причина освен че е бил разстроен от самоубийството на стареца. Статията беше доста неясна; всъщност звучеше така, сякаш Вилие е научил някои неща, за които не му се говори. Естествено, всички, както и аз, са се чудили дали Жодел казва истината. Никой не му повярва, защото майката на Вилие е била голяма звезда, а баща му — един от най-уважаваните актьори в трупата на „Комеди Франсез“, а и двамата са още живи. Разбира се, пресата не успя да се домогне до тях; предполага се, че са отпътували за някой малък частен остров в Средиземно море. Клюкарските колони в Париж са същото, което са за нас спортните рубрики.
— Всичко това прави от Вилие също такава мишена, каквато съм и аз. Разясних този факт на нашата подчинена госпожа Де Врийс.
— Това е лудост! Вилие трябва да бъде поставен под наблюдение, трябва да бъде вразумен!
— Помислих за това, Стенли. Нарекох Вилие глупак — след като направи това, той наистина е точно такъв — но не е чак толкова глупав. Не се съмнявам, че е готов да рискува живота си, доверявайки се само на актьорските си способности и умения. Но никога не бих повярвал, че е готов да рискува живота на жена си или на родителите си, като публично се превръща в мишена — повтарям: в мишена — за неонацистите.
— Не се ли опитваш да ми кажеш, че някой го е инструктирал?
— Не искам и да мисля за това, защото Моро от „Дьозием“ е последният служител, за когото знаем, че се е срещнал с Вилие преди съобщението, че свалят пиесата.
— Не разбирам — нетърпеливо каза Витковски. — Клод Моро е най-добрият. Не мога да схвана мисълта ти, Дру.
— Поеми дълбоко въздух, полковник. Хари е донесъл списък с имена…
Латъм направи подробно изложение на тревожната информация, получена от брат му, докато е бил в плен на неонацистите.
Колко подозрителни и объркващи бяха данните за самоличностите на толкова много хора от властта, които очевидно не просто симпатизираха на каузата за „висшата раса“, но дори работеха за нея!
— Няма да ни е за първи път: още от времената на фараоните нациите са страдали от слабостта на управляващите — каза Витковски. — Щом Хари Латъм е донесъл информацията, можеш да бъдеш сигурен, че е ценна. Хари е от онзи рядък вид хора, към който спада и Клод Моро: мозък, инстинкт, талант, решителност — всичко накуп. Никой в този бизнес не е по-добър от тях.
— Моро е в списъка на Хари, Стенли — тихо каза Дру.
Мълчанието в другия край на „чистата“ линия на посолството беше напрегнато — така реагира и Сорънсън, когато Латъм му съобщи това.
— Надявам се, че още ме чуваш, полковник.
— Ще ми се да не бях те чул — промърмори Витковски. — Не се сещам какво бих могъл да кажа.
— Какво ще кажеш за „Дрън-дрън“?
— Това беше първата ми реакция, но има и втора, а тя е също толкова убедителна. Хари Латъм.
— Знам — поради причините, които спомена, и още една дузина такива, които не си. Но и брат ми може да сгреши или да донесе фалшива информация, ако не е успял да я анализира. Тъкмо затова трябва да говоря с него.
— Госпожа Де Врийс ми обясни, че той трябва да пристигне в Париж след ден-два и че ти си му оставил съобщение да се свърже с теб на всяка цена, което сега очевидно няма да успее да направи.
— Дори не мога да му оставя телефонен номер, на който да ме търси. Поне на този телефон не е написан номер. Но ти го знаеш.
— Този номер се губи някъде из подземните телефонни линии.
— Какво да правим?
— При нормални условия нито Сорънсън, нито аз бихме одобрили този изблик на доверие, но моля те, кажи на госпожа Де Врийс къде се намира Хари в Лондон. Ще се свържем с него и ще ви уредим среща. Ето ти я.
— Дру? — чу се гласът на Карин. — Всичко наред ли е в „Мезон Руж“?
— Направо върхът, госпожа — извинявай. Какво ще кажеш за „нежна моя другарко“?
— Престани да се правиш на остроумен, нищо няма да постигнеш. Антинеосите могат да се държат доста враждебно дори със сигурни свои съюзници.
— О, много са любезни, като изключим това, че каквото и да кажат, винаги завършва с удивителна.
— Такъв им е езикът, не обръщай внимание. Нали чу какво ти каза полковникът? Как да се свържа с Хари?
— Той е в „Глочестър Хотел“ под името Уендъл Мос.
— Ще уредя нещата. Ти не мърдай оттам и се опитай да запазиш спокойствие.
— Няма да ми е много лесно. Хем съм вътре в играта, хем съм извън нея. Не мога да командвам парада и това ме притеснява.
— Положението ти е такова, че не можеш нищо да командваш, драги. Ние с полковника ще командваме и ще действаме изключително в твой интерес и в интерес на всички ни, повярвай ми.
— Явно нямам друг избор. Благодаря за „драги“. Точно в момента имам нужда от малко топлина. Навън е студено.
— Не ми се свиди. Както и на теб — думата „госпожа“. Нали така си наричал и майка си, която е по- добра и изобщо много повече от мен. Сега сме en famille, тъй като малко семейства са толкова близки, колкото сме ние сега, независимо дали това ни харесва, или не.
— Знаеш ли, като че ли ми се иска да си тук.
— Не би трябвало. Възможно е да изпитате голямо разочарование, офицер Латъм.
Много по-надолу, в стерилните бели стаи на посолството, един от членовете на екип „С“ — следобедна смяна — в бяло сако щракна ключа на магнетофона, с който записваше разговорите по всички телефони; скрамблерите не покриваха телефонните обаждания от посолството — факт, за който не знаеше дори посланикът. Такава беше заповедта на Вашингтон. Подслушващият погледна часовника на стената. До четири оставаха седем минути — седем минути до края на смяната му, седем минути, за да презапише разговора и предвидливо да го изтрие. Можеше да го направи. Трябваше да го направи. Зиг Хайл!
9.
Пациент No 28.
Хари Дж. Латъм, американец. Действащ офицер от ЦРУ.
Таен агент.
Кодово име Жилото.
Време на операцията: 14 май, 17,30 часа.
Сегашно състояние: 6-ти ден след процедурата.
Оставащо време по преценка: 3 дни минимум/6 дни максимум.
Доктор Герхард Крьогер се взираше в екрана на компютъра в новия си офис в покрайнините на Метмах. Дълбоко в горите на Ваклабрук се строеше цяла клиника. До завършването на строежа той можеше да продължи работата по своите изследвания, но за лош късмет нямаше възможност да експериментира върху хора. Все пак имаше много неизследвани моменти в областта на микрохирургията относно прилагането на най-нови лазерни техники. Това запълваше цялото му време, но в настоящия момент развитието на пациент No 28 на име Хари Латъм бе по-важно от всичко останало. Първите сведения от Лондон бяха обнадеждаващи. По време на разпита обектът бе откликнал на компютърните импулси. Отлично!
Хари Латъм затвори телефона в апартамента на лондонския „Глочестър Хотел“. Заля го топлата вълна
