конспирация!
— Моля ви, господин Секретар, изобщо не сме стигнали дотам. Все още не. Но трябва да те попитам, Нокс, кой е изтрил името на Клод Моро от списъка, който ми изпратихте?
Очевидно изненадан, Талбът трепна, но после бързо се овладя.
— Съжалявам, Уес — тихо каза той. — От сигурен източник — висш офицер, работил и с двама ви в Истанбул — научихме, че сте били близки, че Моро ти е спасил живота на Дарданелите, докато е служил в Мармара. Нашият човек не беше сигурен, че ще бъдеш достатъчно обективен — толкова е просто! Как го откри?
— Някой е изпратил списък на посланика Кортлънд…
— Наложи се — прекъсна го Талбът. — Германците бяха получили информация. И Моро е бил в списъка?
— Вие в ЦРУ нещо недовиждате.
— Грешка. Човешко е да се греши, какво друго да ти кажа? Прекалено много станаха машините, мътните да ги вземат, които твърде бързо бълват данни. Но липсата на това име в твоя списък е разбираема. Човекът ти е спасил живота, нищо чудно да скочиш да го защитаваш. Дори може неволно, само от съчувствие, да му изтърсиш, че го наблюдават под микроскоп.
— Не и ако съм професионалист, Нокс — натъртено каза шефът на Консулски Операции, — а аз вярвам, че съм стигнал до това положение.
— Господи, разбира се! — кимна Нокс в знак на съгласие. — Ти като че ли се каниш да ми седнеш на мястото.
— Никога не съм искал нищо подобно.
— Извинявай още веднъж. Но тъй като сме още на тази тема, наистина, какво мислиш за това, че Моро е вътре?
— Мисля, че е абсурд.
— Същото важи за още двайсет, двайсет и пет души само в нашата страна, а като прибавиш и техните съдружници и подчинени — да речем около двеста души само от висшите кръгове. Във Великобритания и Франция има още около седемдесет, умножи и тях по десет. Сред тях има мъже и жени, които считаме за истински патриоти, независимо от техните политически пристрастия, които могат и да не ни допадат — хора, които дълбоко уважаваме. А дали Хари Латъм — един от най-добрите и най-умните ни тайни агенти — не е превъртял; дали не се е смахнал?
— Трудно е да си представим, че…
— Тъкмо затова всеки отделен човек от неговия списък трябва да бъде проучен още от мига, в който е проходил и проговорил — изрече държавният секретар, като натъртваше думите. Устните му се бяха свили в тънка ивица. — Търсете информация под дърво и камък, донесете ми такива досиета, в сравнение с които проверките на Федералното бюро да изглеждат като търсене на кредит от някой изпаднал търговец.
— Адам! — запротестира Нокс Талбът. — Това е работа на Бюрото72, а не наша. Пише го много ясно в четирийсет и седми параграф.
— Да върви по дяволите четирийсет и седми параграф! Ако нацистите са проникнали в коридорите на правителството, в индустрията и така наречените изкуства, трябва да ги открием, да ги изобличим!
— С чия помощ? — попита Сорънсън, като се втренчи в лицето на държавния секретар.
— С моята, ако желаете. Аз нося отговорност.
— Конгресът може да се противопостави — възрази директорът на Консулски Операции.
— Да върви по дяволите Конгресът, просто си мълчи. Мили Боже, поне това можеш да направиш, нали? И двамата сме част от администрацията, нали така? Наричаме се Изпълнителен Отдел, господа, и ако Изпълнителният Отдел — самото президентство — успее да изкорени нацисткото влияние в тази страна, нашата нация ще ни бъде вечно благодарна. А сега вървете на работа, координирайте действията си и ми донесете резултатите. Съвещанието приключи. Имам ангажимент в една утринна телевизионна дискусия. Възнамерявам да разясня новата политика на Президента спрямо Карибските острови.
