— Не, но тя беше съпругата на посланика.
— А Моник е най-добрата приятелка на жена ми. Всъщност жена ми ми я препоръча. Били са състудентки, след това Моник е постъпила в Сервис д’Етранже и е работила там през цялото време на ужасния си брак. През всичките тези години бяха близки като две съученички… а сега всичко е толкова ясно.
Моро млъкна и отиде до бюрото, където седеше Латъм. Вдигна слушалката и набра нечий номер.
— През всичките тези години… — повтори шефът на „Дьозием“, докато чакаше да вдигнат слушалката. — Толкова дружелюбна, толкова загрижена… Не, приятели, не вие сте били мишените, а аз. Взели са решение, че времето ми е изтекло. Разкрили са ме.
— За какво говорите? — настоятелно попита Латъм.
— Съжалявам, но дори това не мога да ви кажа — Моро направи знак с ръка и заговори на френски. — Веднага идете в дома на мадам Д’Агост на улица „Сен Жермен“ и я арестувайте. Вземете със себе си жена офицер и нека задържаната веднага бъде претърсена за възможна отрова… Няма да отговарям на въпроси, просто направете каквото ви казах!
Французинът затвори телефона и уморено се отпусна на малката табуретка до стената.
— Не можете да оставите нещата така, mon ami129 — каза Де Врийс. — Като се има предвид какво преживяхме, мисля, че заслужаваме някакво обяснение, колкото и повърхностно да е то.
— Продължавам да се чудя откога го е планирала, какво е научила, какво им е разкрила…
— На кого, за Бога? — настояваше Латъм.
— На онези, които докладват на Братството.
— Хайде, Клод — продължаваше Дру. — Кажете ни нещо!
— Добре!
Моро се облегна назад и разтърка очи с лявата си ръка.
— В продължение на три години аз играех опасна игра и пълнех джобовете си с милиони франкове, които щяха да бъдат мои само ако аз се проваля, а каузата им спечели.
— Бил сте двоен агент? — изненадано го прекъсна Де Врийс и стана от леглото. — Като Фреди?
Латъм скочи от стола си.
— Двоен агент?
— Като Фреди — продължи шефът на „Дьозием“ и погледна към Карин. — Бяха убедени, че съм удобен информатор, но това беше стратегия, която не можеше да влезе в архивите на бюрото.
— Въз основа на предположението, че сте бил вербуван — натъртено произнесе Де Врийс.
— Да. Не можех да открия безопасна мрежа. Сред официалните кръгове в Париж нямаше никой, никой, на когото бих могъл да се доверя. Бюрократите идват и си отиват, по-влиятелните започват частен бизнес, а политиците гледат накъде духа вятърът. Наложи се да действам сам, без разрешение отгоре — съмнителна „солова акция“, както наричат това.
— Боже мой! — възкликна Дру. — Защо сте се поставил в това положение?
— Не бих могъл да ви отговоря. Причината е твърде отдавнашна и е по-добре да остане забравена за всички… освен за мен.
— Щом е забравена, възможно ли е да бъде толкова важна, mon ami?
— За мен е важна.
— Разбирам.
— Благодаря ви.
— Нека се опитам да сглобя всичко дотук — каза Латъм, който крачеше пред прозореца. — Споменахте за милиони, нали?
— Да, така е.
— Похарчил ли сте нещо от тях?
— Доста, защото се движех в кръгове, в които заплатата ми на директор не би ми позволила да се движа, и все повече се приближавах към целта. Плащах на други хора, които успявах да купя, и така научавах още повече.
— Истинска солова операция. И няма кой да разкаже какъв сте бил и какви са били другите…
— За съжаление е точно така.
— Но вие ни казахте — прекъсна го Карин. — Това би трябвало да означава нещо.
— Вие не сте французойка, мила моя. Освен това участвате в тайни операции, за които в никоя страна не се разказва, но които за средния гражданин са пълни с поквара.
— Не бих казал, че сте покварен — отбеляза Дру.
— И аз не мисля така — съгласи се Моро. — Но и двамата бихме могли да грешим. Имам жена и деца и бих предпочел вместо да ги подлагам на злословия по адрес на опозорения им съпруг и баща — а да не говорим за несанкциониран разстрел или присъда в затвора — да избягам с моите милиони и да живея удобно, където си пожелая. Не забравяйте, че аз съм опитен служител от разузнаването и имам право да пътувам навсякъде. Не, приятели, обмислил съм всичко. Ще оцелея, каквото и да ми струва това. Дължа го на семейството си.
— А ако не се провалите? — попита Карин.
— Ще изпратя всичко до последното су на „Ке д’Орсе“ заедно с пълен отчет за всеки франк, похарчен за соловата ми операция.
— Значи няма да се провалите — каза Латъм. — Ние няма да се провалим. Освен това аз нямам милиони, имах само брат, чието лице бе взривено, а Карин имаше съпруг, когото са измъчвали до смърт. Не знам какви проблеми имате, Моро, които не ни казвате, но трябва да приема, че са също толкова важни, колкото и нашите.
— Приемете го.
— В такъв случай мисля, че трябва да се залавяме за работа.
— Каква работа, mon ami?
— Да впрегнем главите си, въображението си. Само с това разполагаме.
— Харесва ми начинът, по който се изразявате — каза шефът на „Дьозием“. — Вярно е, че само с това разполагаме.
— След смъртта си неговият брат сякаш се е вселил в него — каза Карин, приближи се към Дру и го хвана за ръка.
— Нека се върнем към Траупман, Крьогер и втората госпожа Кортлънд — каза Латъм, пусна ръката на Карин, седна зад бюрото, нетърпеливо отвори едно чекмедже и извади оттам няколко листа хартия. — Тези хора трябва да се свържат по някакъв начин. Но как? Първото предположение е вашата секретарка Моник — мисля, че така се казваше.
— Напълно възможно. Можем да проверим на кого е телефонирала и така ще разберем с кого се е свързвала.
— Проверете и я разпитайте за тях. Кажете й, че можете да я пожертвате — ако се наложи, ще допрете пистолет до главата й. Ако Сорънсън е прав, този Траупман трябва винаги да бъде наясно какво става, а тя е тази, която може да го информира! Стигаме до онзи учен, сладникавият германски посланик, Хайнрих Крайц — изобщо не ме интересува; ако трябва, ще го затворим в танк, но той ще изпрати предупрежденията ни в Бон.
— Бързо действате, приятелю. Погазвате дипломатическия етикет. Изглежда привлекателно, но може да рикошира върху вас.
— По дяволите! Нямам търпение!
Телефонът звънна. Моро го вдигна, представи се и се заслуша. Мускулите на напрегнатото му лице се отпуснаха. Той пребледня.
— Благодаря — каза директорът и затвори телефона. — Още един провал — добави той и затвори очи. — Моник д’Агост е била пребита до смърт. Очевидно по този начин са получили информацията за мен… Има ли Бог?
