— Като говорим за това, имаш ли нещо ново? Какво стана с телефона в Париж?
— Той е на една къща в Порт Мансо, принадлежаща на едно семейство, предполагам династия, на име Кювие, много стари, много изискани френски богаташи. Според Дьозием собственикът е на около осемдесет, а настоящата му съпруга до миналата година е била съдържателка на заведение в Сан Тропе.
— Някакви телефонни записи? Международни?
— Два от Карибите и два от страната през последните десет дни. Подслушват ги и вече ще могат да установят точно откъде са проведени разговорите.
— Кювие в къщата ли са?
— Не според главната икономка. В Хонконг са.
— Значи икономката приема разговорите?
— Така са разбрали от Дьозием — отсече Стивънс. — Името й е Полин и е под строго наблюдение, електронно и физическо. В момента, в който нещо се случи, те ще се свържат с нас.
— Това е най-доброто, за което бихме могли да настояваме.
— Може ли да попитам откъде си разбрал за Кювие?
— Съжалявам, Хенри, може би по-късно, по-късно… Нещо друго?
— Да. Имаме доказателство, че Ингерсол е бил затънал до гуша в аферата Баярат — капитанът описа скрития телефон в офиса на мъртвия адвокат, както и сателита на покрива. — Очевидно е бил в мрежа с яхтата от Маями Бийч и острова на онзи луд старец.
— Луд е силна дума, Хенри. Мога да разбера Ван Ностранд, но защо и хора като О’Райън и Ингерсол? Защо и те ще бъдат намесени? Просто не се връзва.
— Ами, връзва се и още как — отговори шефът на морското разузнаване. — Вземи твоя пилот от Пуерто Рико, Алфред Саймън. Той е вярвал, че те имат такова нещо срещу него, което ще му донесе четирийсет години затвор. Може да е така и при О’Райън и Ингерсол. Междувременно, управлението изпраща цялата информация, която е събирало за тях двамата.
— Къде е Саймън, между другото? Какво стана с него?
— Потопи си човката в благините, скрит в апартамент в Уотъргейт, на услугите на любящия Пентагон. Присъства на частна церемония — в Овалния кабинет, — където получи няколко медала, както и солиден чек.
— Мислех, че президентът се държи в сянка през последните дни.
— Не ме слушаш. Беше частна церемония, без пресата, без фотографи, само за пет минути.
— Как, по дяволите, Саймън обясни своето, меко казано, продължително отсъствие? Господи, всичките тези години!
— Много хитро, разказаха ми. Достатъчно ясно за хора, които не искат обяснения. Уволнението му е било изпратено по пощата във вътрешността на Австралия и впоследствие изгубено. Той се местел с години, като истински изгнаник, от работа на работа, от страна в страна. Никой не искаше да научи повече.
— Това е изстрадалият Саймън — каза Хайторн. — А не влиятелен адвокат в списъка за гости на Белия дом, нито високоуважаван аналитик от Централното разузнавателно управление. Ингерсол и О’Райън не са от чергата на Саймън.
— Не съм казал, че са. Те просто са от по-добро качество. — От телефона на морския офицер се разнесе звън. — Изчакай, Тай, има някой на предната врата, а Филис в момента взема душ.
Мълчание.
Капитан Хенри Стивънс не се върна при телефона.
26.
— Тръгваме веднага! — извика Баярат, отваряйки вратата на спалнята, като събуди Николо от дълбокия сън. — Ставай и приготви багажа ни, бързо!
Младежът се надигна от възглавницата и потърка очи на ярката следобедна светлина, струяща през прозореца.
— Срещнах моя Бог снощи и бях достатъчно късметлия да оживея. Остави ме да поспя.
— Ставай и, моля те, прави каквото ти казвам. Поръчала съм лимузина, ще бъде тук след десет минути.
— Защо? Толкова съм уморен и така ме боли.
— Честно казано, нашият шофьор може да има по-голяма уста, че да не я затворят хиляда долара, макар че му обещах повече.
— Къде отиваме?
— Всичко съм уредила, не се грижи. Побързай! Трябва да направя още едно обаждане. — Баярат се върна обратно в хола на апартамента и завъртя номера, който така добре беше запомнила.
— Представи се — каза непознатият глас по линията, — и изясни за какво се обаждаш.
— Вие не сте човекът, с когото говорих последния път — отговори Баярат.
— Имаше промени…
— Има прекалено много промени — каза Бая тихо и тайнствено.
— Бяха направени за добро — прекъсна я мъжът от телефона на Скорпионите. — И ако сте тази, която мисля, че сте, от тях вие само спечелихте.
— Откъде мога да бъда сигурна? Мога ли изобщо да бъда сигурна? Този хаос нямаше да бъде позволен в Европа, а в Бекаа всички вие щяхте да бъдете екзекутирани.
— Скорпион Две и Три вече ги няма, нали? Не бяха ли те екзекутирани, Момиченце-кръв?
— Не си играйте детски игрички с мен, сеньоре — каза Баярат, вече с леденостуден глас.
— Нито вие с мен, лейди… Искате доказателство, добре. Ще го получите. Аз съм в кръга и знам всеки ход, който се прави, за да бъдете открита. Сред замесените е капитан Стивънс, шеф на морското разузнаване. Той работи с оттеглилия се капитан Хайторн…
— Хайторн? Знаете това…
— Точно така, те са ви проследили до мястото, наречено Чесапийк Бийч. Всеки от нас в кръга беше уведомен чрез нашите тайни факсове. Все пак капитан Стивънс повече няма да участва в преследването. Той е мъртъв и рано или късно ще го намерят в гъстия плет зад дома му. Ако това стане, ще прочетете за него в сутрешните вестници. Дори може да го предадат и по вечерните новини, ако не решат да се пази в тайна.
— Удовлетворена съм, сеньоре — каза Баярат меко и бързо.
— Толкова лесно? — попита елитният Скорпион. — От това, което съм чел и чувал, не е във ваш стил.
— Аз имам своето доказателство.
— Моята дума?
— Не, едно име.
— Стивънс?
— Не.
— Хайторн?
— Това е достатъчно, Скорпион едно. Имам нужда от екипировка. Шансът може да се появи всеки момент.
— Ако не ви трябва танк, ще получите екипировката си.
— Не е танк, но е твърде сложна. Могат да ми я изпратят за една нощ от Бекаа, през Лондон и Париж, но не вярвам на нашите техници. В три от пет случая техниката не се задейства. Не мога да си позволя такъв риск.
— Нито пък хората, които мислят като мен, а ние сме из целия град. Спомнете си Далас преди трийсет години — ние го помним. Какво искате да бъде направено?
— Имам детайлна схема…
— Дайте ми я — прекъсна я Скорпион едно.
— Как?
— Предполагам, няма да ми кажете къде сте.
— Разбира се, че не — отвърна Баярат. — Ще оставя копие за вас на рецепцията на хотел по мой избор.