Отвън, в коридора на Държавния департамент, Нокс Талбът заговори с Уесли Сорънсън:
— Ясно е, че трябва да открием кой е проникнал в компютрите АА-Нула; но главата ми не може да смели всичко това.
— Аз ще се откажа — каза шефът на Консулски Операции.
— Не е това начинът, Уес — противопостави се директорът на ЦРУ. — Ако ти се откажеш, и аз ще се откажа, и тогава той ще си намери други двама, които наистина ще му се подчинят. Бих ти предложил и двамата да останем и тихомълком да се „координираме“ с Бюрото.
— Болинджър го намекна.
— Не, напротив — много ясно се противопостави и изтъкна параграф четирийсет и седми, който забранява на нас двамата с теб да действаме подмолно. Вникнах в думите му и стигнах до извода, че той просто не иска да действаме в разрез с Конституцията. Вероятно по-късно ще ни благодари. По дяволите, помощниците на Рейгън през цялото време правеха точно това.
— Дали Болинджър заслужава да си правим този труд, Нокс?
— Не, никак даже, но нашите организации го заслужават. Работил съм с шефа на ФБР. Не е параноик като Хувър. Иначе е приличен човек, бивш съдия, смятат го за справедлив. Доста улични хитрини е понаучил. Ще му обясня, че всичко трябва да си остане между нас, но да бъде убедително. Освен това — нека си го кажем — не можем да не се съобразим с Хари Латъм.
— И все пак ми се струва, че това за Моро е грешка, ужасна грешка.
— Може да има и други грешки, но може да има и такива, които не са грешки. Не ми е приятно да го казвам, но в това отношение Болинджър е прав. Ще се свържа с Бюрото, а ти се погрижи за живота на Хари Латъм.
— Струва ми се, че има и друг проблем, Нокс — намръщи се Сорънсън. — Помниш ли онази дивотия през петдесетте години, глупостите на Маккарти?
— Моля те! — възкликна чернокожият директор. — Бях в първи курс в колежа, а баща ми беше адвокат по човешките права. Набедиха го за комунист и се наложи да се преместим от Уилмингтън в Чикаго; сестрите ми и аз не можехме да ходим пеша на училище. Да, по дяволите, помня!
— Направи така, че във ФБР да разберат приликата в двата случая. Не искам стотици репутации и кариери да рухнат поради безпочвени обвинения — или, което е още по-лошо — поради слухове, които никога няма да утихнат. Не искам федерални агенти с патлаци; искам дискретни професионалисти.
— Имал съм си работа с хората с патлаци, Уес. Много е важно веднага да ги отрежем. Изискването ще бъде да са стриктни професионалисти, които строго пазят тайна.
— Да си пожелаем късмет — каза директорът на Консулски Операции, — но ако имам някакъв нюх, то той ми подсказва, че сме нагазили в опасни води.
В секретната квартира на антинеосите в парижкия квартал „Маре“ живееха две жени и един мъж; бяха се приютили в удобен апартамент над един моден магазин за облекло на улица „Дьолакорт“. Те бързо се представиха на Латъм. Говореше основно Карин де Врийс; тя обясни, че случаят с Дру е не само неотложен, но и извънредно важен. Жената с посивяла коса, която изпълняваше ролята на отговорник, бързо се посъветва с колегите си.
— Ще го изпратим в Мезон Руж в Карфур. Ще имате всичко необходимо, мосю. Карин и нейният покоен съпруг винаги са ни сътрудничили. Бог да ви пази, господин Латъм. Братството трябва да бъде унищожено.
Старата каменна сграда, наречена Мезон Руж, първоначално била малък второкласен хотел, по-късно преобразуван в сграда с офиси. Ако се съдеше по опърпаната адресна книга, в нея развиваха бизнес агенция по набиране на работна ръка за надомна работа, водопроводна фирма, печатница, частна детективска агенция „специализирана в бракоразводни дела“, както и куп счетоводители, машинописки,
