— Остави това, Стан. Не искам да го замесвам.
— Не те разбирам.
— Какво имаш предвид? — Дру погледна изпитателно полковника.
— „Дьозием“ работи със Сервис д’Етранже — това е френската чуждестранна служба, господин посланик. Техните линии на властта често се пресичат, също като нашите ЦРУ и ФБР. Разбирате, нали?
— Продължавайте, полковник.
— Едно объркване в резултат на тези конфликти е и добре дошло, и нежелано за цялата разузнавателна бюрокрация…
— За какво, по дяволите, говориш, Стенли?
— За нещо много просто, момче. Накарай този Франсоа да се обади на някого от Сервис д’Етранже, когото познава достатъчно добре, и да му повтори половината от историята, която ти разказа.
— Коя половина?
— Да разкаже как изведнъж си е спомнил, че Бержерон, когото всички търсят, го е изпратил с някаква стара папка в онзи замък в Лоара. Това е всичко, което трябва да каже.
— Защо да не даде информацията на собствените си хора в „Дьозием“?
— Защото там сега е хаос. Вчера са убили Моро, Бержерон е изчезнал преди няколко часа.
— А после?
— Аз ще се погрижа за останалото — тихо отвърна Витковски.
— Моля? — попита Кортлънд.
— Вижте, сър, винаги има неща, които човек с вашето положение може да отрече, защото не ги е знаел.
— Обяснете ми — прекъсна го посланикът. — Явно през цялото време съм научавал неща, които не е бивало да знам.
— Съвсем безобидно е, сър. Имам приятели, колеги по професия, които заемат най-високи постове в Сервис д’Етранже. Винаги съм бил щедър по отношение на информация.
— Звучи загадъчно, полковник.
— Ако информацията идва от френски разузнавателен източник, аз мога да им я предложа. Французите ще се нахвърлят върху нея и така ще получим подкрепления, които биха могли да ни бъдат от полза.
— Откъде сте толкова сигурен, полковник?
— Ние, от тайните служби, обичаме да разпространяваме митове за това колко сме непобедими. Много ни харесва да представяме изключителни резултати, когато никой не знае, че сме се занимавали с това. Това е мания, господин посланик, която сега може да ни бъде от полза. Нали разбирате, ние движим нещата, а французите обират цялата слава.
— Боя се, че не разбрах и дума от това, което ми казахте.
— Не е необходимо, сър — каза ветеранът от G-2.
— Аз ще дойда с вас — заключи Де Врийс.
— Добре, скъпа — нежно се усмихна Витковски и хвърли поглед към Дру. — Ще прегледаме картите на областта. Сервис д’Етранже разполагат с карти на всеки квадратен метър от Франция, все ще открием някой хълм, от който се вижда замъкът. Ти ще работиш с предавателя.
— Глупости! Искам да бъда с вас.
— Хайде, Карин — каза Латъм. — Ранена си и никакви болкоуспокояващи не могат да те възстановят напълно. На онова място ще ни бъдеш повече в тежест, отколкото в помощ. За мене поне — със сигурност.
— Добре — тихо каза Де Врийс, като гледаше Дру в очите. — Разбирам.
— Благодаря. Между другото, нашият лейтенант също не би ни свършил много работа и ще остане в ариергард. Той е по-зле от теб — не може да стреля.
— Ще стои на предавателя с Карин — добави полковникът. — Ще бъдат координатори, за да не ни се налага постоянно да поддържаме връзка.
— Звучи много покровителствено, Стенли.
— Може и така да е, Карин, но знае ли човек.
Първият главен заместник в Сервис д’Етранже беше амбициозен мъж на четирийсет и една, аналитик, който за късмет познаваше Франсоа. Навремето бе ухажвал жена му Ивон, още преди да се омъжи, и въпреки че стремително се изкачваше по правителствената стълбица, двамата с Франсоа бяха останали приятели и Франсоа знаеше защо. Заместникът непрекъснато се интересуваше от тайнственото бюро „Дьозием“.
— Знам точно на кого да се обадя — отговори Франсоа на молбата на Латъм. — Това е най-малкото, което мога да направя за теб. Добре му плащат, нали разбираш; завършил е университет и е доста интелигентен. Мисля, че ще се заинтересува.
Всички знаеха, че аналитиците не действат като агенти. Но ако имаха пред себе си конкретна операция, обикновено можеха да посочат прецеденти и стратегии, които често биваха много ценни. Заместник- директорът Клош — така се казваше мъжът — се срещна с тях на „Плас Атене“.
— А, Стенли! — възкликна той, щом влезе в апартамента с дипломатическо куфарче в ръка. — Когато ми се обади след истеричния ми разговор с Франсоа, направо си отдъхнах. Всичко е толкова трагично, толкова катастрофално, но ти винаги запазваш самообладание — наистина си отдъхнах!
— Благодаря ти, Клемен, радвам се, че те виждам. Запознайте се — той ги представи един на друг и всички насядаха около кръглата маса. — Успя ли да донесеш онова, за което те помолих? — продължи полковникът.
— Да, но трябва да ти кажа, че го направих въз основа на fichiers confidentiels159.
— Какво е това? — попита Дру. Тонът му беше почти неучтив.
— Копията са били направени за мосю Клош въз основа на поверителни данни — обясни Карин.
— Какво е това?
— Мисля, че вие, американците, наричате това „солова операция“ — поясни заместник-директорът. — Mon Dieu160, неонацисти в секретните правителствени отдели! В „Дьозием“! Невероятно!… Поех голям риск, но ако успеем да открием този предател Бержерон, началниците ми само ще изръкопляскат.
— А ако не успеем? — попита лейтенант Антъни.
— Действах от името на уволнен подчинен на „Дьозием“ и нашите скъпи съюзници американците.
— Бил ли сте някога таен агент, господине? — попита капитан Диц.
— Не, капитане, аз съм аналитик. Само насочвам разследването, не се ангажирам с подобна дейност.
— Значи няма да дойдете с нас?
— Jamais161.
— C’est bon162, господине.
— Много добре — прекъсна ги Витковски и хвърли неодобрителен поглед към Диц. — Хайде да се залавяме за работа. У вас ли са картите, Клемен?
— Това не са обикновени карти. Възвишенията, за които ме попитахте, са отбелязани от данъчните служби и управленията по градоустройството на Лоара — Клош отвори куфарчето, извади няколко сгънати листа и ги разстла на масата. — Това е замъкът „Орлово гнездо“. Простира се върху триста и седемдесет акра — със сигурност не най-голямото, но едва ли най-малкото от наследствените имения. Първоначално е било подарено с кралски указ през XVI век на един дук от фамилията…
— Нямаме нужда от история, сър — прекъсна го Латъм.
— Много добре — макар че историята има значение, когато става дума за укрепления.
— Какви укрепления? — изправи се Карин и заразглежда картата.
— Тук, тук и тук — посочи Клош и също се изправи. Останалите направиха същото. Той посочи няколко места на картата. — Това са дълбоки канали, които заобикалят три пети от замъка и се пълнят с вода от
