Нощта беше тъмна; моторните лодки една по една — на интервали от десет минути — влизаха в дългия док на Рейн. Слаба червена светлинка на върха на най-високия пилон сочеше крайната цел на пътуването. Лунната светлина не помагаше много — небето беше покрито с облаци. Шофьорите на бързите лодки обаче познаваха водите и именията край тях, защото често ги посещаваха. Моторите угасваха на около сто фута от пристанището, а образувалите се вълни леко изтласкваха лодките към кея, където екипаж от двама души ловеше хвърлените въжета и мълчаливо ги изтегляше към местата за връзване. Хората, дошли на събранието, един по един слизаха на кея и тръгваха по павираната пътека към имението край реката.
Новопристигналите се срещаха на огромна осветена веранда, където поднасяха кафе, напитки и сандвичи. Водеха се невинни разговори: за резултатите от голфа, за състезанията по тенис — нищо свързано с онова, за което се бяха събрали, но това скоро щеше да се промени.
След час и двайсет минути всички бяха пристигнали, прислужниците бяха освободени и официалното събрание започна. Деветимата водачи на Братството на Пазителите седнаха в полукръг с лице към катедрата. Доктор Ханс Траупман стана от стола си и отиде зад нея.
— Зиг Хайл! — изкрещя той и протегна ръка напред в нацистки поздрав.
— Зиг Хайл! — в хор изреваха водачите, скочиха като един и протегнаха ръце в отговор на поздрава.
— Седнете, моля — каза докторът от Нюрнберг.
Всички седнаха с изправени гърбове, абсолютно съсредоточени. Траупман продължи:
— Трябва да ви съобщя една важна новина. Враговете на Четвъртия Райх по цялото земно кълбо са объркани, треперят от страх и не знаят какво да мислят. Дошло е времето да преминем към нов етап на действие — нападение, което ще ги тласне към още по-голямо объркване и паника, докато нашите последователи — да, нашите последователи — предпазливо се готвят да заемат влиятелни позиции навсякъде по света… Тази акция ще изисква много жертви, рискуваме да попаднем в затвора, дори да изгубим живота си, но ние сме решителни, каузата ни — могъща, защото бъдещето е наше. А сега ще дам думата на човека, когото сме избрали да бъде фюрер на Братството, Зевс, който ще поведе движението ни към пълна победа, защото е безкомпромисен, с желязна воля. За мен е чест да помоля Гюнтер Ягер да застане пред вас.
Малобройното събрание отново като един се изправи на крака, а ръцете се изпънаха за поздрав.
— Зиг Хайл! — изкрещяха всички. — Зиг Хайл, Гюнтер Ягер!
Строен рус мъж, висок около шест фута, облечен в черен костюм с бяла свещеническа якичка, която стягаше врата му, стана от централното кресло и тръгна към катедрата. Вървеше изправен, с широка крачка; главата му напомняше скулптура на Марс. Но най-голямо впечатление правеха очите му. Бяха сиво-зелени, гледаха проницателно, на пръв поглед — студено, но в тях някак странно проблясваше топлина, когато се спираха на отделните лица. Докато погледът му блуждаеше от стол на стол, сякаш всички се къпеха във величието му.
— За мен е чест — тихо започна той, като си позволи лека, топла усмивка. — Както всички знаете, аз съм отлъчен от моята църква, защото тя определя моите позиции като неразумни, но аз намерих паство, много по-достойно от предишното. Това паство сте вие и милионите, които вярват в нашата кауза.
Ягер млъкна, бръкна с показалец в свещеническата си якичка и иронично добави:
— Често желаех старейшините на моята църква, тръгнала по погрешен път, да ме отлъчат публично, защото тази бяла примка около гърлото ми ме задушава. Но, разбира се, те не могат да го направят — това е погрешна политика. Те укриват много повече недостойни грехове, отколкото е изброено в Писанието; и те го знаят, и аз го знам, така че уредихме нещата.
Тих смях на разбиране се чу сред публиката. Гюнтер Ягер продължи:
— Както ви съобщи доктор Траупман, ние сме в навечерието на нова фаза на дезориентация сред нашите врагове. Нашият удар ще бъде съкрушителен, невидима армия ще атакува най-важния източник на живот на Земята… Водата, господа.
Настана всеобщо объркване; събралите се заговориха помежду си.
