— Знаете ли как да си служите с всичко това? — попита Дру и посочи стаята.
— Онова, което не знам, го знае новоназначената ми секретарка, а онова, което и тя не знае, го знае помощникът ми Жак. Ако наистина си навлечем неприятности — просто ще се обадя на новата си приятелка мадам Де Врийс.
— Mon Dieu!139 — възкликна Карин. — Я погледни там, това ти осигурява мигновен контакт с цяла дузина сателити, а ето там има телекомуникационна връзка и с най- отдалечената точка на света.
— Точно с това имам проблеми — каза Моро. — Може би ще ми помогнеш.
— Честотите постоянно се променят — каза Де Врийс. — Американците работят по това.
— Да, но един компютърен учен на име Рудолф Мец им създаде малко проблеми, като избяга от САЩ в Германия. Пуснал унищожаващ вирус из цялата система; все още се опитват да я възстановят. Искам да ви покажа и други неща. Както обещах, с помощта на Витковски в посолството проникнахме в частния телефон на посланика и сега можем да го засечем. В увеселителния парк просто бръкнахме в линиите им под предлог, че в телефонната компания е избухнал пожар. Вдигна се голям шум, който стана причина за хиляди оплаквания, но хитрината мина… Всъщност наистина причинихме пожар — повече дим, отколкото огън, но свърши работа.
— Научихте ли нещо? — попита Латъм.
— Чуйте сами — отвърна Моро и отиде до лявата стена. — Този запис е от телефон в частен офис на горния етаж, където се подслушва непрекъснато. Редактирахме го, така че ще чуете само най-важната информация. За какво ни е да слушаме безобидни любезности?
— Сигурен ли си, че са безобидни?
— Скъпи ми Дру, можеш да прослушаш пълния запис, когато пожелаеш.
— Извинявай. Да чуем.
— Мадам Кортлънд току-що е пристигнала в „Ботуши и седла“ на „Шан-з-Елизе“.
Записът започна.
„Трябва да говоря с Андре от увеселителния парк! Спешно е, извънредно произшествие!?“
„А кой се обажда?“
„Човек, който знае кода «Андре» и вчера бе откаран с вашата кола в увеселителния парк.“
„Казаха ми за това. Почакайте, ще се върна след малко — мълчанието продължи почти три минути. — Трябва да бъдете в Лувъра в един часа този следобед. В галерията за древноегипетско изкуство на втория етаж. Ще го познаете и той ще ви нареди да го последвате. Ако по някаква случайност ви прекъснат, той ви е познат като Луи, граф Страсбург. Вие сте стари познати. Разбрано ли е?“
„Да.“
„Довиждане.“
— Следващият запис е разговор между управителя на магазина и Андре от увеселителния парк — каза Моро. — Всъщност, той е граф Страсбург.
— Истински граф? — попита Латъм.
— Тъй като ги има толкова много, да кажем, че е по-истински от повечето. Доста изобретателно прикритие, пък и доста автентично. Той е единственият потомък на видна стара фамилия от Елзас и Лотарингия, която е преживяла трудни моменти след войната; фамилията се е разпръснала.
— Граф — собственик на увеселителен парк? — продължи Дру. — Какво падение! Защо се е разпаднало семейството?
— На немски районът Елзас се нарича „Елзас-Лотарингия“. Едната страна се е била за Германия, другата — за Франция.
— И този Луи, граф Страсбургската половина, е отишъл при нацистите — кимна Латъм.
— Не, съвсем не — възрази Моро. — Точно това прави прикритието му изобретателно. Бил е още дете, но неговата „половина“, както каза, се е борила отчаяно за Франция. За нещастие германският клон от фамилията отмъкнал богатствата им в швейцарски и северноафрикански банки и оставил благородните си роднини почти без пукнат грош.
— И все пак той работи за неонацистите? — прекъсна го Карин. — Той е нацист.
— Очевидно.
— Нищо не разбирам — каза Дру. — Защо?
— Свързали са се с него — каза Де Врийс и погледна Моро. — Бил е подкупен от другата част на семейството, с парите.
— За да държи мръсен увеселителен парк?
— С обещания за много повече — добави шефът на „Дьозием“. — В увеселителния парк той е един, в парижките салони — съвсем друг.
— Мислех си, че биха му се присмели — каза Латъм — и не биха го пуснали да припари до тези салони.
— Защото държи увеселителен парк?
— Ами да.
— Съвсем не си прав, mon ami. Ние, французите, ценим практичността, особено унизителната практичност на детронираните богаташи, които намират начини да възстановят богатствата си. Вие в Америка правите същото и то още по-откровено. Предприемач-мултимилионер изгубва компаниите си или хотелите си, или различните си предприятия. После си ги възстановява и вие го превръщате в герой. И ние не сме много по-различни, Дру. Господарят се превръща в охулен самотник, после славно се завръща на трона си. Аплодираме го независимо от морала му. Кой всъщност знае какво се надява да спечели графът от нацистите?
— Може ли да чуем записа?
— Можете, разбира се, но той просто потвърждава заповедта, дадена на Страсбург, да се срещне с мадам Кортлънд в Лувъра в един часа този следобед.
Вашингтон. Минаваше пет часа сутринта, но Уесли Сорънсън не можеше да заспи. Бавно и тихо той стана от двойното легло и прекоси огромната спалня в посока към гардероба си.
— Какво правиш, Уесли? — сънено го попита жена му. — Ходи до банята преди един час.
— Чу ли ме?
— Цяла нощ те слушам. Какво има? Да нямаш проблем със здравето, за който не си ми казал?
— Не.
— Тогава не бива да те питам, нали?
— Нищо не е както трябва, Кейт, пропускам нещо.
— Трудно е за вярване.
— Защо? Това е историята на моя живот — да търся липсващите части.
— В тъмното ли ще ги търсиш, скъпи?
— В Париж сега е ден, изобщо не е тъмно. Спи.
— Добре.
Сорънсън потопи лицето си в мивката, пълна със студена вода — връщаше навиците си от работата на таен агент — облече халата си и слезе в кухнята. Натисна бутона на автоматичната кафеварка, програмирана от домашната им помощница снощи след вечеря, изчака, докато се напълни почти цяла чаша, сипа си кафе и тръгна към кабинета до всекидневната. Седна зад бюрото си, дълго осем фута, отпи от кафето и отвори долното чекмедже, за да си извади пакет абсолютно забранени от лекаря цигари — да, навиците се връщаха. Благодарно вдъхна успокояващия дим, вдигна слушалката на затрупания телефон, провери дали не го подслушват и набра личния номер на Моро в Париж.
— Уес се обажда, Клод — каза Сорънсън, след като чу късото, рязко „Qui?“ по телефона.
— Днес прекарах сутринта по американски, Уесли. Този твой упорит Дру Латъм тъкмо си тръгна с
