господин директор, не искам да намесвам личните си проблеми. Те нямат отношение към въпроса.
— Няма нужда да се извиняваш, Франсоа. Мъж, който няма живот извън „Дьозием“, е лишен от перспектива, а това само по себе си е опасно състояние.
— Я виж ти! — каза шофьорът и погледна към алеята.
— Какво? — попита Моро.
— Виждате ли онзи тип с оранжевия клин и синята риза?
— Какво толкова? — попита Дру.
— Търси някого. Все тича нагоре-надолу; сега идва към входа.
— Разделете се! — заповяда шефът на „Дьозием“.
Тримата мъже се отдалечиха в различни посоки, а младият брадясал мъж в оранжев клин притича край тях, като от време на време се спираше и се оглеждаше. Франсоа застана между две от бараките с гръб към пътеката. След малко край него профуча мъжът и изчезна в бараката с табелка „Управление“. Моро и Латъм се приближиха към Франсоа в тясното пространство между бараките.
— Със сигурност търсеше някого — каза Дру. — Може би теб?
— Не виждам причина — намръщи се шофьорът. — Но сега си спомням, че забелязах нещо оранжево, когато се обърнах, за да ви повикам по радиопредавателя.
— Но, както казваш, едва ли има причина да те търсят. Убеден съм, че има много просто обяснение. Места като този увеселителен парк са убежище за хората, които укриват данъци. Получават само пари в брой и сами си печатат билетите. Може би някой е предположил, че си от Данъчния отдел и пресмятах продажбите. Не е необичайно; тези чиновници често вземат подкупи.
— Mes amis137!
Възвърнал нормалния си вид, Жак се втурна към тях и грабна сакото и вратовръзката си от Франсоа.
— Ако мадам Кортлънд е влязла в офиса на управителя, тя трябва да е все още там. Няма друг изход.
— Ще чакаме — каза Моро. — Пак ще се разделим, но ще държим връзка с радиопредавателите. Някой от нас през цялото време ще наблюдава вратата. Ще се сменяме през двайсет минути. Аз ще бъда пръв, и помнете — дръжте радиопредавателите си така, че да чуете сигнала.
— Аз ще бъда след вас — Дру погледна часовника си.
— А аз след вас, мосю — добави Жак.
— След него аз — довърши Франсоа.
Минаха два часа. Всички се бяха сменили вече по два пъти; накрая шефът на „Дьозием“ им нареди да се срещнат на южния вход.
— Жак — каза Моро, — сигурен ли си, че няма врата отстрани или зад сградата?
— Няма дори прозорец, Клод. Само онези отпред.
— Започва да става тъмно — обади се Франсоа. — Може би тя чака да стане съвсем тъмно, за да си тръгне към къщи с последните тълпи.
— Възможно е, но все пак — защо?
— Измъкнала се е от вашите хора на „Шан-з-Елизе“, така ли? — въпросително вдигна вежди Латъм.
— Няма начин да е разбрала, че я следят, мосю — възрази Жак.
— Може би някой й е казал.
— Това коренно променя нещата, Дру. Но нямаме доказателство за това.
— Само предполагам. Може би просто е параноичка — подобна личност трябва да е параноик, по дяволите! Нека ви попитам. Кого видяхте да излиза от онази врата? Аз видях онзи странен мъж с оранжевия клин, който се срещна с друг мъж в клоунски костюм.
— Видях две силно гримирани жени, които изглеждаха така, сякаш идваха от харема на някой обеднял шейх — каза Жак.
— Може ли някоя от тях да е била жената на Кортлънд? — бързо попита Моро.
— И аз си помислих същото, затова се престорих на пиян и буквално се блъснах в тях. И двете бяха доста възрастни, едната имаше отвратителен дъх.
— Виждате ли колко е способен? — възкликна шефът на „Дьозием“. — А ти, Франсоа?
— Само един висок мъж с големи тъмни очила, облечен в спортни дрехи, доста скъпи. Подозирам, че е собственикът, защото провери дали вратата е заключена.
— Тогава, след като мадам Кортлънд още не се е появила, а офисът е заключен за през нощта, всички смятаме, че тя е още вътре, нали?
— Определено да — отвърна Дру. — Може да е вътре по куп причини, включително частен телефонен разговор, докато посланикът е във Вашингтон… Кой от вас би се наел да изиграе ролята на неканен гост?
— Неканен гост ли? — попита Франсоа.
— Иска да каже — да отвори заключената врата и да проникне незаконно в сградата — поясни Моро.
— Та какъв гост е това? — попита обърканият шофьор.
— Няма значение, Жак ще се справи.
— Наистина си талантлив — каза Латъм.
— Подозирам, че моят приятел Жак е бил истински бисер сред крадците, преди да влезе в правия път и да се присъедини към нашата организация — каза Моро.
— Господин директорът избира странни начини да ми прави комплименти. Както и да е, бюрото ме изпрати за един месец на специализация. Когато разполагаш с подходящите приспособления, всички ключалки са податливи, защото принципът е един и същ с изключение на последното изобретение — компютризираните ключалки.
— Тази жалка барака изглежда доста модернизирана. Хайде на работа, Жак, ние ще бъдем точно срещу теб от другата страна.
Обученият в отварянето на врати агент на „Дьозием“ бързо се върна при грубата постройка, а другите го последваха и застанаха в мрака на пътеката. Само след миг преценката на Клод Моро се оказа напълно погрешна: изведнъж завиха сирени, които отекнаха в целия парк. Униформени пазачи, клоуни, полуголи гълтачи на саби, джуджета и африканци в тигрови кожи се струпаха около сградата с агресивността на монголско нашествие. Жак хукна да бяга, останалите също си плюха на петите.
— Какво стана? — извика Латъм веднага след като се качиха в колата на „Дьозием“ и рязко потеглиха. — Какво, по дяволите, означава това?
— Всеки ден го виждате при най-новите автомобили, мосю. Малък черен чип се поставя в стартовия ключ; без него моторът не може да запали. Най-скъпите коли са снабдени със сирени.
— Много сте проницателен, Клод.
— Какво да ви кажа? Не бях прав, но това ни подсказа нещо, не е ли така? Увеселителният парк е убежище на Братството — значи сме били прави.
— Но сега знаят, че сме разбрали.
— Не точно, Дру. При такива спешни случаи ни изпращат подкрепления — сътрудничим с полицията и „Сюрте“.
— Какво?
— Имаме списъци на престъпници, които излежават условни присъди от шест месеца до една година. Ако поемат вината за още някое углавно престъпление, като например опит да се ограби увеселителен парк, присъдите им се намаляват, а в някои случаи и досиетата им се изчистват.
— Да уредя ли въпроса? — попита Жак от предната седалка и се протегна към телефона на колата.
— Моля те.
Докато подчиненият му служител говореше по телефона, Моро започна да обяснява:
— След около петнайсет-двайсет минути полицията ще се обади на охраната на парка и ще съобщи, че са заловили кола, в която са пътували двама известни крадци. Разбрахте ли сценария?
— Мисля, че да. Естествено, трябва да попитат дали е имало обир и ако е така, какво е откраднато и има ли някой, който може да идентифицира нападателите?
— Точно така.
