Ъкридж, — не можеш да обърнеш пет или шест халби със смес от бенедиктин, шартрьоз, кумел, ментов крем и отлежало бренди без да се понакъркаш малко. Особено ако дозаредиш с шампанско и бургундско вино.
