Майерс: Не, синко, моите момчета бяха най-добрите…
Хайторн: Скромността ви е изключителна за човек с вашите заслуги.
Майерс: Човек не бива да се надува сам, особено след като други го надуват вместо него, така ли е?
Хайторн: Наистина, толкова правилно, сър… Но някой застреля Ричард Ингерсол и ме нападна в градината, преди да успея да видя кой е. Ние ще трябва да открием това лице.
Майерс, прекъсвайки: Трябвало е да тренирате като сините каски, капитане. Като изключим морската пехота, не вярвам да имате такива тренировки във флота. От друга страна, чух че сте имали схватка на островите, преследвайки Момиченцето-кръв. Разбрах, че двама ваши колеги разузнавачи, британец и французин, са били убити, а вие сте се измъкнали. Трябва да сте много способен, капитане…
— Задръж, Джаксън — каза Тайръл, облягайки се напред на стола си, когато Пул спря касетофона. — Исках да съм сигурен, че го чух правилно. Чух го и това е още едно бинго. Никога Лондон или Париж не са заявявали, че Кук и Ардисон са прикрепени към МИ-6 или Дьозием. Майерс е получил тази информация от мрежата на Скорпионите. Вашингтон никога не е споменавал в докладите си за движението на Баярат. Ние не говорим за персонала на съюзните разузнавания и те не говорят за нас.
— Още един гвоздей в ковчега на Максимум — отбеляза Пул. — Сега нека понаучим нещо за психиката на генерала.
Хайторн: Вашата военна атестация, сър, е върхът на военния, достоен за завистта и уважението на всеки войник, който някога е служил на тази нация…
Майерс, прекъсвайки: Това е много мило от ваша страна, но както казах, аз никога не съм бил сам. Дори в клетките за мъчения и тигровите дупки на Виетконг знаех, че американският народ ме подкрепя. Никога не изгубих тази вяра.
Хайторн: В такъв случай, генерале — и това няма нищо общо с тази вечер, личен въпрос е, — как можете да приемате оголването на бюджета за армията до кости? Питам ви това като голям ваш почитател.
Майерс: Това няма да стане! Това няма да стане! Не може да стане! Има интерконтинентални балистични ракети, насочени към нас от всички части на земята! Трябва да се въоръжаваме и превъоръжаваме! Руснаците може да са приключени, но има други на тяхно място. Да се въоръжаваме, за бога, да се въоръжаваме! Това е наш дълг!
Хайторн: Аз съм съгласен, разбира се, сър, но как може да стане? Политиците и от двете партии изискват съкращения, обещавайки на страната дивиденти от мира, главно за сметка на отбраната.
Майерс, с нисък глас: Как може да стане? Нека ви кажа, капитане. Сега си говорим само между нас, нали?
Хайторн: Имате клетвата ми на морски офицер, пред Господа и пред вас, генерале.
Майерс, с едва чуващ се глас: Ние първо трябва да дестабилизираме страната, Хайторн, да разтревожим нацията, да я накараме да разбере, че има врагове навсякъде! След като веднъж е разтревожена, ние ще заемем мястото на пазители на нацията, което ни се полага.
Хайторн: Как да я разтревожите, сър? Срещу какво?
Майерс: Срещу неизбежното в едно разкъсвано от престъпници и слабоволеви хора общество. Ние трябва да сме силни и да запълним вакуума с лидери.
— Щеше да е шегаджия — каза Пул, изключвайки касетофона — истински комедиант, ако имаше чувство за хумор. Вместо това той е един смешен кучи син.
— Той е параноик — добави Тайръл тихо. — Съвършеният посветен Скорпион на Повелителите. Не само банковите му сметки се пълнят — макар че него едва ли го е много грижа да това, — но той наистина вярва, че неговата мечта за ред чрез сила е реална. Страшното е, че това може да стане за секунди, с един куршум или граната, използвани от някой, когото не можем да намерим. Някоя Баярат, посветила целия си живот на това убийство. Къде… къде е тя?
33.
Беше 8,12, когато хотел „Карилон“ прие отново мадам Балзини и нейния племенник. За всички формалности се беше погрижил един любезен портиер, който беше станал много богат от своя труд. В 8,58 Баярат звънна в банката на Каймановите острови, избрана от долината Бекаа, използвайки кода си, и беше уверена, че сумата от петдесет хиляди долара ще бъде доставена в хотела до час, без да бъде предлаган или търсен механизъм за трансфер. Парите пристигнаха във фирмен плик.
— Да ги взема ли? — попита Николо, когато банковият служител излезе.
— Ще вземеш това, което ти дам. Вярвам, че благородното докерче разбира — и аз си имам разходи. Ще получиш твоите двайсет и пет хиляди, но останалото е за мен, за моите начинания. Защо ме гледаш така особено?
— Какво ще стане с теб, сеньора? Къде ще отидеш? Какво ще правиш?
— На всичко ще получиш отговор тази вечер, мой нежен любовнико.
— Ако толкова ме обожаваш, защо не ми кажеш? Говориш, че ще ме оставиш тази вечер. Изчезваш, аз оставам сам… Не можеш ли да ме разбереш, Каби? Ти ме направи част от себе си. Аз бях никой, а сега съм някой заради теб. Ще мисля за теб през останалата част от живота си. Ти не можеш просто да изчезнеш и да ме оставиш объркан и самотен.
— Няма да си объркан, а колкото до самотата, ти си имаш Анжелина, нали?
— Това е само далечна мечта.
— Достатъчно приказки — каза Баярат, отиде до бюрото и отвори плика, като счупи трите печата и откъсна лентата. Тя извади двайсет и шест хиляди долара, подаде на Николо хиляда, постави на масата двайсет и петте и остави двайсет и четири хиляди в плика. После притисна печатите и го даде на докерчето от Портичи, заедно с хилядата долара.
— Това ще бъде достатъчно за твоите разходи до Ню Йорк — каза тя. — Мога ли да бъда по-честна или по-искрена с теб от това?
— Grazie — каза Николо, — ще дам плика на Анжелина следобед.
— Можеш ли да й вярваш, докерче?
— Да. Тя не е от твоя свят, нито от пристанището. Аз говорих преди минути с нея, беше на път за летището. Ще пристигне в два и двайсет и пет, изход седемнайсети. Нямам търпение.
— Какво ще кажеш на твоята прочута дама.
— Каквото ми дойде от сърцето, сеньора, не от главата.
Брус Палисър, държавният секретар, беше събуден от Белия дом в 5,46 сутринта и в шест и десет беше в лимузината си в посока към Овалния кабинет. Сирия и Израел бяха стигнали до задънена улица в преговорите. Можеха да избухнат враждебни действия — вероятно ядрени, ако съвместните усилия на Съединените щати, Англия, Франция и Германия не успееха да охладят хардлайнерите и от двете страни. В шест и тринайсет сутринта съпругата на Палисър прие обаждане от капитан Хайторн, искащ да говори веднага със секретаря. Било спешно.
— Очевидно има и други спешни неща — отговори Джанет Палисър. — Той е в Белия дом.
— Съжалявам, сър, но ми е наредено да не прекъсвам срещата на Съвета за сигурност при никакви обстоятелства.
— Представи си — прекъсна го раздразненият Хайторн, — просто си представи, че във въздуха лети балистична ракета, насочена директно към Белия дом! Можеш ли да ме свържеш в такъв случай?
— Искате да кажете, че има такава ракета…
— Не, не казвам това! Просто казвам, че трябва да говоря със секретаря по много важен въпрос.
