— Deutschland Uber Alles105 — тихо каза той. — Чудя се дали майката и бащата на това хлапе биха се гордели с него. Господи, дано не е така!
16.
С бинтовани длани и ръце, с отпрани яки Нула Пет-Париж и Нула Две седяха в претъпкания салон на самолета, летящ над океана към Вашингтон. „Като че ли нямат намерение да ни екзекутират“, мислеше си Пет. Американците не ги биваше по тази част, особено ако пленникът постъпеше ирационално и се разкаеше. Той побутна по-интелигентния Нула Две, който в момента дремеше:
— Събуди се — каза той на немски.
— Какво има?
— Какво ще правим, като стигнем там? Имаш ли някаква идея?
— Имам една-две — отговори Две и се прозря.
— Слушам те.
— Американците по природа обичат насилието, макар и лидерите им да твърдят обратното. Също така дълбоко вкоренена им е склонността да разкриват заговори, независимо от това колко слабо ги засягат. Ако нашите лидери имат любовници, кой се интересува от това? Но направят ли си техните удоволствието с някоя курва, изведнъж започват да ги смятат за престъпници. Да не би тези хора да имат нужда от престъпници, та им скалъпват връзки с подобни жени? Нелепо е, но американците го приемат; тяхното лицемерно пуританство отхвърля природния закон. А всъщност моногамният живот не е в природата на мъжкото животно.
— За какво говориш, по дяволите? Още не си ми отговорил.
— Разбира се, че ти отговорих. Когато стигнем там, ще дадем храна и на лицемерието им, и на нуждата им от заговор.
— Как?
— Те вярват или със сигурност вече са повярвали, че сме елитен клон на Братството; в известно отношение ние сме точно това, което си мислят. Трябва само да се преструваме, че наистина сме важни, че имаме връзки с последователите от Бон, които виждат в нас истински щурмоваци и ни се доверяват, защото сме им нужни.
— Но това съвсем не е така. Ние нямаме имена, а само кодове, които променяме два пъти седмично. Американците ще ни инжектират някакъв наркотик и ще научат това от нас.
— Днес на серумите на истината не може да се разчита повече, отколкото на хипнозата; майсторите в занаята могат да бъдат тренирани в това да им се противопоставят. Американското разузнаване го знае.
— Ние не сме тренирани.
— Защо ни е? Както каза, ние нямаме имена, а само кодове. Ако ни обработят с химикали и ние разкрием тези безполезни кодове, те само ще се впечатлят още повече.
— Все още не си ми отговорил. Бих предпочел да не говореше толкова много и да беше по-малко ерудиран. Как ще се справим с американците?
— Първо ще признаем колко сме важни, колко тесни са връзките ни с ръководството и в Европа, и в Америка. После с неохота ще признаем и това, че в действията ни има голяма доза лицемерие. Начинът ни на живот е екстравагантен — тайни скъпи резиденции, неизчерпаеми средства, най-сластолюбивите жени, когато и да ги поискаме. Фантазиите на всеки младеж за нас са действителност, а каузата, която прави това възможно, е тази, за която работим; не е задължително да е кауза, за която бихме умрели.
— Много добре, Две, много убедително.
— Това е основното. Оттук ще предизвикаме апетита им за заговор. Отново ще подчертаем колко сме важни и влиятелни, как винаги се консултират с нас и как във времето на свръхзвуковите полети трябва да поддържаме постоянен контакт с нашите подразделения в цял свят.
— Особено с тези в Съединените щати, разбира се — каза Нула Пет-Париж.
— Точно така. А информацията, която имаме — няколко имена, а при липса на имена — постове в правителството и в гражданската индустрия, е наистина потресаваща. Хора, за които дори не биха предполагали подобно нещо, са поддръжници на Братството на Пазителите.
— Те вече знаят за това.
— Ще ускорим процеса. В края на краищата, никой не го е чувал „от устата на вълка“, както казват американците. Ако в нашите компютри няма погрешна информация, а аз вярвам, че това е така, ние сме първите от новия нацистки елит, заловени живи. Ние всъщност сме трофеи, военнопленници от най-висш ранг. Можем да получим специални привилегии, ако видят, че се колебаем. По-скоро бих казал, че очаквам с нетърпение следващите няколко дни.
Нула Четири и Нула Седем, които почти истерично побягнаха от улица „Диан“, се втурнаха в главната квартира на „Блицкриг“ в Авиньонските складове, като се опитваха поне малко да обуздаят емоциите си — и двамата неуспешно. Останалите двама техни другари бяха в стаята за конференции — единият стоеше до масата, другият наливаше кафе.
— Свършено е с нас! — импулсивно изкрещя Нула Четири-Париж и останал без дъх, падна в едно кресло. — Адът започна!
— Какво стана? — блицкригерът, който наливаше кафето, изпусна чашата.
— Вината не е наша — високо заговори Седем-Париж, сякаш се отбраняваше, и седна на мястото си. — Беше капан, а Две и Пет се паникьосаха. Втурнаха се в апартамента с автоматен откос…
— После се чуха някакви изстрели и чухме как падат — намеси се Нула Четири, който гледаше объркан. — Вероятно са мъртви.
— А другите двама, които трябваше да се покатерят по сградата до прозореца?
— Не знаем. Нямаше как да разберем!
— Нещо ново? — попита Седем. — Нула Едно да се е обаждал?
— Не.
— Един от нас трябва да заеме мястото му и да се свърже с Бон — каза блицкригерът с кафето в ръка.
Страничен наблюдател би забелязал, че другите трима рязко поклатиха глави.
— Ще ни екзекутират — тихо констатира Нула Четири. — Водачите ни ще настояват, а колкото до мен, аз не бих искал да умра заради грешките на другите, заради паниката на другите. Ако зависеше от мен, с радост щях да глътна цианкалия, но не зависи от мен — не зависи от нас!
— Но какво можем да направим? — отново попита Седем.
Четири се изправи и замислено се разходи край масата; накрая спря пред блицкригера до кафемашината.
— Ти се занимаваш със счетоводството, нали?
— Да, така е.
— Колко пари имаме?
— Няколко милиона франка.
— Можеш ли бързо да намериш още?
— Никой не се притеснява от молбите ни за пари. Обаждаме се по телефона и ни ги превеждат. Естествено, по-късно ги оправдаваме, след като имаме налице последствията.
— Същите последствия, с които се сблъскахме сега, нали така?
— В общи линии — да. Става въпрос за смърт.
— Обади се и поискай максималната възможна сума. Можеш да намекнеш, че държим в свои ръце президента на Франция или шефа на Парламента.
— Това ще ни осигури максималната сума. Трансферът ще бъде осъществен веднага, но парите ще бъдат на наше разположение, след като отвори Алжирската банка… Сега минава четири. Банката отваря в девет часа.