— Как ще се осъществи това, мой отлъчен братко? — попита старият католически епископ, монсеньор Хайнрих Палц.
— Ако вашата църква знаеше кой сте и с какво се занимавате, отче, сега щяхме да бъдем в еднакво положение.
Отново смях се разнесе сред публиката.
— Аз мога да подкрепя нашите теории с книгите на Сътворението! — намеси се епископът. — Каин очевидно е бил негър, петното на Каин — това е неговата кожа, и тя е била черна! А в Левита и Второзаконието се говори за низшите племена, отхвърлили словата на пророците!
— Нека не започваме научен дебат, отче, защото и двамата можем само да загубим. Пророците са били предимно евреи.
— Племената също!
— Similias similibus126, отче. Това е било преди две хиляди години; ние живеем в друго време. Но вие попитахте как ще се осъществи тази операция. Позволете ми да обясня.
— Моля ви, хер Ягер — обади се Алберт Рихтер — дилетантът, превърнал се в политик, който притежаваше имот в Монако, където водеше съвсем друг живот.
— Резервоарите, господа! Основните водни резерви на Лондон, Париж и Вашингтон. Докато ние разговаряме, други разработват планове как да се пуснат тонове отровни вещества в тези резервоари. Това ще стане нощем от самолети. След като се разпръснат тези вещества, хиляди хора ще умрат. По улиците ще има безброй трупове, а правителствата ще бъдат обвинени, защото те отговарят за защитата на ресурсите. В Лондон, Париж и Вашингтон ще дойде опустошителна чума, гражданите ще бъдат разгневени и ужасени. Много политически фигури ще бъдат свалени и наши хора ще заемат местата им, защото ще твърдят, че знаят отговорите, че имат решения. Седмици, а може би месеци след като кризата бъде овладяна чрез противоотрови, пуснати по подобен начин във водата, ще имаме голям брой свои хора в правителствата и армиите на тези страни. След като бъде въдворено относително спокойствие, на нашите последователи ще се падне заслугата за това, защото само те ще знаят, че е трябвало да се поръчат химически противоотрови.
— Кога ще стане това? — попита Максимилиан фон Льовенщайн, чийто баща беше генерал-предател от Волфсшанце, екзекутиран от СС, но чиято лоялна майка бе любовница на Йозеф Гьобелс и предана куртизанка на Райха, която се отвращаваше от съпруга си. — Майка ми винаги говореше за екстравагантните обещания, които дава Канцлерството, без да ги изпълнява. Тя чувстваше, че обещанията носят лош късмет и отслабват мощта на Фюрера.
— А нашите исторически книги ще възхваляват приноса на вашата майка за дейността на Третия Райх. Тя е разкрила маршрута и товара на нисколетящите самолети, незасечени от радарите. Вече всичко е организирано, нашите специалисти се намират на двеста километра от обектите и са готови да пристъпят към действие. По последни данни операция „Водна Светкавица“ е запланувана от три до пет седмици след днешното ни събрание. Навсякъде — и от двете страни на Атлантическия океан — ще се действа в най- тъмните часове на нощта. Засега е решено да се започне в четири и половина сутринта парижко време, три и половина — лондонско и двайсет и два и половина предишния ден във Вашингтон. Това са най-удобните часове. Засега мога да ви съобщя само това.
— За нас е повече от достатъчно, майн Фюрер! — възкликна Ансел Шмит, мултимилионерът, откраднал повечето си технологии от други фирми.
— Струва ми се, че има един проблем — обади се едър, набит човек, чиито масивни крака стърчаха от креслото. Лицето му приличаше на балон и почти нямаше бръчки, въпреки напредналата възраст. — Както знаете, по образование аз съм инженер-химик. Нашите врагове не са глупави; водни проби се анализират непрекъснато. Саботажът ще бъде разкрит и ще се вземат бързи мерки. Как ще се справим с това?
— Отговорът е прост — с усмивка отвърна Гюнтер Ягер. — Преди години нашите лаборатории създадоха „Циклон Б“, който избави света от милиони евреи и други представители на низшите раси. Сега нашите хора са разработили нова смъртоносна формула, която съдържа разтворими съединения от привидно несъчетаеми елементи, които стават съчетаеми чрез изогонично бомбардиране преди смесването им.
