Разгневеният отряд блицкригери се завърна в главната квартира от „капана“ в „Сакре Кьор“. Посрещнаха ги със смутено мълчание. Това ядоса още повече елитните убийци.
— Никой не се появи! — изплю се номер Пет-Париж и се тръшна на един стол до масата за конференции. — Нямаше никакъв мъж, нито жена, които да приличат на свръзка! Изиграха ни — глупаво и опасно хабене на време!
— А къде е нашият изключителен водач Нула Едно? — попита друг член на отряда, като се обърна към останалите трима блицкригери, които не бяха изпратени в „Сакре Кьор“. — Може би в момента е зает с това да си сменя пелените, но ще трябва да ни даде едно-две обяснения. Ако са ни измамили, без съмнение са ни забелязали!
— Няма го — отговори друг убиец, облегнат на масата. В тона му се смесваха умора и досада.
— Какво искате да кажете? — извика Пет-Париж и рязко се изправи. — В десет трябва да се обадят от Бон. Затова трябваше да остане тук.
— Няма го и никой не се е обаждал — каза друг.
— Да не би да са го потърсили на личния му телефон?
— Не, не биха могли и не са се обаждали — отвърна умореният блицкригер, чийто номер беше Нула Две-Париж. — Когато се забави, влязох в личния му офис и седях там от девет и трийсет до единайсет и петнайсет. Нищо… Нула Едно може да е любимец на началството, но би трябвало да се къпе по-често. В стаята му смърди.
— Вземането на душ го откъсва от трона му.
— Той е като полудяло дете в магазин за електронни играчки…
— Я по-кротко — прекъсна ги друг. — Искам да ви припомня, че препирните не са желателни.
— Не и справедливата критика — настоятелно се намеси Пет-Париж. — Къде е Едно и защо го няма тук? Доколкото разбирам, дори не се е обадил.
— Правилно „разбираш“, но тук всички знаем за търканията между вас двамата.
— Признавам, че е така, но това няма нищо общо със случая — каза Пет и вдигна глава; слабото му тяло бе надвесено над масата, подпряно на широко разтворените му силни ръце. — Както и да е, поведението му в момента е неприемливо и аз ще уведомя Бон за това. Отрядът ни беше изпратен по фалшива следа…
— Всички чухме записа от посолството — уморено се намеси Две-Париж. — Съгласихме се, че „Сакре Кьор“ е по-важното място.
— Да, разбира се, аз пръв се съгласих. Но вместо да оглави по-важната акция, нашият Нула Едно избра по-маловажния Булонски лес под претекста, че няма да успее да се върне навреме от „Сакре Кьор“ за обаждането от Бон. Никой не се е обадил и той не е тук. Определено ще трябва да даде обяснение.
— А ако не може да ни го даде? — попита един блицкригер от далечния десен край на масата. — Обади се информаторът ни от американското посолство.
Отрядът от „Сакре Кьор“ реагира като един — всички подскочиха като уплашени котки. Пет се обади:
— Абсолютно му е забранено да се свързва директно с нас, особено по телефона.
— Той е сметнал, че информацията оправдава неговото своеволие.
— И какво каза? — настоятелно попита Три.
— Свързано е с полковник Витковски.
— Координаторът — тихо добави Две-Париж. — Големите му връзки във Вашингтон са известни на нашите… на нашите хора там.
— За какво става дума? — попита Пет.
— Нашият информатор е заел позиция в автомобил пред апартамента на полковника на улица „Диан“. Направил го е инстинктивно, въз основа на информацията от подслушвания телефон на вдовицата на Фредерик де Врийс от „Документи и разследване“.
— И какво?
— Преди час мъж и жена са се втурнали в сградата. Било е тъмно и той не е могъл да огледа добре мъжа, но смята, че го е познал. Жената е била вдовицата на Де Врийс.
— Мъжът е Латъм! — възкликна Пет-Париж. — Била е с Хари Латъм. Не може да е бил друг. Да вървим!
— Какво ще правим там? — скептично попита блицкригерът Нула Две.
— Ще извършим убийството, което Едно не успя да планира добре.
— Обстоятелствата са други и ако се вземе предвид „тилът“ на полковника, мястото е изключително опасно, що се отнася до сигурността. Предлагам поради отсъствието на Нула Едно да искаме разрешение от Бон.
— Аз предлагам да не искаме — намеси се Шест-Париж. — Стига ни провалът в „Сакре Кьор“, защо да им съобщаваме за това? Ако осъществим убийството, то ще компенсира провала, дори ако ни накажат…
— А ако се провалите?
— Отговорът е ясен — заговори друг участник в „Сакре Кьор“ и с дясната ръка докосна очертанията на кобура под мишницата си, а с лявата — яката на ризата, където бяха зашити три капсули с цианкалий. — Може да имаме различия в мненията, спорове, ако щете, но най-важното е нашата преданост към Братството и Четвъртия Райх. Нека никой не се съмнява в тази преданост.
— Не мисля, че някой се съмнява — каза Две. — Значи си съгласен с Шест-Париж, така ли? Отиваме на улица „Диан“.
— Разбира се. Ще бъдем идиоти, ако не отидем.
— Ще изненадаме Бон с тройно убийство, на което нашите лидери само ще изръкопляскат — съгласи се Пет-Париж ядосан и натъжен. — Без Нула Едно, който достатъчно ни изложи.
— Наистина ти се иска да командваш подразделението, нали? — попита Две и хвърли уморен поглед към внушителната фигура на Пет.
— Да — отвърна най-възрастният убиец, най-възрастен, защото вече бе навършил трийсет години. — Аз съм най-старият от вас и съм най-опитен. А той е откачен пубертет, който взема решения и действа, преди да е обмислил нещата. Трябваше да ми дадат този пост още преди три години, когато ни изпратиха тук.
— А защо не ти го дадоха? В края на краищата всички сме откачени, така че лудостта няма значение, нали?
— Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш? — намеси се друг блицкригер, който се наведе напред и се взря в Нула Две.
— Не ме разбирай погрешно, нямам нищо против нашата лудост. Аз съм син на дипломат и съм израсъл в пет различни страни. Лично съм видял онова, което на вас само са ви разказвали. Ние сме прави, абсолютно прави. Слабите, умствено и расово низшите, участват във всички правителства — само слепите не го виждат. Няма нужда да бъдеш социолог, за да разбереш, че интелектуалното ниво навсякъде пада, а не се издига. Затова сме прави… Но искам да повторя въпроса си към Нула Пет. Защо избраха Нула Едно, приятелче?
— Не знам.
— Ще се опитам да обясня. Всяко движение трябва да има предани последователи — непобедими войници, населяващи тъмната област отвъд лудостта, която ги кара да се хвърлят срещу непревземаеми барикади, за да предадат послание за цялата земя. После се изгубват, защото ги заменят — или поне трябва да ги заменят — с по-висши хора. Най-голямата грешка на Третия Райх бе това, че позволи на своите непобедими войници и главорези да управляват партията, а по този начин и нацията.
— Две, ти си бил мислител!
— Философските теории на Ницше винаги са ме привличали, особено доктрината му за усъвършенстване чрез самоутвърждаване и за моралното величие на върховните владетели.
— Прекалено си образован, за да те разбера — каза Нула Шест, — но и друг път съм чувал за това.
— Разбира се, че си — усмихна се Две-Париж. — Напълниха ни главите с вариации на тази тема.
