следя отблизо развитието на пациента си, но интересите на организацията са над всичко останало и аз трябва да направя тази жертва. Александър Ласитър ще ни отведе при другия Латъм. Убий ги и двамата.
— Няма да е трудно. Микрокомпютърът на Ласитър е у мен.
— Проследи го, проследи и двамата и не оставяй след себе си нищо друго освен трупове. Новооткритият син на Жодел — актьорът — ще бъде следващият и след това всички следи към долината на Лоара ще се превърнат в прах, както стана в Хаусрук.
Хари Латъм и Карин де Врийс се прегърнаха, както биха се прегърнали брат и сестра след дълга раздяла. Отначало развълнувано си бъбреха за това колко чудесно е, че са отново заедно. После Карин го хвана подръка и го поведе към ВИП-а, където набързо прегледаха документите на Хари, а след това двамата тръгнаха към оградения паркинг, пълен с униформени полицаи. Някои от тях водеха на каишки различни породи кучета, обучени да откриват наркотици и експлозиви. Колата беше черно „Рено“, което не биеше на очи и не се отличаваше от хилядите други, движещи се из улиците на Париж. Де Врийс седна зад волана, а Хари се настани на предната седалка.
— Не заслужаваме ли шофьор? — попита Латъм.
— Да речем, че не ни се разрешава — отговори Карин. — Брат ти е под закрилата на „Антинеос“, спомняш ли си за тях?
— С най-голяма любов; ако трябва да бъда точен — от по-миналата нощ. Те ме чакаха. Престорих се, че не разбирам и дума от това, което „свръзката“ ми говореше в камиона, защото това би изисквало да давам обяснения, които биха довели до Фреди, в по-широк смисъл — до теб.
— Нямало е от какво да се страхуваш. Работих с тях през последната година в Хага.
— Толкова е хубаво, че отново се виждаме! — каза Хари. Гласът му бе изпълнен с вълнение. — И че отново разговаряме.
— И аз се чувствам по същия начин, стари приятелю. Когато научих, че Братството знае за теб, толкова се разтревожих…
— Знаели са за мен? — рязко я прекъсна Латъм. Очите му се разшириха от учудване. — Нали не говориш сериозно?
— Никой ли не ти го е казал?
— Как! Това не е вярно!
— Вярно е, Хари. Разказах на Дру как открих това.
— Ти?
— Мислех, че брат ти ти е съобщил тази информация.
— Господи, не мога да го възприема! — Латъм допря ръце до слепоочията си и силно ги притисна. Затвори очи. Бръчките около тях рязко се очертаха.
— Какво има, Хари?
— Не знам, ужасна болка…
— Толкова неща си преживял, толкова дълго те нямаше. Ще те заведем на лекар.
— Не. Аз съм Александър Ласитър — бях Александър Ласитър, само това знаят за мен.
— Боя се, че не е така, скъпи.
Карин погледна стария си приятел. Изведнъж я обзе тревога. На лявото му слепоочие се очерта тъмночервен кръг. Сякаш пулсираше.
— Донесох от любимото ти бренди, така че можем да отпразнуваме срещата, Хари. В жабката е. Отвори я и си пийни. Ще те успокои.
— Не биха могли да знаят — тежко преглътна Латъм. Отвори жабката и с треперещи ръце извади брендито. — Не знаеш какво говориш.
— Може и да не съм права — уплашена каза Де Врийс. — Пийни и се отпусни. Ще се срещнем с Дру в една стара провинциална страноприемница в покрайнините на Вилжуф. Антинеосите не биха ни позволили да се срещнем в тяхната тайна квартира. Успокой се, Хари.
— Да, да. Ще се успокоя, защото, скъпа моя, безценна моя Карин, наистина не си права. Брат ми ще ти го каже, Герхард Крьогер ще ти го каже — аз съм Алекс Ласитър, бях Алекс Ласитър!
— Герхард Крьогер? — озадачено попита Де Врийс. — Кой е Герхард Крьогер?
— Проклет нацист… и блестящ лекар.
— След петнайсет-двайсет минути ще бъдем в страноприемницата, където ни чака брат ти… Нека си поговорим за миналите времена в Амстердам, стари приятелю. Спомняш ли си онази вечер, когато Фреди се прибра доста пийнал и настоя да играем на онази ваша американска игра — „Монополи“?
— Мили Боже, да! Хвърли шепа диаманти и каза, че трябва да ги използваме вместо банкноти.
— Ами онзи път, когато двамата с теб пихме вино и слушахме Моцарт почти до зори…
— С мен? — извика Латъм, преглътна брендито и се засмя. Погледът му обаче не светна, а остана мрачен и втренчен. — Фреди излезе от спалнята и набързо ни разясни, че предпочита Елвис Пресли. Замерихме го с възглавници.
— Ами онази сутрин в кафенето на „Херенграхт“, когато двамата с теб казахме на Фреди, че не може да скочи в канала и оттам да протестира срещу замърсяването?
— Щеше да го направи, скъпа моя… безценна моя Карин. Кълна се.
Останалото време премина в безобидни закачки. Накрая Де Врийс направи завой към покрития с чакъл паркинг край запустяла селска страноприемница — селска, но почти в града — обградена от избуяли ниви, изолирана и не особено привлекателна. Срещата между двамата братя бе също толкова емоционална — по-емоционална от страна на Дру. Хари бе особеният. На повърхността бликаше въодушевление, но отвътре вееше хладина. Това беше неочаквано и неестествено.
— Хей, братле, как го направи? — възкликна Дру, когато и тримата седнаха в сепарето. Де Врийс седеше до Хари. — Имам си легендарен брат!
— Александър Ласитър беше личност. Само така можеше да се постигне това.
— Е, със сигурност ти е провървяло — поне дотам, че си проникнал сред тях.
— Говориш за това, което ти е казала Карин?
— Ами да…
— Не е вярно. Изобщо не е вярно!
— Хари, казах ти, че може и да съм сгрешила.
— Сгрешила си.
— Добре, Хари, добре — Дру вдигна ръце. — Значи тя не е права, така са й казали.
— Идиотски източници, нелегитимни — няма потвърждение.
— На твоя страна сме, братле, знаеш го.
По-малкият брат погледна Де Врийс. Изражението на лицето му бе въпросително и тревожно.
— Александър Ласитър беше истински — натъртено каза Хари и започна да примигва. Вдигна лявата си ръка към слепоочието и го заразтрива с кръгови движения. — Питай Герхард Крьогер. Той ще ти каже.
— Кой е…
— Няма значение — намеси се Карин и кимна. — Много добър лекар, както брат ти ми обясни.
— А на мен, братле? Кой е този Крьогер?
— Наистина би желал да знаеш, нали?
— Тайна ли е, Хари?
— Ласитър може да ти каже. Не мисля, че аз трябва да ти го казвам.
— За Бога, какво говориш, по дяволите? Ти си Ласитър, Хари Латъм е Ласитър. Стига глупости, Хари.
— Боли, о, Господи, боли! Нещо ми става.
— Какво, скъпи Хари?
— „Скъпи Хари“ ли? Знаеш ли колко много означава това за мен? Имаш ли изобщо представа колко много те обичам, как те обожавам, Карин?
— И аз те обожавам, Хари — каза Де Врийс и изведнъж забеляза, че Хари плаче. Той падна на гърдите
