видял в тъмното фоайе в къщата на Ингерсол, но това не беше същият човек. Беше друг. Убиецът беше изчезнал.
Хайторн навлезе в паркинга на Шенадоа Лодж в 3,30. Две минути по-късно беше в стаята, където Пул седеше до бюрото, с миниатюрните електронни уреди пред себе си.
— Някаква вест от Кати? — попита Тайръл.
— Не, откакто говорихме преди няколко часа, а аз звънях няколко пъти след това.
— Ти каза, че е помръднала с крак. Това значи нещо, нали?
— Така казаха отначало, а сега не ми казват нищо, освен да не се обаждам повече. Те щели да ме потърсят. Та за да не се замислям, се позанасях малко с Ленгли.
— Какво значи, че си ги занасял?
— Някой е прихванал твоя транспондер и това влудява момчетата от мрежата. Те непрекъснато ми се обаждат да питат дали сме във връзка, и аз им казвам да, от време на време, а те искат да знаят защо си спрял в Уилмингтън, Делауеър и после си потеглил към Ню Джърси?
— Ти какво им каза?
— Че въздушните сили очевидно имат много по-точни апаратури от тяхната и че съм си мислил, че си на път за Джорджия.
— Не се занасяй повече и ако се обадят пак, им кажи истината — аз съм тук и имаме работа. Която ще вършим.
— Лентата? — очите на Пул се разшириха.
— Дай някаква хартия и за двама ни, така че да можем да си водим бележки. — Хайторн беше пренавил лентата в колата. Той постави касетофона на бюрото. — Започваме — каза той, когато лейтенантът донесе хартия от масичката за кафе. Тайръл отиде до леглото и внимателно се отпусна на възглавниците.
— Как ти е главата? — запита Пул, спирайки касетофона.
— Прислужницата на Палисър я превърза. Сега пусни това проклето нещо, а аз ще си остана с шапката. — Двамата мъже изслушаха в мълчание записания разговор. Той продължи един час и двайсет и три минути. Водеха бележки и когато свърши, поискаха да чуят отделни откъси.
— Ти си много добър в работата си, капитане — каза Пул възхитено. — По едно време си мислех, че си истински Атила.
— Формата ми май се връща, лейтенант. Не изцяло, но поне малко… Хайде да започваме.
— О’кей, ще пускаме частите последователно от началото. Аз ще пропускам някои, защото отбелязвах минутите и знам приблизително къде са.
— Ти сега на какво се правиш, по дяволите, на адвокат ли?
— О, лошо, лошо. Татко искаше да стана точно като него, но…
— Пощади ме — прекъсна Тайръл. — Просто пусни.
Хайторн: Имаше ли някой у Ингерсол тази вечер, когото не очаквахте да видите, сър? Някой, който може би ви е изненадал?
Майерс: Трудно ми е да отговоря, господин Хайторн. Като начало, беше ужасно препълнено и светлината не беше много ярка — тези свещи на масите до бюфета бяха единствената светлина, но аз избягвам да се храня извън времето за хранене, така че не отидох там. Войникът може да пълзи и по корем, но не и ако е прекалено нахранен, нали така?
Хайторн: Абсолютно вярно, сър. Но имаше ли някой, който ви е останал в съзнанието, като се замислите? Чувал съм, че имате невероятна памет. Вашите атаки срещу Конг, чувал съм, са били основани на въздушни снимки, които никой друг не си е спомнял.
Майерс: Съвсем вярно. Но тогава аз постоянно имах помощници, не мога да го премълча… Да, като се замисля, имаше няколко членове на Сената, чието присъствие ме изненада. Политически съвсем наляво, ако ме разбирате, а всички знаят, че Дейвид Ингерсол беше приятел на Пентагона.
Хайторн: Можете ли да бъдете по-конкретен, сър?
Майерс: Да, мога. Този сенатор от Айова, който непрекъснато циври, че фермерите се пренебрегват заради отбранителните съоръжения, а всеки знае, че никъде не се отпускат повече субсидии, отколкото за фермерските земи. Той поучаваше в типичната за него среднозападна назидателност. Също и някои други от левицата, чиито имена не се сещам, но ще погледна конгресните албуми и ще ви се обадя.
Хайторн: Това би било голяма помощ, сър.
Майерс: Не разбирам как ще ви помогне.
Хайторн: Всичко неочаквано е от полза, генерале. Такива хора биха могли да отхвърлят подозрението чрез присъствието си. Чухме, че има брожение в конспирацията на Баярат.
Майерс, прекъсвайки: Има ли?…
Хайторн: Говори се. След дни, може би и часове, ще имаме имената.
Майерс: Това звучи невероятно, капитане… Бог знае, че се надявам да сте прав.
— О’кей, този е първият откъс — каза Пул, изключвайки касетофона. — Коментари? Ти го избра, Тай, не аз.
— Аз бях вътре и наблюдавах от ъгъла на хола. Видях как Майерс ядеше като вълк до бюфета. Нямаше проблем със светлината, тези свещи бяха много ярки, а на стената имаше свещници. Колкото до това кого е видял, не ми пукаше, просто исках да чуя кои типове ще оплюе, за да мога да се съглася с него.
— И да го поуплашиш малко за несъгласието в редовете на Баярат? — каза Пул ухилен.
— В наши дни на това му викат психодисбаланс, лейтенант. Аз му викам завиране на малка пръчка в задника. Нека чуем втория.
— Кратък е, но мисля че си струва.
Хайторн: Дейвид Ингерсол, за когото сега знаем, че е предател и е действал с Момиченцето-кръв, някога давал ли е грешен съвет за вашите сделки?
Майерс: Исусе, аз оспорих някои негови юридически решения! Разбира се, аз не съм адвокат, но нещо намирисваше, това мога да кажа!
Хайторн: Продължихте ли да се възпротивявате, сър?
Майерс: Определено да! Устно, ако не в доклади. Мили боже, та той играеше голф с президента!
— Пълно замазване — каза Пул. — Никой не може да твърди нищо „устно“.
— Съгласен съм — съгласи се Тай. — Следващият, моля.
Хайторн: Едуард Уайт, партньорът на Ингерсол, ни каза, че ви е питал дали знаете за разследване от Държавния департамент на делата на Дейвид Ингерсол. Вие явно трябва да сте знаели, генерале, защото постоянно преглеждате докладите за Момиченцето-кръв с поверителна апаратура…
Майерс: Какъв е въпросът ви?
Хайторн: Това не е въпрос, сър, а просто благодарност, че сте се справили с една сложна ситуация толкова добре. По-малки хора биха паднали в капана.
Майерс: Да издадат свръхсекретна информация? Не и моят персонал. Бих застрелял такова копеле. Разбира се, аз знаех за това, но никой не би го чул от мен.
— Това е бинго — каза Тайръл. — Никой не може да му е казал, че Ингерсол е замесен, защото го знаеше само държавният секретар, а той не го е казвал на никого.
— Точно затова го избрах — кимна Пул. — Да минем към следващия, о’кей?
Майерс: Какво наистина мислите, че е станало там, капитане?
Хайторн: Мога да ви кажа какво ми стана на мен, сър. Вижте главата ми, генерале. Не е приятно, но ето я.
Майерс: Ужасно, просто ужасно. Разбира се, виждал съм и далеч по-лоши рани, но беше война, а не траурно бдение, за бога!
Хайторн: Вие сте бил най-добрият воюващ офицер в армията.
